Посветено на сградите, които ще виждаме само в архивните снимки

Стефка Георгиева

От няколко месеца насам се разхождам и гледам само нагоре. Не, не гледам небето, а сградите на Пловдив. Онези красиви, архитектурни слънца, които озаряват града ни, които създават тази уютна атмосфера. Обикалям по възможно най-тесните улици, с най-пищно украсените сгради и се питам: „Коя ли е следващата, която ще съботят?“ Не загуби ли Пловдив твърде много само за 6 месеца? Не се ли събориха жилищни сгради, паметници на културата, като предварително беше забранено събарянето на фасадата им? Да, за ул. „Цар Асен“ говоря.

Не се ли въртяха гюбеци на Античния? Не видяхме ли как Вълчан Петров гази по отломките, между които, като по чудо, бяха оцелели късове от великолепните му стенописи? Не виждаме ли как ще лющят фасадите на стените по великолепните къщи, разположени на „Антим Първи“ и „Христо Г. Данов“? Не си ли затворихме очите и за къщата на „Отец Паисий“, за която все пак всичко е законно…

Пловдив е културен само през делничните дни. Докато 5 дни в седмицата градим, създаваме, ценим и опазваме съкралното си минало, през почивните дни рушим де що видим. Багерите плъзват по улиците, а гражданите са принудени да дебнат като лисици, за да не си отиде още една част от града под тепетата, която никога няма да бъде възвърната.

Това ли е грандиозната Европейска столица на културата? Че нали ако на всеки два месеца бутаме по една сграда, която е съхранила културата и историята на града ни, която е архитектурен или културен паметник, то ще трябва да посрещнем многоуважаемите туристи с руини.

Да, може би след това ще се постараем да изградим един нов град, както Варшава оживя за последните 80 години, но… Кому е нужно? От кога частните интереси се поставят преди тези на обществото? Няма да се учудя ако в някой съботен ден, някой магнат не реши да събори целия град, а ние няма да можем да направим нищо, защото властите почиват.

Ако щете мислете, че драматизирам, но по-ценно от духовното ни наследство, поне за мен няма. То витае във въздуха, просмукало се е между тухлите на сградите, пленило е душите на хората в Пловдив. Именно затова градът е толкова привлекателен, а не заради невероятната инфраструктура, грандиозно развита икономика или супер високия стандарт на живот, който имат хората тук. Убиват ни духа, а ние сме неми свидетели на гибелта си.

Пловдив ще умре в събота, а ние само ще посетим опелото му.