„Книгата е хубава, прочетете я“ – така накратко писателят Йохан Девлетян представи новия си роман „Кабарето под тепето“. Това е неговата трета книга, издадена от Жанет-45 – след „Мъж и половина“ и „Експерименти, любови, неопровержимости… разни разкази“. Представянето ѝ бе в културния център на Радио Пловдив пред приятели и любители на изкуството на Девлетян.

В малко по-сериозен тон той разказа за книгата си, че много хора я коментират, като политическа – но тя е просто историческа. В нея се засягат само събития, които не сме осмилили и все още не сме изяснили. „Просто повтаряме историята по неприятен начин. Хора, които днес твърдят, че диктуват някакъв нов морал, всъщност не предлагат някаква нова истина“, коментира той. Изглежда сякаш всички промени, всички преходи в България са като в жанра на кабарето – и те нямат много смисъл, добави Девлетян.

В „Кабарето под тепето“ се говори за повратни моменти от българската история, през лични случки. Засегната е темата с национализацията и отнемането на имуществото на българи след 9 септември 1944 година. Така и темата с промяната на имената – тема, непозната за някои хора и днес. Арменците в България също са имали трудности и Девлетян разказва за момчето Манук, което е трябвало да бъде преименувано на Манол – а неговата майка е трябвало да се бори, за да му запази арменското име. „Много истории в книгата всъщност са базирани на истински такива. Това ми се случи на мен – майка ми трябваше да се бори с властите, за да се казвам Йохан, а не Йордан“, разказа писателят.

Покрай цялата сериозност на книгата, в нея има много смях, много шеги. „Например финалът нарочно го направих такъв – в един момент всичко върви към тъжна развръзка. Но това е Кабаре – то не търпи тъжен край, и затова трябваше да го направя по този начин“, каза още Девлетян, който едва се сдържа да не разкрие финала на книгата. 

„Аз не съм съгласен – кабарето е жанр, който не предполага мрачни помисли, но песимизмът прозира в цялата книга. За да се усети книгата, човек трябва да изпадне в едно особено състояние – има го този смях, но той е през сълзи. Балансът между сериозното и несериозното не е нарушен“, коментира Здравко Дечев, представил с чудесна рецензия „Кабарето под тепето“. „За мен това дали една книга е хубава зависи от това какво прави с човека. Мен ме отне. Ако бях с 20 години по-млад, вероятно щях сега са съм потенциален емигрант“, добави още той.