Русия и Киев се срещат на Седмицата на съвременното изкуство 

Майдана в Киев ще бъде пренесен в Баня Старинна утре вечер, на откриването на 20-ото юбилейно издание на Седмицата на съвременното изкуство. Това ще стори младата украинска авторка Лада Наконечна, която ще репрезентира в една от залите на банята стара гледка от емблематичният киевски площад и снимка от преди няколко дни. Двете фотографии ще се сливат посредством огледални стени и ще символизират цикличността на историята. Странното във визията ще е това, че Майдана преди и днес няма следи от гражданската война, която го окървави съвсем скоро. Да, следите от събитията са напълно заличени понастоящем, което според мен е грешка. Пространства като нашия площад е знак, символ на протеста, вика за промяна и като такъв трябва да се разбира и от поколенията след нас. Но историята се повтаря, тя е цикъл, обясни организирайки инсталацията си Лада. Тя е намерила сили и енергия да дойде от тресящата си родина у нас, за да представи работата си на публиката и да говори на своя художествен език. Лада е сред група от 15 творци, които се включват в юбилейната изложба Несъгласие, курирана от знаковата Яра Бубнова. В банята съвременното изкуство от Украйна ще се срещне с това от Русия, която е представена с  проекта „Что делать?”. Свои работи излагат още артисти от България, Германия, Швейцария.  

Проектът не е толкова оптимистичен заради дискомфорта, който ни създава заобикалящата ни среда. Изложбата е Несъгласие с политиката, семейните отношения, срещу медиите, средата като цяло, обясни кураторът Яра Бубнова. Тя допълни, че вече не успява да различи добрите от лошите политици, тъй като вече май 99,9 процента са лоши. Така че несъгласието е срещу всеки политик, негова дума или направена крачка.

Пиронът в изложбата е видеото с престижната награда Хуго Бос от края на 90-те. То върви върху Г-образен екран в голямата зала на банята и представя акт на насилие, но възпроизведен красиво, по начин, по който би ни се искало да изглежда всяко насилие. Друг проект представя музеят като бойно поле. Той всъщност е такова, тъй като много изложбени зали и събития по света се спонсорират именно от производители на оръжия и търговци на войни.  На влизане в една от залите посетителите ще трябва да минат по пътечка за тичане, която обаче върви на обратно- знак, че изкуството изисква усилия и от твореца, но и от публиката.