Старинни часовници, телефони, кърцалка и карта на НРБ красят коридорите на някога достолепната соц сграда

Таня Грозданова

Пловдивските железничари пазят старинни реликви в голямата бяла сграда до бетонния мост, където се намира местното поделение на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Два дни преди професионалния празник на железничаря, който се отбелязва всяка година през първия неделен ден на месец август, репортер на Под тепето гостува в някога достолепната постройка – образец на солидното социалистическо строителство.

Ясно личат размаха и мащабите, с които е направена  навремето, както и ясно личат следите от слабите усилия за поддръжката ѝ през последните години. Коридори с паяжини и аромат на многогодишен прах, ронещи се стълби и т.н. Но както е казал народът „хубавият кон и под скъсан чул си личи.“ Заради всичко това Пловдивското поделение на НКЖИ е достойно за истински музей.

Още на входа, точно над пропускателната барирера с чип карти, на очи се набива огромен часовник. На циферблата е изписано „Париж  1908 г.“, а кръгът е заобиколен от богато декорирани метални елементи.

Това е първият часовник на гара Змеево, обясняват домакините. Ако в затънтеното Змеево е имало такъв гаров часовник, то представете си какви са били по по-големите жп станции! Лошото на този е, че е оцеляла само кутията му, поглед отдолу ще ви разкрие дебели черни паяжини и стърчащи жици.

Какви други музейни реликви пазят жепейците под тепета може да видите ТУК.