Не искаме театърът да остава само в сферата забавлението. На много места, дори най-комерсиалният театър, има послания, остър е и с политически привкус, социално ангажиран. Иска ни се да провокираме подобно явление и в Пловдив. С тези цели стартира проектът „Театър на отговорността“, реализиран от екипа Борис Зафиров и Цвета Ерменкова в началото на октомври в Пловдив. В рамките на шест дни се проведоха 3 спектакъла, 1 работилница и 1 семинар – всички те, обединени около идеята за социално отговорния театър.

Проектът се случи единствено с усилията на организаторите и техните многобройни партньори. Не искахме да влизаме в тежките процедури на общини и министерства, а искахме просто това да се случи, разказаха Борис и Цвета, и изразиха огромната си благодарност към всички техни партньори – Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, Нов Български Университет, НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“, Драматичният театър – Пловдив, Театър „Хенд“, Петното на Роршах и АРТ- офис. Резултатът от тази съвместна работа бе видим както за организаторите, така и за публиката – три пълни зали на спектаклите,  работилницата, която успя да увлече професионалисти и любители и заинтересовани участници в семинара.

Какви точно са идеите и концепциите на проекта „Театър на отговорността“, как ще продължи той в следващите месеци и години, какви проблеми ще се опита да засегне и да потърси решение този проект? Четете в интервюто с Цвета Ерменкова и Борис Зафиров в KAPANA.BG:

- Как премина първото издание на „Театър на отговорността“ и кой беше най-интересният аспект в него?

Цвета Ерменкова: Според мен мина добре като цяло - имаше добра посещаемост на представленията. Работилницата също, там се събраха 13 човека, което е доста добре за подобен тип работни процеси. Интересно беше, че имаше хора с всякакъв профил – не само, свързани с театъра, а и такива с психология, педагогика и други. Получихме много добри отзиви, че е било смислено и ценно.

Борис Зафиров: Интересно беше, че нямаше и много пловдивчани – повечето хора бяха от София, от Бургас. Дойде също Елена Димитрова – за мен един от най-добрите ни млади актьори. Това, че тя дойде за нас беше показател, че правим нещо смислено – идват хора, които са утвърдени професионалисти. Основната ни идея в работилницата беше да покажем един етап в процеса на изграждане на едно документално представление. Организирахме лабораторен процес, направихме деомнстрация на завършен етап, от който може да последва изграждането на едно цялостно представление.

Накрая всеки един индивидуално направи кратки етюди като лаборатория, която представя неговия личен образ и образа на персонажа, който бе избрал. Ние разглеждахме насилието в училището и всеки един от нас показа как може да се направи паралели между нас, между наши лични проблеми и спомени, и проблеми, които визираме в конкретния случай

- Как протекоха представленията?

Ц.Е.: Представленията бяха на много важни теми. „Лоши деца“ на Благой Бойчев засегна съвсем актуални проблеми в образователната система, много неща по време на форума, а и след като заъврши ги виждахме в медиите – постоянно имаше новини свързани с темат ани - насилието в училищата. Другото представление „Премълчаното разказано“ също беше много актуално.

Б.З.: Много беше важно да гледаме тези представления, за да разберем какво е документален театър, и после този документален театър да насочи вниманието ни към тези теми. Всички токшоута и всички предавания, които гледаме ежедневно и които се занимават с темата явно не са достатъчни.

Според мен този проблем с училищата и насилието е следствие на периода от 15 години след 89 година, когато хората не си даваха сметка какво ще се случи, като се подменят ценностите. Човека на новото време до голяма степен е изключил от характера си черти като толерантност, уважение, да не говорим за естетически усещания и принадлежности . Не искам да звуча песимистично и обвинително, но колко често ставаме свидетели на агресия,  която е продиктувана от липса на възпитание? Но и в същото време не искам да генерализирам хората - има толкова много отделни личности, които правят супер готини и полезни неща.

- Как ще продължите да засягате тези теми?

Ц. Е.:  Догодина най-вероятно ще е друга темата на форума. Но в това издание проведохме един семинар, в който взеха участие педагози, представители на различни организации, които се занимават с приобщаващо образование, психиатри. Заявиха желание за партньорство по нашия проект. Ние също искаме да включим и учителите, защото те са много важни. Семинарът беше полезен – казаха се много неща, които трябваше да бъдат казани. Даде се повече яснота на хората, които не знаеха какво е документален театър и с какво се занимава. Добре беше, че имаше представители на хора от различни сфери.

- Как се случва организацията на такова събитие, трудно ли намирате партньори за пространствата или за други цели? Търсихте ли помощ от общината и държавата?

Ц. Е.: Не сме търсили помощта на община и на министерство. Успяхме да реализираме събитието благодарение на партньорската ни мрежа.

Б. З.: Аз исках просто проектът да се случи и да не го отлагаме във времето. Театър на отговорността беше част от по-големия проект на Колектив Кино Космос. И там нещата някак си забуксуваха, а за мен това беше идея, която държах да се реализира. Естествено Кино Космос беше много подходяща база и център, не само като пространство, но и като партньорска мрежа и екип. Но като разбрах, че няма да се случи, тръгнах да работя в посока на това „Театър на отговорността” да се случи като самостоятелен проект.

Не исках да влизам в дългите тежки механики на държава и община. Затова го направихме само с партньорска мрежа – НБУ, Пловдивския университет, плодвивския Драматичен театър, театър „Хенд“, Петното на Роршах, НАТФИЗ и Арт- офис.

- Какво планирате за следващите издания и бъдещата работа на „Театър на отговорността“?

Б.З.: Искаме догодина форумът да бъде международен. Аз имам доста познати в различни страни и обмисляме това да е следващата стъпка – форумът да е международен. Ще се опитаме да превлечем участници и партньори от Полша, Щвейцария, Украйна, Германия. Във всички тези страни имаме потенциални партньорски организации, театри и артисти, с които можем да работи. Главната цел е да се насочим към образователния и повишаващия капацитета на града, процес.

За да можем да продуцираме театър, трябва да можем да генерираме капацитет. Това ще стане със семинари, гостувания, работилници, работа по отделни проекти в международен екип. Важно се развият уменията на хората занимаващи се с театър , също така публиката да развие вкус за този театър.

Ц.Е: Пловдивската публика все още не е запозната с документален и социален театър, почти не е имало гостуващи представления.

Б.З.: Не може театърът да остава само изцяло в графата на забавленията. Има страни, в които дори най-комерсиалните представления са остро социални, критични, политически, заявяват ясна позиция, защо нашият театър бяга от това нещо?

- Защо наистина се слува това според вас?

Б.З.: Не мога да кажа със сигурност защо. Но може би заради театралната реформа, която зададе модела с дотациите. Според мен я разбраха грешно и решиха, че ще пълнят салоните само, ако правят лесно смилаеми представления. Не съм сигурен, че трябва да имаме такива представи за масовия вкус, той се образува двустранно – публиката може да следва театъра, не само театърът да следва публиката. Един вид да робуваш на тенденциите на телевизионните  шоута. И оттам дойде тази тенденция. Разсъждава се, че не може хората идвайки от работа, в която имат своите проблеми, да идват на театър и пак да им говорим за проблеми. Това разсъждение ми се струва никак не аналитично, задълбочено, присъщо за един режисьор, директор или театрално ръководство.

- Има ли все пак добри примери в „мейнстрийм“ театъра в България, които имат социална насоченост?

Б.З: Да, има, от по-актуалните се сещам за „На ръба“ на Александър Морфов или „Процесът срещу богомилите“ на Маргарита Младенова по историята на Стефан Цанев.

„На ръба“ буквално представя нашата реалност 1 към 1 при това много смело. Той се игра на голяма сцена на Народния театър, но той няма типичната структура и сюжет на класическа драматургия. Затова Морфов пое много критика и гилдията се насочи срещу него, а той направи нещо много смело от негова страна. Представлението обаче не беше оценено като подходящо за Голяма сцена, защото не отговаряше на масовия вкус и не предлагаше зрелище в конвенционалния смисъл на думата - с начало, завръзка и край.

„Процесът срещу богомилите“ пък засяга проблемни човешки теми, в които и до ден днешен имаме пробойни - макар и по същество да е исторически.

Ц.Е.: Има спектакли и в другите театри, които засягат актуални теми -  в Сфумато, Реплика, VoxPopuli…

Б.З.: Има, но не са в Пловдив. Затова и нашата идея е „Театър на отговорността“ да се случва тук, в Пловдив. Защото в София вече има доста хора, които да работят в тази посока. И аз така си представям бъдещето ни - да имаме организация, с която да имаме редовен статус и да участваме по фондове, да сме стабилни.

- Какво ви предстои в близко бъдеще?

Б.З.: На първо време искаме да разширим партньорската си мрежа, да включим всички хора, които могат да ни помогнат и са заинтересувани от това, което правим.

Ц.Е.: Да си партнираме с различни социални организации, не само културни, а и такива, които да припознаят каузата по някакъв начин.

- Оптимисти ли сте дали има хора, готови да работят за кауза?

Ц.Е.: Аз съм оптимист, мисля, че има хора, вече имаме около нас хора, които са заявили интерес. Според мен има хора, които с желание ще посещават и ще участват. На работилницата го видяхме това – много млади хора участваха активно. Също така ние не искаме да предлагаме кауза в чиста и идеалистична форма, искаме да бъдем професионалисти, обезпечаващи труда на хората. Искаме да предлагаме реални алтернативи на проблемите, за които говорим, да достигаме до видими резултати.

Б.З.: Ние сме се насочили към образователния елемент, защото нямаме капацитет. А искаме да работим за разширяване на уменията, тъй като идеята е мащабна. Вярвам че има хора, които ще се включат. Проблемът е, че в Пловдив дълго време нищо не се движеше, сега се раздвижиха нещата. А не всеки е длъжен да бъде ентусиаст и не всеки има опит – не, че ние имаме огромен опит, но аз имам едни умения, Цвета има други и се допълваме; повечето хора са с друг опит, и може би са готови да учат или да започнат да учат. Ние искахме да направим това събитие, което да бъде гарант, че тези неща са възможни, да ги показваме като добър, реализируем пример. След този първи успешен – аз смятам че е успешен – и че ще може да увлечем и други хора.

- Смятате ли, че можете да привличате и независимо финансиране от частни спонсори?

Б.З.: Да, работи се в тази насока. Искахме да имаме първа страничка на CV с което да покажем какво правим и мисля, че е било успешно, да покажем партньорите, публиката, събитията, тогава ще има по-голям шанс в търсене на спонсори.

Ц.Е: Разбира се, ще участваме и по различни проекти, отворени покани.

Б.З: Искаме да се превърнем в платформа, която да генерира и инициира проекти. Идеалистично аз си представям да съумеем да пригодим офис, в който работим. Аз съм далеч от мисълта и романтичните представи, които са умряли още 19 век по времето на романтизма, че  ще стоя по цял ден в антикварен кабинет и ще чета по цял ден книги до безкрай, ще работя само на сцената на театър и след това ще се прибирам, минавайки през една от бохемските кръчми, то май няма такива.

Нещата се променят, бизнесът стана част от живота и от културата ни. Не виждам нищо лошо в това да отделям 4-5 часа на ден в посока на генериране на финанси, привличане на парнтьори, разработване на маркетингови стратегии, обикаляне по срещи, това е съвсем нормално нещо. Аз не разбирам защо някой трябва да среща съпротива – има някои хора, които държат на мотото – „Аз съм артист, не мога да се занимавам с такива неща“. В началото си мислех – аз като се концентрирам в мениджърската посока, дали няма да загубя от творчеството? Но това не е така, ти можеш да си театрал  и да си мениджър или организатор в същото време.

Именно в подобна насока искат да се развиват организаторите на „Театър на отговорността“ в близко бъдеще. Те планират редица нови проекти свързани със развитието културния мениджмънт на територията на град Пловдив, гостуване на представления с хора в неравностойно положение и много други проекти в посока на социално ангажирания театър.