Заместването на експертните планове с политически идеи е рецепта за провал

Никой няма да бъде впечатлен от поредната импотентна административна сграда

Нулевата прозрачност при идеите за развитие на Кино Космос като център за култура доведоха до логичния завършек – повърхностна, имитативна дейност, която ще се превърне в поредното Общинско предприятие, в което потъват бюджетни средства, без никакъв ефект. И със сигурност през 2019 година сградата, важна точка при посещението на журито, определило Пловдив за Европейска столица на културата, ще е едно импотентно кубче, което няма да впечатли никого, ако се изпълнят последните идеи, обнародвани от кмета Иван Тотев преди дни.

Сградата е чудесна. Една от най-красивите в България. И при един ремонт трябва да се внимава с всеки най-малък детайл от творението на арх. Шинков. При поредния ремонт-инженеринг едва ли всички тези детайли ще се имат предвид. Като нищо ще се сменят седалките в залата. Ще се налепи гипсокартон върху специално изработените интериорни форми в залата. Ще сменим дограмата с бяло PVC и на входните врати ще сложим големи стъклени витрини. Това е пределно ясно. Също както новоремонтирания Туристическо-информационен център на Джумаята, заради който облицовахме камъка на Шнитер със стиропор, има врата, която не може да се отваря навътре. Голяма табелка стои отпред с надпис „ДРЪПНИ“, защото витрината, която трябва да се отваря в двете посоки явно опира в некадърно направените плочки на пода. Това е нивото. В това нямаме съмнение. 

Не е обаче това причината Кино Космос, тръгнал да се превръща в сграда за култура по политическо-партиен път, да финишира като провал. Причината е, че всичко, което впечатли Европейското жури, е забутано в канала и изгонено, забравено, а каквото се е сторило симпатично – откраднато.

Европейското жури не се впечатли от уникалната архитектура. Впечатли се от градската енергия, от неангажираните с политика и бизнес пловдивчани, събрали се да спасят киното от събаряне, а в последствие и да го превърнат в център за култура. В годините след избирането на Пловдив за Европейска столица на културата тези граждани работиха още по-сериозно и се обединиха, като Колектив Кино Космос. Създадоха Бизнес план, който беше представен и на кмета Иван Тотев. Добър или лош, той беше добра основа. С него беше наясно и фондация „Пловдив 2019“. Идеята на този Бизнес план беше Кино Космос да бъде модерен самоиздържащ се културен център, който да не тежи на общинския бюджет, но да бъде на творческото ниво на подобни проекти в цяла Европа.

Културен Кино Космос обаче беше захвърлен в коша. Младите активни пловдивчани се оказаха ненужни.

Така няколко месеца по-късно Община Пловдив реши, че може сама да свърши тяхната работа. Без да е ясно кой, как и защо е измислил някакъв план се появява идея за някаква читалня, някакъв ремонт на залата, някакъв център на Общината. Ако на някой професионалист му беше платено да го измисли по-скучно и импотентно, с потенциал да фалира за 2 месеца, едва ли щеше да успее.

Едва ли Бизнес планът на Колектив Кино Космос е бил перфектен. Със сигурност е имал пропуски. Но поне имаше план. Беше ясно кой стои зад него. Кой и как го е направил.

Хвърлените в празното пространство неструктурирани идеи на Общината обаче са напълно анонимни. И очевидно са нелепи. Никой не се нуждае от читалня. Читалня има на 5 минути от общината. Ако някой иска да чете, ще иде в библиотеката. Зала с „модерна мултимедия“, каквото и да значи това, има на други пет минути в ГДК „Борис Христов“. Ако е правен анализ за липсващи конферентни зали, чиято пазарна ниша Космос ще запълва, то пловдивската общественост го е пропуснала и никой не го е споделил с нея. Шегувам се, разбира се, че такъв не е правен. На някой му е хрумнало, че може да купи 2 проектора за 20 000 лв и да направи залата „модерна“. Идеална ще е за партийни събрания.

Нищо от това няма смисъл. Ценноста на сградата като място за гражданска активност ще бъде заличена. Тя ще се превърне в една скучна административна сграда, каквато е ГДК „Борис Христов“. Място, в което ще се провеждат разни конференции, но няма да привлича никаква творческа енергия, никой няма да се гордее и припознава с това място. И освен всичко – то просто ще гълта пари. Но общински бюджет лесно се харчи. Никой не те пита. Нищо не губиш, ако си на загуба. Независимо дали си ГДК „Борис Христов“ или зала Колодрума. С общинските средства се работи лесно, не е като да трябва да се бориш да си на плюс всяка година.

Но това е напълно очакван резултат. Гонейки качествените хора от обществените дейности се получава само една грозна имитация на културна дейност. Това се случва с Кино Космос. Това ще се случи с площад Централен – от един оригинален и интересен проект, обмислен от край до край с проблемите и възможните му решения ще се превърне в едно пространство с обновена канализация, лампи на подлеза на Гладстон и нови плочки, плюс стълби към археологията. Това ще се случи и с Партийния дом. Вместо един общ концептуален проект с Министерство на културата за ниското и високото тяло, понеже някой го мързи да комуникира, ще се случат два отделни един от друг проекта за залата и за останалата част от сградата. Всичко това са напълно очаквани резултати от гоненето на активните граждани и заместването им с наложени отгоре решения.