Красивите сгради говорят, стига да имаш слух да ги чуеш, казва преводачът, журналист и изследовател Мариана Екимова- Мелнишка
Къщите имат глас, история, душа, сигурен е фотографът Александър Геров, правнук на Найден Геров
В нашата страна визуално архитектурата е най-прекият път до Европа
Двамата представиха книгата си „Къщите говорят”, в която разказват за съдбата на близо 300 знакови български сгради
Да погледнеш къщите в очите. Да чуеш разказа им, защото те говорят, стига да имаш слух да ги чуеш и сетивата да ги разбереш. Това е основното занимание на преводачът, журналист и изследовател Мариана Екимова- Мелнишка в последните години- да си говори с архитектурните ни шедьоври от началото на миналия век. Заедно с фотографа Александър Геров, правнук на Найден Геров, тя препуска от град на град, за да дири красиви къщи, проектирани от големите архитекти до 40-те години на миналото столетие, да научава историите на сградите и обитателите им, а после да ги разказва на хората. Да, общуваме си с къщите, те казват достатъчно само с един фриз или един перваз. И крият толкова много тайни за човешки съдби. Всеки може да го прави, стига да отлепи поглед от краката си, казват Мелнишка и Геров. В рамките на фестивала „Пловдив чете” двамата представиха книгата си „Къщите говорят”, в която разказват за съдбата на около 300 знакови сгради в цялата страна, както и историите на техните създатели и обитатели.
В първото издание на широкото им изследване влизат редица пловдивски постройки. За беда, някои вече изчезнали към днешна дата, защото никой не ги е видял и чул. Творческият дует обаче ще обогати архитектурния разговор за Пловдив във втора част на труда си, която се очаква да завършат до края на годината.
Идеята бе да възродим спомена за европейската архитектура в България, за европейския й облик в първите няколко десетилетия от миналия век. Защото в нашата страна визуално това е най-прекият път до Европа, обяснява на представянето в Балабановата къща Мариана Екимова- Мелнишка.
Къщите имат глас, история, душа. Дори в селата има фантастични архитектурни постижения от онова време. Просто трябва да ги видим и да им се насладим. Е, да, някои от тях за жалост са със запушени усти- изтърбушени, с паднали мазилки и фасадни елементи, но архитектурата е там, стои си. Тя, архитектурата, идва първа и си тръгва последна, ако въобще си тръгне. Най-често красивите къщи надживяват създателите си и обитателите си. Въпрос на отношение към тях е да продължат да живеят с отпушени усти, вмъква в разговора Александър Геров.
От онова, което е събрала като информация по време на проучването си, Мелнишка заключава, че липсата на отношение се дължи на чисто историческата съдба на страната ни. Европейски архитекти или наши архитекти с европейско образование са проектирали разкошни сгради за хора с усет към красивото и към естетиката тогава. После тези хора са били гонени от собствеността си след 44-та година, а в техните къщи са натрапени обитатели, без никакво отношение към тях. После, с реституцията, вече е скъсана родовата връзка. Едни от наследниците на старите родове не са в България, а получават собственост, която няма как да стопанисват. Други пък са тук, но нямат средствата да се отнасят подобаващо към сградите си. Затова и днес виждаме какво се случва с тези уникалните къщи като архитектурни образци или като знакови за българската история сгради. Затова и ние отваряме вратите им и ги караме да говорят за историите на хората, които са живеели в тях, обясняват Мелнишка и Геров. В тази книга има повече добри новини, отколкото лоши за онзи период от време. Има и друго от времето между двете войни, не само жестокост и разделение. Разказваме за културата и архитектурното наследство, което инициативни хора са оставали, допълват те.
Те не дирят непременно къщи- паметници на културата. Всяка сграда е важна, стига да им хареса и да има история. Любимата къща на Мелнишка, заради историята й, е постройката, в която е живяла Райна Княгиня в София. Онова, което ни разказа тази сградата, е потресаващо драматично. Знаково за историята. Затова я обичам толкова, казва Мариана Екимова- Мелнишка.
Двамата вече са набелязали кои пловдивски сгради ще присъстват във втората, обогатена част на „Къщите говорят”. А ние очакваме, да научим историята им. Иначе съдбата на повечето от тях я виждаме всеки ден. Трудове като този могат да накарат повече хора да вдигат погледи нагоре, да откриват красивото и да си говорят с него. Сигурно е, че ще научат много.