Маргарет Мичъл, авторка на една от най-продаваните книги в света – „Отнесени от вихъра“ е родена на днешния ден преди 117 години. Романът придобива статут на класика и печели „Пулицър“ през 1937 година. Действието се развива по времето на Американската гражданска война и проследява историята на Скарлет О’Хара – разглезената дъщеря на собственик на плантация, която търси своя път в живота. Екранизацията на „Отнесени от вихъра“ е не по-малко успешна. Романът често присъства в класации за най-добрите книги на всички времена, както и в тези за най-добро въвеждащо изречение: „Скарлет О’Хара не беше красива, ала мъжете, завладени от чара й — като близнаците Тарлтън, — не го съзнаваха.“

Представяме ви подбрани цитати от Маргарет Мичъл:

Никога не ми е лесно да пиша и никога не съм доволна от това, което съм написала. Затова пренаписвам.

Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото би могло да бъде и по-лошо.

Несгодите или изграждат личността, или я пречупват.

Докато не изгубиш репутацията си не можеш да осъзнаеш какво бреме е тя всъщност.

С достатъчно кураж можеш да се справиш и без репутация.

Животът беше много приятен и уютен със Скарлет, стига всичко да се случва така, както тя иска.

Бремето е за рамене, достатъчно силни, за да го носят.

В момент на слабост аз написах книга.

 Някои грешки са прекалено забавни, за да се направят само веднъж.

Никаква сила на света не може да ни сломи, освен нашата собствена природа, в която е заложено тъй силно да копнеем по неща, изгубени безвъзвратно и да пазим толкова много спомени.

В крайна сметка, утре е нов ден.

Обикновено мъжете се разочароват, когато разберат, че жената има мозък.

Каквото е счупено – счупено е. И аз предпочитам да запазя спомена за някогашната му красота, вместо цял живот да се примирявам с пукнатини.
Времената никога не се променят, когато трябва да се върши честен труд.

Да, съжалявам те, защото си истинско дете, Скарлет. Дете, което плаче, защото не може да пипне луната. А какво би правило то с нея, ако най-после я достигне?