Откритият каменен кръщелен купел е дарен на Базиликата от епископ Македоний. Предполага се, че става въпрос за константинополския патриарх, пратен на заточение по нашите земи
Приключи археологическото проучване на най-големия раннохристиянски храм
Обектът даде страшно много. Тръгнахме с голяма кошница, но тя само се напълни, а преля, доволна е Жени Танкова, ръководител на археологическия екип
10-месечните археологически разкопки на Епископската Базилика върху площ от близо 2,5 декара приключват тази седмица. Екипът, ръководен от Жени Танкова, завършва работа по разкриването на раннохристиянския храм в пълния му обем, като още в началото на другата седмица се очаква обектът да бъде посетен от комисия от Министерството на културата. Тръгнахме с голяма кошница, но тя само се напълни, а преля. Благодарим на нашите инвеститори Фондация „Америка за България”, съвместно с Община Пловдив, които дадоха възможност за пълното разкриване на този наистина изумителен паметник на архитектура, на култура, на изкуство, и даже на религия. Надяваме се съвместно да продължим да работим на един по-късен етап, когато трябва да бъде наблюдавана цялата реставраторска дейност, експонирането, строителната дейност, каза на място ръководителят на екипа археолози Жени Танкова днес пред Под тепето.
Работата бе много напрегната. Миналата година работихме от юли до средата на декември. Тази година почнахме от април и до края на юли приключваме като цяло обема на паметника. Вече се финализират нещата. Обектът даде страшно много. Разкриха се още стотици метри мозаечен под в Централния и Северния кораби. Там изцяло е разкрита мозайката и е в сравнително добро състояние. Излязоха купища архитектурни елементи с много висока художествена стойност- капители, бази, колони, архитрави, фризове и прочие. Това е един уникален обект. Не искам да звучи нескромно, но говорим за най-голямата открита досега Базилика, с много пищно оформление- тези декари мозаечен под на две нива. За мен първото ниво е по-красиво, по-изящно, по-римско е и по-налагащо се, повече от доволна от 10-месечната работа на терен е Жени Танкова.
Категорична е, че най-важният артефакт, излязъл при разкопките на Базиликата, е каменният купел за кръщение, на който тя и колегите й попаднаха на финала на проучванията си. Купелът е черешката на тортата. Върху камъка има надпис, който ни дава име на един епископ- Македоний. Той го поднася като дар в името на Отца и Сина и Светия дух на Базиликата. Все още уточняваме дали става въпрос за филипополски епископ или за другиго. По същото време, някъде втората половина и към края на пети век, има константинополски патриарх Македоний, който е бил разжалван и е бил изпратен по нашето Черноморие на заточение. Моята работна версия е, че в този си период, в който той не губи сана си епископ, изпраща като дар на Базиликата този купел, коментира най-важната находка от разкопките Танкова.
И подчертава, че са изяснени нещата и по отношение на датировката. Знаем със сигурност, че на запад от Базиликата се развива една по-ранна сграда, която в последствие е преизползвана за оформяне на предбазиликалния комплекс. Тази сграда е с три помещения, като средното е преустроено като атриум, а двете странични помещения са разчленени на по три помещения. Първите към атриума са с портици, а следващите в южна и западна посока имат обслужваща функция. Разкрихме още един доста голям сектор от улицата, която води от епископската резиденция до Базиликата. Този плочник е невероятно добре изработен. На толкова добре оформени и издялани камъни на улична настилка не сме попадали досега. Освен това заложихме няколко сондажа и вече имаме известна яснота по отношение на по-ранната сграда, която се развива под самата Базилика и която обхваща част от Северния и Южния кораб, както и целия Централен кораб. Тя също е с правоъгълен план. Става въпрос за една голяма сграда, най-вероятно обществена, в която имаме вписан много масивна елипсовидна структура, част от която сме разкрили и която се надяваме за в бъдеще, когато освободим терена от основното археологическо проучване, да я зачистим още малко в процеса на консервация и реставрация. За да доуточним какъв е бил архитектурният план на тази сграда в точност и функциите, които е изпълнявала, допълни Жени Танкова.
Тя, заедно с доц. Елена Кантарева, ръководител на реставраторския екип, и арх. Милена Крачанова , проектант на реставрацията и експонирането на архитектурните елементи, са абсолютно категорични, че ще се придържат към достоверното експониране на откритите архитектурни елементи. Бутафорията тук е недопустима. Вярвам, че и архитектите на защитната сграда ще реализират едно хубаво нещо, което да е достойно за това, което ще се намира под него, каза на финал Жени Танкова.
