Българската литература е изключително вдъхновяваща и дълбока, в повечето случаи. Думите, които четем в романите, разказите, поезията, са в състояние да ни предизвикат да се изгубим в мислене. Оставим ли настрани некачествената литература, виждаме едни невероятни автори с още по-невероятни творби, представящи ни не само един литературен свят /сътворен или основан на факти/, но и необятния свят на тяхната личност. Често написаното носи много житейски уроци. Творбите са отражение на душата на твореца, както е известно. Ето няколко отражения на душите на български автори, представени в цитати от техните произведения:

"В човешкото сърце винаги остава поне още една капка сила - докато е живо, докато се надява, докато вярва."

- "Самуил", Димитър Талев

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия"

- "Под манастирската лоза", Елин Пелин

„Ние се раждаме първоначално риба, влечуго, теле, хищник, търтей, паразит – всичко заедно. Истинският ни рожден ден е, когато надмогнем животните в себе си и платим високата цена, за да станем човек. Всеки по свой начин и на своя цена.“

― „Пътуване към себе си“, Блага Димитрова

“И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.” 

- "Тютюн", Димитър Димов

“Не отнемайте на човека представата за прекрасното, защото е по-потребна от хляба, тъй като пази в себе си извора на надеждите и без нея сме скотоподобни от алчност и земни блага.”

- "Антихристът", Емилиян Станев

"Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – любовта между хората. ”

- "Песента на колелетата", Йордан Йовков

"Страхът убива, бавно ни убива,

а после ни превръща в подлеци"

- "Страх", Евтим Евтимов

 „Аз почнах да изказвам своето възхищение от американската свобода, равноправие, от държавното им устройство, от общинското им самоуправление, от всичко туй, което ме е възхищавало при четението книжки за Америка; но бай Неделкович ме обля със студена водица, като захвана пък той да ми разправя, че „овде е таква велика корупциjа, що jе нигде нема; у вас, у Европи, лjуди су императори, овде е злато император; коj има наj-више злата, он има наj-више силе. Парица е царица, како кажу у нас“. Тази е най-благодарната тема за американците, както за устното, така и за печатното слово. „Вéлика корупциjа“ – повтаряше бай Неделкович, като ни сочеше на раните, които раздира в обществения организъм на Съединените щати жаждата за злато.“

-"До Чикаго и назад", Алеко Константинов

,,Да имаш милост към немилостивите е така подло, както да я очакваш от тях.“

-"Под игото", Иван Вазов

„Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!“

-"Смешен плач", Христо Ботев"