Алексис Джонсън е обучаващ директор в британската артистична организация Walk The Plank, които проведоха кратко „Училище за спектакли“ в Пловдив. Събитието е част от подготовката на града ни за Европейска столица на културата. Walk The Plank провежда такива курсове в цяла Европа, като много от тях са свързани именно с проекта ЕСК. Обучението в Пловдив се проведе във Военния клуб, като в него участваха артисти от няколко държави, като по-опитните изнесоха обучителни лекции. След посещение на Адата те събраха впечатления, които са се превърнали в творби на изкуството и ще бъдат представени тази вечер от 19 часа, отново пред Военния клуб, с „изкуство на открито“ (outdoor art). Walk the Plank е от организациите, станали част от кандидатурата на Пловдив и включени в Апликационната книга, а Алексис Джонсън разказа за работата си и впечталенията си от Пловдив пред Kapana.bg:

- Разкажете за себе си и за връзката си с Пловдив, как се свързахте с фондация „Пловдив 2019“, кой ви покани? 

- Ние сме организация, която съществува от близо 25 години и е базирана близо до Манчестър в Обединеното кралство. Ние се занимаваме с изкуство в публични пространства (“outdoor art”), което е сравнително нов термин в света на изкуството. Той обединява хората, които правят улични представления, неща с огън и пиротехника, инсталации, неща, които се случват на открити пространства. В Обединеното кралство с Walk the Plank сме създавали доста страхотни творби в открити пространства, в които публиката става и участник. Създавали сме неща както за градове – културни столици, така и за културни центрове, други фестивали и по-малки събития из Европа, но и по света.

При нашите пътувания разбрахме, че е много важно и ценно да се обменя опит в тази артистична форма на изкуството в открити пространства. В някои държави тези изкуства са много напред, а в други – изостават. И сметнахме, че ще е чудесно да се създаде една общоевропейска мрежа, и да изследваме и работим в тази посока.

Откъде дойде идеята за Училище за спектакли? През 2015 година написахме проект за финансиране за това училище с различни партньори. „Пловдив 2019“ бе един от тези партньори, като идеята ни беше да развием капацитет, който да спомогне успешното представяне на града, като Европейска столица на културата. Затова и Училището се случва сега, 2 години преди 2019-а, целта е да бъде подготовка.

В тази мрежа има и други партньори – някои са от Каунас в Литва, които също ще бъдат ЕСК през 2022, има партньори Лимерик от Ирландия, който беше град - кандидат за ЕСК. Макар и да не спечелиха, те си продължават програмата, тъй като са дали много обещания по време на кандидатстването, които искат да изпълнят. Други партньори са от Пафос – Европейската културна столица от Кипър през тази година. Първото Училище за спекткали беше там през 2016 година, след това направихме такова в Каунас, а в Пловдив третото. Последното ще бъде през ноември в Лимерик.

Всяко училище за спекткали е различно. Честно казано, ние самите все още се учим в движение. Вярваме, че ако съберем страхотни артисти заедно и ще създадем чудесни произведения на изкуството. В сегашното училище, мнозинството артисти са от Пловдив, някои са от София, като има и представители от другите – 2 от новите ни партньори от Гърция, 1 човек от Кипър, двама от Литва и трима от Ирландия. Това е един много хубав колектив от различни хора. Някои от тях вече са били в училището за спекткали, а други са нови.

- Един от пловдивските артисти – Петко Танчев вече е бил ученик, а сега преподава, нали така?

Да, Петко беше в Кипър и после в Литва. Друг, който мина по този път е Пламен Иванов от театъра на огъня Fireter, той дойде като ученик в Каунас, а сега е лектор. Много е хубаво, че има такова развитие. Всъщност в училището хората вече са на високо ниво – тези, които участват, често имат доста опит. Важното в случая е да направят нещо заедно, и да споделят опита и идеите си – без значение дали се занимават с цирк, звук, прожекции, инсталации и др.

Това, което правим е да ги събираме и те да работят заедно. В Литва например Петко се запозна друг артист – танцьорката Рия Мърфи от Ирландия и те заедно направиха техен спектакъл – вертикален танц. От една страна са невероятните прожекции на Петко, а от друга тя танцува вертикално по фасадата, сякаш нарушава гравитацията. Впечатляващо е.

- Каква е целта да показвате изкуството в публична среда?

- По този начин изкуството става достъпно за всички. В Обединеното кралство хората имат проблем, те не обичат да влизат в институциии, имат проблем да минават през вратата. Те не харесват да са в зала, не се чувстват на място в музей. А дадено произведение, каквото и да е, като го сложиш отвън то „анимира“, променя средата, прави я по-вълшебна, хората се чувстват по-горди и съпричастни с мястото, в което живеят.

Друго, което правим в Walk the Plank, е да включваме хора от местните общности. Често работим със стотици, ако не и хиляди хора, които пеят, или танцуват, или размахват флагове, или се включват по някакъв друг начин – не просто като зрители. В нашите спектакли ние искаме не просто да покажем артисти и представление, а и самите хора. Често е впечатляващо – има огън, фойерверки, има момент „уау“, който привлича.

Не обещавам, че това ще се случи в Пловдив този път. Тук важното е да направим обучение, това е само урок, а това, което хората ще видят - практика от обучението. Но със сигурност ще бъде хубаво събитие.

- Разкрийте малко какво ще видят пловдивчани?

- Важното нещо тук е обучението – спектакълът е като практика, но се надявам на хората ще им хареса. Историята е следната -  Адата е на 15 минути от Пловдив и е диво място, което малко хора използват и посещават. Впечатлих се като дойдох в Пловдив да говоря с таксиджии, с хора на улицата, питах ги за мнението им за Адата. Повечето от тях реагираха „Какво е това, какво ми говориш?“. А то е впечатляващо райско място, тих и спокоен остров, над който има натоварен път. Въпреки това хората не са наясно с него. 

Едно от обещанията за „Пловдив 2019“ е да възродят Адата като артистично пространство. Нашата идея е да изведем Адата – остров, който хората не познават – и да го поставим на Централния площад сред хората. Ще покажем изображения, ще има музика и звуци от там, ще прожектираме видео, искаме да изнесем духа на острова в центъра на града.

Не много може да се направи за седмица, но работим активно - всеки е в различен отбор, има екип, който създава материален обект, има екип за огнено лого, звуков тим, правещ саундтрак, видео екип, който прави анимация от снимките, както и екип, който се занимава с представлението.

- Какви са плановете на Walk the Plank за бъдещо сътрудничество с Пловдив?

- Надяваме се да работим заедно с „Пловдив 2019“ за голямо събитие на открито. Искаме да съберем артисти от Пловдив и София, с които заедно да направим голямо мащабен спектакъл. Искаме в него да включим хората от Пловдив, истории от тепетата и др. 

Следващото ни Училище по спектакли пък е в Лимерик. В Обединеното кралство имаме проблеми с Брексит. Всъщност ние искаме да кандидатстваме за още финансиране – тъй като ние сме водещата организация в този проект, имаме малко трудности с Брексит. А и изобщо – ние артистите не харесваме границите, разделенията и се надяваме на мек Брексит. Но единствено можем да чакаме и да се надяваме всичко да мине спокойно.

- Какви са ви впечатленията от Пловдив и артистите тук?

- Аз работя по тоя проект от 2 години – срещала съм се и съм говорила по интернет с много хора. Срещали сме се в Литва и по други места, но за пръв път се срещаме в България. За мен лично е много интересно след 2 години да пристигна в България, и най-накрая в Пловдив. А аз съм слушала толкова много за този град.

Впечатленията ми са чудесни, това е невероятно красив град. Впечатляващо е уважението, което показва към своето минало – навсякъде виждаш прозорци, разкопки, които показват това минало. Виждаш театъра, стадионът, усеща се това чувство за гордост от миналото. Но в същото време няма и това вкопчване в миналото, тук хората са много прогресивни.

А покрай този проект и обиколките ни в цяла Европа мога да кажа, че българските артисти са наистина на високо ниво, има много какво да покажат на световната сцена. Някои от тях правят невероятно, изключително изобретателно и смело изкуство. Наистина го вярвам това, не го казвам просто така – смятам, че българските артисти създават много смело изкуство, а българите са много смели хора.