Да подишаме този въздух ЗАЕДНО
 
Някакви луди танцуват по фасадата на Хотел България, странник дрънчи на роял насред главната, Альоша  развява огромно червено наметало, флотилия от пластмасови патета плува из Марица, стотици хартиени жерави летят над  улица Отец Паисий, а старият рейс е пълен с книги и отворен за вас пред токоизправителната станция на тролеите. Тролеи няма. Тъмно е, но през два- три метра светят нови витрини и стари прозорци, обрамчени с винкел. Къщите още са в стил сецесион. Вратите са отворени посред нощ. Човеците са млади и не толкова, хубави са, а някои момчета са с мустаци…Много са, обути са с кецове , новички или съвсем скъсани- китайски. Преминават от едно пространство в друго, влизат, измъкват се- от капан на капан в КАПАНА, от кръчма на кръчма, галерийка, музей … Сега им викат „локации”.  Зяпат жадни за още приумици и фантасмагории, някои свирят на странни инструменти, други пеят и се целуват, трети играят малки пиеси във вътрешните дворове, четвърти просто прехвърчат над паветата, малко  замаяни от питиета или от странно чувство на лекота… 

Познавате ли това чувство?  Някак сюрреалистично е, нали? Но то е тук и усещането е истинско. То е днес, то е Пловдив- любимият капан за нас, пловдивчаните, тези, които останахме с тези, които дойдоха. Любимият град се променя, той отново е млад, макар и да е най- старият в Европа. Той отново е столица, макар винаги да е бил за нас. Той е мястото, където отиваме, когато се връщаме и когато просто няма къде другаде да отидем.

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
•  

Той е нашето място. Ние работим много, за да го направим  такова, каквото ни се иска да бъде. Ние не сме алчни- гребете с шепи от нашето богатство- не можете да ни го вземете и да го занесете вкъщи, но можете да го докоснете. Днес ние, които сме отдавна тук, искаме да ви поздравим за добрия вкус, че сте сред нас.  И искаме скромно да ви дадем идеи за приятно прекарване. Дано те не са нови за вас- ако сте стигнали до тях, значи вече сте намерили пълното градско щастие.

Преди година будни хора, които работят от много време за Пловдив, сътвориха една съвършена Алтернативна карта на Културната столица на Европа за 2019-та. Тя сякаш помогна в начертаването на голяма част от концепцията ни като кандидат за титлата. А в нея Пловдив наистина се превръща в града на мечтите, какъвто вярваме, че ще бъде след пет години. Не е нужно да си оборудван със специална екипировка, за да намериш и да се разходиш в Тютюневото градче. Тази стара, аристократична, индустриална и архитектурна градска зона, която чака да бъде съживена. И днес, макар и малцина, пешеходци с карти бродят по едрия гранитен паваж, изваден от сърцето на изчезналото Марково тепе. Изключителните в архитектурно отношение тютюневи складове на Кудоглу и другите индустриалци, тласнали Филибето напред преди век, днес плачат, но не със сълзи, а с мазилка от еркерите си. За щастие обаче вече има идеи как те да бъдат реставрирани и превърнати в културни центрове, хостели, локали, живи организми, които да ни посрещат за изложба, чаша студено пиво или просто за среща със стари приятели.

Само на разкрач от Тютюневото градче са две от картичките на града- улиците Иван Вазов и Велико Търново. Те са там да ни напомнят, че Пловдив е бил осеян с дворци, чертани от моливите на най- добрите проектанти и архитекти в следосвобожденска България. И днес са в пълния си блясък, макар и леко осквернени от абсурдни рекламни конструкции. Не забравяйте да чукнете на Велико Търново № 16- ако ви приемат и стигнете до задния двор, приседнете в любимата беседка на Дядо Вазов.
Тръгвайки по следите на архитектурата, няма как да не се поклоните пред изключителното баухаус наследство под тепетата. Може би най-красивите представители на това течение са именно във вековния град. Няма да ви препоръчаме да се качвате на тепетата, защото си го знаете и вероятно го правите често. Но ви предлагаме да се изгубите в стария евангелистки квартал на Сахат тепе. Да се взрете в най- голямата неоготическа катедрала в България, да откриете каменната къща и свитите в скалите китни постройки. От Сахата пък можете да се гмурнете в квартал Капана, който вече изживява своя Ренесанс. Там се намират домовете на старите арменски родове. Можете да побиете токове по паважа и да намерите своята изложба, ателие, клуб или кръчма.

Не пропускайте още и соц архитектурата- Кино Космос, Дома на науката и техниката, Сградата на общинския съвет. Тези сдания вече се изучават в учебниците. Стъпката до пълното щастие трябва да направите на улица Отец Паисий. Вижте стария вегетариански ресторант, италиански днес. Там е и първата спирка на тролеите- на Гурко и Отеца, където е и респектиращата сграда на токоизправителната станция, даваща живот на тези странни машини. Сложете черешката на тортата с тур до баухаус сградата на върха на Трихълмието. Днес тя е мъртва и преградена с бодлива тел, но шеметните й ъгли и извивки се виждат. Пък и знае ли човек, Пловдив се развива, може скоро и тя да отвори вратите си за нас… Именно тези места създават една стара- нова прекрасна култура.  Днес  Heineken иска да им отдаде заслуженото. Да започнем да ги откриваме заедно и да ги споделяме с #openplovdiv във Facebook, Instagram и Twitter. Включи се и ти – снимай и не забравяй да добавиш хаштага.

 

http://gdebg.hit.gemius.pl/hitredir/id=.WdLy29K0G_wCVIhPbZ9F7QYzSXK6CcgP6EV9PQIs8v.x7/fastid=ceiayqxjwhqvfvdshavaajehubki/stparam=snqilwlnbo/url=http://opensofia.bg/gallery/openplovdiv