Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес е пълното име на колумбийски писател, журналист, издател и общественик Габриел Гарсия Маркес, известен като Габо или Габито(умалително на Габриел) в цяла Латинска Америка. Той е роден на 6 март 1927 година, а преди ден щеше да навърши 90 години. През 2014-та той почина, но остави след себе си огромно литературно наследство, което бива обожавано от млади и стари.

По този повод ви предлагаме да си припомните едни от най-известните цитати от произведения на писателя:

"С нея Флорентино Ариса научи нещо, измъчвало го неведнъж, без да знае защо: че можеш да бъдеш влюбен едновременно в няколко жени, и във всяка със същата мъка, без да си предател към никоя. Останал самотен сред навалицата на пристанището, във внезапен пристъп на гняв, той си каза: „Сърцето има повече стаи и от публичен дом.“

 „Никой луд не е луд, ако се приемат неговите основания“

“…И двамата научиха едно: че мъдростта идва, когато вече не служи за нищо”

“…Докато минаваха безбройните му години, разбра, че лъжата е по-удобна от съмнението, по-полезна от любовта, по-трайна от истината”

“За Петра Котес обаче никога не е бил по-добър мъж, отколкото тогава, може би защото объркваше с любов състраданието, което той й вдъхваше, и чувството за взаимопомощ, което немотията бе пробудила и у двамата. Оголеното легло престана да бъде място за безчинства и се превърна в убежище на доверявания”

„… да помнят винаги, че миналото е лъжа, че паметта няма пътища за връщане назад, че всяка някогашна пролет е невъзвратима и че най-буйната и упорита любов е все пак бързолетна истина.“ 

“Напомни му, че слабите никога няма да влязат в царството на любовта, защото то е безмилостно и алчно царство, и че жените се отдават само на решителните мъже, защото им вдъхват тъй жадуваната увереност, с която да се изправят пред живота.”

„Врагът си служи по-добре с нашата интелигентност, отколкото с нашите грешки“

“Проблемът на брака е, че рухва всяка нощ след любовта и трябва да го съграждаш наново всяка сутрин преди закуската.”

“И двамата тогава възпоменаваха като пречка лудешките веселби, пищното богатство и необузданото безпътство и се вайкаха колко много живот им беше струвало, за да намерят рая на споделената самота.“