По случай рождения ден на големият американски писател Дан Браун, сме подбрали извадки от неговите три най-популярни книги. Пожелаваме му и за напред да създава шедьоври, дори и те да не отговарят на абсолютно вреки вкус.
Изгубеният символ:
"Научих се никога да не затварям ума си за каквато и да било идея, просто защото ми изглежда странна."
"Богатството е нещо обикновено, но мъдростта не е. Моля те, запомни: богатство без мъдрост често води до трагичен край."
"Истината притежава сила. И щом всички се въртим около сходни идеи, те може би са верни... може би са записани дълбоко в нас. И когато чуваме истината, даже да не я разбираме, ние усещаме, че тя отеква в нас... вибрира с подсъзнателната ни мъдрост. Ние може би не научаваме истината, а по-скоро си я припомняме... разпознаваме я... като нещо, което вече е в нас."
"Апокалипсисът не се отнася за края на света, а за края на света такъв, какъвто го познаваме. Повярвайте ми, Апокалипсисът наистина наближава... и няма нищо общо с онова, което са ни учили за него."
" Времето е река... и книгите са кораби. Много томове потеглят по течението само за да се разбият и изгубят без следа в пясъците й. Единици издържат изпитанието на времето и оцеляват, за да осветят идните векове."
"Хората по целия свят гледат към небето и чакат Бог... без да съзнават, че Бог чака нас. Ние сме творци, ала наивно играем ролята на "сътворените". Виждаме се като безпомощни овце, подмятани от Бога, който ни е създал. Коленичим като уплашени деца, молим за помощ, за прошка, за късмет. Но щом проумеем, че наистина сме сътворени по образ на Създателя, ще започнем да разбираме, че и ние трябва да бъдем Създатели. Когато проумеем този факт, вратите пред човешкия потенциал ще се отворят широко."
"Дребните умове винаги заклеймяват нещата, които не разбират."
Шифърът на Леонардо:
"Харизмата е внушение. Опасно е, когато то се превърне в масова психоза."
"Когато в душата на човека има равновесие между мъжкото и женското начало, тогава душата е в покой и е просветлена."
"Умението да се прощава е привилегия за най-силните духом."
"Вярата е нещо, което приемаме на доверие и не можем да докажем."
"Смъртта винаги мотивира силно."
Шестото клеймо, Пролог:
Физикът Леонардо Ветра усети мирис на горяща плът, разбра, че е неговата, и ужасено се вторачи в надвесилата се над него тъмна фигура.
— Какво искате?
— La chiave — отговори му дрезгавият глас. — Паролата.
— Но… аз не…
Мъчителят още по-силно натисна нажежения до бяло предмет към гърдите на Ветра. Плътта му зацвъртя. Ученият извика от болка.
— Няма парола! — усещаше, че изпада в несвяст.
Другият гневно го погледна.
— Ne avero paura. Тъкмо от това се боях.
Ветра се мъчеше да остане в съзнание, ала мракът го обгръщаше. Единствената му утеха беше, че мъчителят му няма да получи онова, за което е дошъл. След миг обаче фигурата извади нож и го доближи до лицето на Ветра. Острието увисна във въздуха. Внимателно. Хирургически.
— За Бога! — изкрещя Ветра. Но вече бе късно.