Стотици откриха Националните есенни изложби, манифестация от усмихнати хора по калдъръма

Днешният художник е направил своя обект себе си, отстранил се е и наблюдава своите рефлексии към живота, представи осемте творци в изложбите проф. Даниел

Осем отстранени системи се събраха в Стария град, за да открият Националните есенни изложби в първия ден от септември. Работите на творците Десислава Костадинова - живопис, Десислава Унгер – графика и рисунка, Елена Яневска – скулптура и фотография, Емил Бачийски - скулптура, Константин Костов - живопис, Петър Минчев - живопис, Симеон Симеонов - скулптура, Филип Попов – графика привлякоха вниманието на стотици увлечени от изкуството пловдивчани и гости на града. Поне според много художници от града на тепетата, стартът на есенните изложби не е бил пред толкова голяма публика от много, много години. Вдъхновяващо, коментираха гледката на многото млади и усмихнати хора майстори на четката в двора на Балабановата къща, откъдето стартира и най-старият арт форум у нас.

Някои от творците, които вчера се представиха пред публиката,  живеят и работят зад граница, където имената им се носят от уста на уста в арт средите. От вчера те вече са част от културния живот и на Пловдив. Има един запомнящ се дебют- на изключително талантливата Десислава Костадинова, завършила при проф. Андрей Даниел. Нейните работи впечатлиха особено много  нейни колеги, критици и ценители. 

Преди 70-та година бях с моите родители на първите си есенни изложби. Въпреки, че говорим за години, далеч предхождащи 1989г. , действително изпитвам носталгия към усещанията, които ни внушаваха тези културно-художествени събития, защото чувствителността ми към свободни територии и действия беше невероятно силна и съзнанието, че тук става нещо въпреки конюнктурата и институциите. Тук се опиянявахме и духовно, и буквално. Разбира се през годините Есенните изложби в Стария град се превърнаха сами в институция, в началото неформално, а после, както се казваше, и водеща републиканска проява в културната политика на творческите съюзи. Да, някога държавата успяваше да институционализира всяка неформална проява на свобода и творчество чрез буквалната покупка на творбите и техните автори. Но чарът на това свободно пространство в Стария град някак си пазеше от прекомерни предателства и стимулираше експерименталния характер на изложбите. Усещането, че пловдивските изложби бяха станали своеобразна лаборатория на новото българско изкуство събираше огромна публика от цялата страна и някак консолидираше съвременномислещите интелигентни хора на България.
Мислех си на скоро за цялата тази несигурност в топографията на културните ни центрове. Редица национални музеи, галерии, театрални и кино салони се разместват периодически така, че традициите на съответното място се забравят и изчезват, а с тях изчезват и цели ценностни системи. Нали културата е приемственост? Как да я запазим, ако късаме непрекъснато нишката? Казвам всичко това, защото, слава богу, топографията на изложбите в Стария Пловдив е непроменена близо 50 години. Това наистина прилича на културна традиция, за което искрено поздравявам пловдивчани , които я бранят и поддържат въпреки това плъзгаво и лъжовно време, каза на откриването проф. Андрей Даниел. 

Тази година мотото на изложбите е "Отстранени системи". Събрана е една пъстра компания от пластици, живописци, скулптури, графици, които според куратора Галя Лардева дават идея за тази съвременна художествена методология. Живеем в бързо време. В рамките на един човешки живот се случват и сменят цели епохи. Нуждата от различни методи за улавяне на менящия се смисъл е наложителна. Модернизмът от оня ден бе сменен вчера от постмодернизма, но днес е друго. Какво е то? Ако Модернизмът се хранеше от супер-егото и смелостта на художествената личност, то Постмодернизма със своите коментари превръщаше откритията на Модернизма в парадоксални притчи. Днешният художник май е направил своя обект себе си, отстранил се е и наблюдава и анализира своите неочаквани, но понякога и съвсем закономерни рефлексии към живота, изкуството, философията, религията. Като едно огледало, надарено с памет, знания и чувства, той уж отразява видяното, но то е силно деформирано от това интелектуално присъствие. Резултатът може би е нов автопортрет на човечеството, попаднало в новите времена и пространства на 21-вото столетие. Представените днес и тук автори, различни по възраст и художествена стилистика, все пак като че ли са обединени от този съвременен патос на отстраняването. Изследването на собствените рефлексии, асоциации, усещания и размишления по повод новия свят, в който така бързо попаднахме може би създава един образ на този свят, образ одухотворен, очовечен, необходим, за да продължим на някъде, допълни проф. Даниел.

В петък ще стане ясно и кой ще бъде Европейска столица на културата а през 2019г. Само преди два дни тук беше част от комисията, която оглеждаше и дойде да се запознае с нашия град. Националните есенни изложби бяха и ключов елемент от посещението, защото по това време те се подреждаха. Първата стоп-спирка беше разбира се Стария град. Благодаря ви и за това, че се включихте като част от презентирането на града, обърна се към художниците и събралата ги в едно дама Галя Лардева зам.-кметът по културата Стефан Стоянов.