Съществуват около 7000 езика, повечето от които се говоря от малка група хора

Днес е Международният ден на майчиния език, който отбелязваме от 2000 година. 

Празникът е посветен на опазването на езиковото и културно многообразие по света. Международният ден на майчиния език се отбелязва за пръв път през 2000 г.  като всяка поредна година честването има различен акцент. 

Понастоящем в света съществуват около 7000 езика, като почти 96% от тях се използват от малка група хора (около 4% от населението на планетата). Запазването и съхраняването на повече от 6000-те езика, които съществуват в света, е сред основните цели на ЮНЕСКО. Организацията счита езиковото многообразие за един от най-мощните инструменти за съхраняване на материалното и нематериално наследство на човечеството. 

ЮНЕСКО активно подкрепя страните, които пълноценно използват всички методи на диалог и предаване на знания, насърчават езиковото многообразие, запазват образованието на майчин език, където това е възможно и по този начин утвърждават културното многообразие като обществена ценност.

По този повод ви припомняме стихотворението на Иван Вазов „Българският език“:

Език свещен на моите деди 

език на мъки, стонове вековни, 

език на тая, дето ни роди 

за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга 

и кой те пощади от хули гадки? 

Вслушал ли се е някой досега 

в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ 

се крий в речта ти гъвкава, звънлива - 

от руйни тонове какъв разкош, 

какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор, 

охулен, опетнен със думи кални: 

и чуждите, и нашите, във хор, 

отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб 

създаньята на творческата мисъл! 

И не за песен геният ти слеп - 

за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сe, откак съм на света! 

Сe туй ругателство ужасно, модно, 

сe тоя отзив, низка клевета, 

що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам 

и той ще стане мойто вдъхновенье, 

и в светли звукове ще те предам 

на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта 

и в твоя чистий бляск ще те покажа, 

и с удара на твойта красота 

аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883