Прочетете легендите за елхата, коледния чорап и цветето коледна звезда

Весела Коледа и щастливо посрещате на новата 2017-та година от екипа на KAPANA.BG! Излетя още една година от календара. Година пълна с емоции и най-различни събития. Нашият екип ви благодари, че ни подкрепяхте и през 2016-та, защото вие, нашите читатели, осмисляте работата ни и каузите, за които се борим! Ще продължаваме да работим усърдно за вас и за Пловдив! А сега ви оставяме няколко легенди, които са превърнали празниците в това, в което са днес.

Легендата за елхата

Имало едно време беден дървар, който живял със семейството си в дън горите тилилейски. Една вечер, както всички били на масата и ядели оскъдната си вечеря на вратата се почукало. Като отворили, видели, че вън стои дете – малко, с мръсни и дрипави дрехи. Поканили го в дома си, дали му от своята вечеря и го поканили да спи при тях. Преди да заспят дърварят и семейството му се помолили детето да намери топъл дом и семейство, за да не скита само по света. На другата сутрин се събудили от най-красивото пеене, което били чували някога. Като погледнали навън, видели момчето заедно с цял хор от ангели да пеят коледни песни. Момчето не носело парцаливите дрехи от предната вечер, а било облечено с великолепна роба, която блестяла на слънцето. То се обърнало към дърваря и семейството му и им обяснило, че е Божият син, Исус Христос и че това е подарък за тях за добрината, която са сторили. Той откъснал един клон от дърво и го посял. Казал им: „От този ден нататък това дърво ще ражда в изобилие дори и през зимата“. Докато говорел, клонът се превърнал в голямо и красиво дърво, отрупано с плодове. Елхата, такава каквато я познаваме днес, се ражда в Германия през 14-15 век, където хората правели представления пред църквите. Вечнозеленото дърво – дори и през зимата – остава като символ на благодарността на Бог за добрината на хората. Понеже през зимата единствените дървета, които остават зелени са иглолистните, хората започват да украсяват домовете си с тях преди и около Коледа. Скоро традицията е пренесена от Европа в Съединените щати, а истинската популярност на коледното дръвче идва по времето на Кралица Виктория, която първа в Кралството поставя началото на традицията, като слага огромно украсено дърво в двора на двореца за Коледа. След това всяко семейство пренася в умален вариант тази украса в дома си.

Легендата за коледния чорап

Известна още като Легендата за благородника и трите му дъщери, тази легенда достига до нас благодарение на един епископ от IV век, който има най-голяма роля върху налагането на фигурата на Дядо Коледа (или Свети Николас) в коледните традиции на християнския свят. Според легендата, навремето в Италия живял богат благородник, който след смъртта на съпругата си пръснал цялото семейно богатство. Дошъл ден, в който трите му дъщери трябвало да се омъжат, но благородникът нямал пукната пара за подаръци, чеиз и пари за дъщерите си. Това много го натъжавало. Трите момичета трябвало сами да приготвят храната, да чистят дома и да перат дрехите си. Една вечер, след като изпрали и прострели чорапите си на перваза на камината, за да изсъхнат, те си легнали. Огънят в камината догарял. И в този момент къщата на благородника била посетена от добрия светец Николас, който бил научил за злощастната съдба на семейството. Когато надникнал през комина и видял чорапите на камината, той решил да направи добрина. Бръкнал в пазвата си и извадил от там три малки кесии, пълни с жълтици. Хвърлил ги надолу през комина, а те паднали точно в чорапите на девойките. На другата сутрин, момичетата станали и намерили чорапите, а в тях – подаръците от Свети Николас. Те вече имали пари да се оженят – и скоро това се случило и с трите. А баща им заживял щастлив и се радвал на децата и многото си внуци. 

Ето от къде идва традицията децата от католическите семейства да закачат чорапи на камината или да получават такива, пълни с коледни лакомства на празника. Това е само една от добрините, които Свети Николас направил по време на живота си и затова е много обичан и уважаван в цяла Северна Европа, а от там и в Съединените Щати и целия останал свят.

Легендата за цветето коледна звезда

В Мексико има стара традиция да се носят цветя в църквата на Бъдни вечер в чест на детето Исус. Според легендата преди много време в малко планинско село в Мексико живяло момче на име Марио. Всяка година Марио виждал как хората отиват на църква на Бъдни вечер с букети свежи цветя в ръце. Марио не можел да си купи цветя, затова потърсил диви в полето, които да са останали въпреки студа и снега в планините на Мексико. Изведнъж чул глас, който го приканвал да откъсне дивите цветя, растящи в краката му и да ги занесе на детето Исус в църквата. Гласът повтарял, че и най-обикновеният подарък, поднесен с любов, е най-хубавият подарък на света. Марио послушал гласа и отнесъл зелените листа в църквата, а останалите деца му се подигравали. А за огромна изненада на всички в църквата плевелите се превърнали в разкошни червени цветя с ярко зелени листа. Марио не бил виждал толкова красиво цвете през живота си. Миряните в църквата, които станали свидетели на чудото коленичили пред цветята, а Марио разбрал, че най-хубавия подарък, който човек може да направи, е любовта към Исус.