Капана.БГ

Капана.БГ

Ще бъдат изпълнени консервационно-реставрационни и строително-монтажни работи за подобряване на цялостния туристически продукт с допълнени мерки за интерпретация и информация относно историята, значението и развитието на обектите

 

Термите на античен Диоклецианопол (днешна Хисаря) е сред обектите, които ще бъдат облагородени със средства от управляваната от Министерството на регионалното развитие и благоустройството Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. Общините Хисаря, София, Казанлък и Кърджали кандидатстват с проекти за общо над 31 млн. лв. за реставриране, социализиране и повишаване на туристическия потенциал на тези културно-исторически обекти с национално значение. С одобрението им ще бъде разпределен над 40% от ресурса по процедурата „Развитие на туристически атракции“, който е в размер на 98,5 млн. лв. През този програмен период туристически обекти се финансират с безвъзмездни средства от програмата и с финансови инструменти чрез Фонда на фондовете. Очаква се Община Пловдив да кандидатства до края на годината за финансиране за благоустрояването на Източната порта и Небет тепе.

 

Проектът на община Хисаря „Античният град Диоклецианопол – перлата на провинция Тракия на балнеолечението в римската империя“, включва три обекта: южната порта на Диоклецианопол; Термите и североизточната ъглова кула. В тях ще бъдат изпълнени консервационно-реставрационни и строително-монтажни работи за подобряване на цялостния туристически продукт с допълнени мерки за интерпретация и информация относно историята, значението и развитието на обектите.


Перперикон също получава финансиране

Финансиране получават още проектите „Кремиковски манастир – духовният център на Софийската Света гора”, консервация и реставрация на част от археологическия комплекс „Перперикон“ и изграждане на туристическа инфраструктура за неговата социализация, както и проектът „Светът на траките“ на община Казанлък. Последният предвижда консервация, реставрация и социализация на тракийска гробница и култов комплекс „Оструша“ и изграждане на велосипедна алея от гр. Крън до гр. Шипка. Планирано е също изграждането на  туристически комплекс, който ще има функцията на информационен център и ще изпълнява ролята на „портал“ за посещение на Долината на тракийските царе. Той ще разполага с многофункционална зала с 3D виртуална реалност, с възможност за организиране на различни събития, занаятчийски ателиета и конферентна зала. В комплекса ще има и тронна зала – музей, за който ще бъдат доставени восъчни фигури на тракийски владетели.

 

Всички предвидени в проектите дейности, свързани с реставрация, консервация, опазване, експониране на недвижими културни ценности, както и реконструкция, ремонт или изграждане на техническа инфраструктура в техните граници, ще се извършват в съответствие с разпоредбите на Закона за културното наследство, Закона за устройство на територията и други нормативни актове, съобщават от МРРБ..

 

По процедурата по-рано тази година бяха отпуснати 8,2 млн. лв. за реставрация, адаптация и възстановяване на Синагогата във Видин и околното ѝ пространство, с което комплексът ще бъде превърнат в атрактивна туристическа и културна дестинация.

 

Проекти за остатъка от ресурса в размер на 59 млн. лв. могат да се подават до 31 декември 2021 г. Съгласно Насоките за кандидатстване на Фондовете за градско развитие предложенията се разглеждат по реда на постъпването им, до изчерпване на разполагаемия безвъзмезден финансов ресурс, т.е. при разпределението на средствата се прилага принципът „първи по време – първи по право“. Затова всички потенциални бенефициенти, които биха искали да кандидатстват за комбинирана подкрепа (безвъзмездна финансова помощ и финансови инструменти), трябва да подготвят и подадат своевременно своите проекти пред Фондовете за градско развитие (финансовите посредници) по ОПРР, както и да изискват съответния номер и дата, идентифициращи поредността на входираното предложение.

Ротаракт клубовете в Пловдив организират семинар на тема „ Как да организирам събитие с кауза“ и Ден на отворени врати за младежката организация тази сряда в Limacon Event Center. Целта на събитието е да бъдат дадени практически съвети при провеждането и организирането на инициативи и каузи. Събитието ще протече в две части като в първата, гост-лекторът Лилия Еленкова ще сподели нейния дългогодишен опит като председател на Национален младежки форум, където е била част от редица значими проекти и изследвания, като акцента ще бъде върху най-важните елементи, необходими за постигането на максимален резултат при организирането на такъв тип събития. Във втората част членовете на Ротаракт клубовете ще разкажат малко повече за това какво е да си доброволец и да работиш по реализирането на обществено значими проекти, какви са  предизвикателствата, пред които са изправени при реализирането на проектите им. Ще разкажат и за това как работата им по тези проекти допринася за личното и професионалното развитие.



„Причина за организирането на това събитие е тенденцията, която се наблюдава в последните години, а именно желанието на все повече хора да бъдат социално съпричастни към различни каузи и инициативи. Ние искаме да споделим нашия опит, който сме придобили като членове на Ротаракт, с хората, които искат да помагат на обществото.“ – споделят организаторите на събитието.



Присъстващите на семинара ще имат възможността да научат подробности относно кампаниите и каузите, които реализират пловдивските Ротаракт клубове.

Събитието ще се проведе на 6 октомври от 18:30 часа в Limacon Event Center като входа е безплатен. Повече информация на: https://www.facebook.com/events/958336611211546/?active_tab=discussion

Издателство „Жанет 45“ представи Палми Ранчев в Пловдив с последната му книга с разкази „Тази вечер нищо не е случайно“.  Книгата получи наградата за проза на портал "Култура" и е сред финалистите за награда "Перото". А очакваме и следващия роман на писателя „Правилата на хаоса“.

Палми Ранчев въвежда читателя в света на аутсайдерите на едно общество, в което, като наследство от комунистическата диктатура, властват садизъм, цинизъм, алчност и жажда за власт, като разликата между агонизиращия стар и набиращия сила нов елит е трудно различима.

Аз съм заслужил треньор по бокс, но съм много по-заслужил в ходенето по улиците и гледането през прозорците. Това ми помага да пиша.

Предпочитам контекстът на написаното да има най-общо с кръвта и потта на живота

В Пловдив Палми Ранчев беше представен от Красимир Лозанов. В началото разговорът неминуемо започна с боксът и литературата.

Палми Ранчев: "Боксът и литературата са обединени в две книги, които съм написал. Това са разкази за хора, за които боксът е част от живота. Ако на някой му се струва, че се разтроявам, аз всъщност се разчетворявам и т.н. Това е според мен част от пишещия, той непрекъснато влиза в някакви роли. Има автори, които са с една-две роли, но повечето писатели лесно влизат в чужди дрехи и се представят по различни начини. Знаем, че в България не можеш да се прехранваш само с писане или това е валидно само за едно малцинство хора, подбрано от редакторите, издателствата.

За мен като писател основното винаги е било, например, разходките по улиците, гледането навън. Това е свързано за мен с писането. Аз съм заслужил треньор по бокс, но съм много по-заслужил в ходенето по улиците и гледането през прозорците. Така написвам по нещо. За мен водещото винаги е било писането. Започнал съм от юношеска възраст да се занимавам с различни спортове. Ако боксът ми пречеше на писането, аз нямаше да се занимавам с него. Той ми осигурява свободно време. Но боксът е сложна работа. Боксьорите имат сложни състояния. Предстартовите състояния на боксьорите са много близки до състоянието на поета, когато усеща, че нещо ще пише. Това е едно неспокойствие, от което нещо ще се роди, а може и да не". 

По отношение на литературните награди Палми Ранчев звучеше скептично, като посочи, че понякога се чуди дали журито чете действително задълбочено книгите, които трябва да оценява. „Според мен стойностите от литературата идват от другаде - ако пишеш по нов начин, ако вкарваш нови герои, то със сигурност тях ги няма в учебниците. Това не е в официалната наука за литературата. Мисля, че в прозата на това трябва да се обръща внимание. В момента у нас се обръща внимание на писатели, които успешно разказват собствените си биографии по чужда партитура, да кажем. Наподобява на нещо, привлича. Това са най-популярните книги у нас. Те за мен са литература върху литература. Не казвам, че е нещо лошо това писане, но на мен не ми допада, не е моят начин. Аз предпочитам контекстът на написаното да има най-общо с кръвта и потта на живота, при възможност“. 

На въпрос как се отнася към литературното признание, дали за него е важно да бъде четен от широката публика или му е по-важно да получава високи оценки от хора, които разбират от литература, Палми Ранчев отговори: „У нас вкусът се налага от хора, които се занимават професионално с литература. Това са университетски преподаватели, литературни  журналисти. Това, което им харесва, те това рекламират и възпроизвеждат. Харесвайки повече или по-малко определени автори, успяват да ги наложат в медийното пространство. Това е едно противоречие още от времето на Елин Пелин и Йовков между университетските преподаватели и писателите, които пишат за всекидневието. Сега няма противоречие, защото литературата вече не е толкова централна в нашето общество. Има своето място и стойност, но то е не е централно. Имаме един писател, който го показваме пред хората и горе-долу това е достатъчно. Това, че има още пет-шест добри писатели, няма значение.

Литературата е вид изкуство. Трябва да се прочете книгата, за да можеш да говориш за нея. Журналистите четат коментарите към книгата, а не самата книга. Отделно, няма реална критика. Някой писател пише за свой приятел  -друг писател. Писателите дори не се четат помежду си. Има една малка част, които се четат и имат отношение. Аз най-много ценя номинациите от портал Култура и знам, че тези хора там четат и имат вкус“.

За книгата:

Авторът признава достойнството не само на всяко човешко същество, но и на всяко живо. Създадена е чудесна галерия от образи на случайното момиче, пияницата или клошар, на бездомно куче и дебелата жена…, всички, които населяват големия град, изпълват го със своите миризми и сенки, със своите съдби и естествено присъствие.

Владимир Трендафилов, литературен критик

Разказ – откъс

С впечатляващата лента редовият български полицай вижда живота си на екран

Положението на обществото е малко като алцхаймер, казва режисьорът

„Кофти са много неща, които са около нас и опитвам с филмите да ги показвам, белким нещо стане по-добро”

„Господ ни е дал всичко възможно в България и от нещата, които всеки един от нас прави, зависи тя да стане едно по-добро място”

Иво Дернев

Режисьорът Стефан Командарев бе специален гост на предпремиерната прожекция на новия си филм „В кръг” в Пловдив. Лентата се прие повече от добре от публиката. Киноманите я определиха като нов ярък проблясък в българското кино и поредна много силна работа на Командарев.

„В кръг” е реалистична социална дисекция на обществото и ежедневието ни, прокарана с готино чувство за хумор и много кинаджийски през историите на три двойки патрулиращи полицаи от столичните районни управления в рамките на една работна вечер. След броени дни филмът ще бъде прожектиран пред 400 служители на МВР в кино Люмиер в София, като на събитието се очаква да присъства и министърът на вътрешните работи. Как приемат полицаите видяното на екрана се е разбрало още в предпремиерните прожекции на „В кръг” из България.

„До момента са го гледали немалко полицаи. Реакциите навсякъде са едни и същи. Те казаха „Това е животът ни, едно към едно”. Включително имахме малка предпремиерна прожекция в Стара Загора. Имаше две момчета на по двадесет и няколко години- патрулиращи полицаи. Те казаха, че за първи път виждат абсолютно живота си на екран. Опитали сме се да бъдем максимално честни. От самото начало много ни помогнаха синдикалната федерация на служителите в МВР. Казахме им, че нямаме намерение да правим рекламен филм за служителите в МВР, а че искаме да покажем реалността, че ще има например и корумпирани полицаи, а те се съгласиха. Мисля, че нито сме отишли в идеализация, нито сме отишли в очерняне. Не очаквам голям риск при прожекцията в София, при всички случаи ще бъде вълнуващо”, разказа Стефан Командарев пред пловдивската публика веднага след представянето на „В кръг”.

Той и екипът му бяха решили да направят този филм за патрулиращите нощно време в София полицаи веднага след премиерата на „Посоки”, който разказваше истории от дежурствата на няколко таксиметрови шофьори. Този път се свързали със синдиката на служителите на МВР и благодарение на тях провели 60-70 срещи с полицаи.

„Срещи, в които просто си приказвахме, те ни разказваха истории, за да навлезем в дълбокото. Събрахме огромна база данни от истински истории. И в един момент толкова много материал се натрупа, че не беше чак толкова трудно. Седнахме, написахме 7-8 варианта на сценария. Работихме с европейска програма за писане на сценарии, с консултанти по драматургия. На всеки етап давахме да четат сценария на полицаи и на хора от синдиката на МВР. Събирахме обратна връзка, тъй като целта беше да седи истински и автентично, а не да е изсмукана от пръстите историята. И в крайна сметка след 7-8 варианта го заковахме сценария. От там насетне започнахме месеци репетиции с актьорите. В рамките на тях ние винаги анализираме сценария, пренаписваме епизоди, пренаписваме диалог с актьорите и те стават като съавтори на самия сценарий. Самите те се срещнаха с доста полицаи, говориха с тях, обсъждаха и в крайна сметка и с тяхна помощ се случи това, което видяхте. Това си беше един дълъг процес. Епизодите са стъпили на истински истории, но от там насетне филмът е художествена измислица. Ние не правим документален филм, но има много реализъм”, обясни Стефан Командарев.

Както в „Посоки”, така и „В кръг” отличителни са дългите кадри и операторската работа „на ръка”.

„Снимането с толкова дълги кадри първо е предизвикателство за актьорите. На тях започна да им харесва, защото е друг тип игра и те трябва наистина да са концентрирани по време на целия кадър, за да го направят максимално истински, защото няма възможност след това на монтажа нещо да замажем. На мен ми харесва това, че те са истински. Харесва ми и този документален стил- по-реалистично седи. И не на последно място – имаше значение и това, че докато „Посоки” беше нискобюджетен, „В кръг”беше нещо между нискобюджетен и без бюджетен филм. И всъщност то няма друг начин да се заснеме. Целият филм е заснет за 12 нощи. Естествено, зад тези 12 нощи седят месеци наред репетиции, включително едно цялостно пробно заснемане на филма с обикновен фотоапарат, без осветление и звук, но с актьорите на истинските локации. Което ни помогна много, за да може когато започнат 12-те нощи наистина да сме много подготвени и да успеем да се справим, защото нямаше друг вариант”, не скри режисьорът.

Подчерта, че дори ветеранът в каста- Павел Попандов свикнал с този начин на снимане, тъй като в началото го приемал за странен. Командарев няма да забрави първата снимачна нощ с него, когато Попандов се оглеждал продължително и попитал „Все пак къде е асистент-операторът?”. След което разбрал, че той се крие в багажника.

„ Ние бяхме много добре подготвени за снимките. Когато е така си много по-спокоен, защото имаш базата, имаш на какво да стъпиш. А когато си спокоен, когато не си напрегнат, когато не си притеснен, тогава много по-лесно стават импровизациите”, допълни Стефан Командарев.

Той се спря и на един от най-тежките епизоди от лентата- кадрите в дом за възрастни хора, в който старците са завързани за леглата си, за да не развалят спокойствието на персонала през нощта. Оказа се, че в тези кадри се крие лична история.

„Преди няколко години баща ми почина.Последните му няколко години бяха много трудни, защото той разви много тежък алцхаймер. Тогава мои приятели ми казаха, че вече имало хубави домове и в София. Реших да огледам. Обиколих повечето такива домове, в това число и частните. А те, частните, се оказаха най-ужасните в интерес на истината. Е, тази гледка я видях. Видях връзването с марлите по леглата. Реших, че няма да пусна баща ми на такова място. И колкото и да ми беше трудно започнах да плащам на жена, която да живее с него 24 часа и да се грижи за него. Така че му запазихме достойнството и той до последно си беше в къщи. Но уви това е в най-застаряващата нация в Европа сме, с изключително много самотни възрастни хора. Като пътувах към Пловдив имаше рекламни билбордове на такива частни домове”, отбеляза тъжно режисьорът.

Друг епизод от филма също разказва реална и ужасна история- мародерите на гробища из родните траурни паркове. Във „В кръг” това бяха ромите Роки, Рамбо и Силвестър, които бяха спипани от едната патрулираща полицейска двойка- Иван Бърнев и Асен Блатечки, да къртят метални букви от надгробни плочи.

„За мен беше откритие, когато правихме филма „ От признателните потомци” това, че гробовете на най-големите български интелектуалци в Централни гробища бяха абсолютно ограбени и поругани, с изтръгнати метални букви. Тогава нашият герой от лентата- пенсионерът Георги Шопов го следвахме една година, за да покажем опитите му да спаси нещата и той успя в рамките на филма да спаси два важни гроба. Естествено това ни повлия, за да влезе и в този филм. И да, това е част от диагнозата- начинът, по който се отнасяме към нашите потомци е показателен за това какви са ни ценностите в момента. И като общество накъде сме тръгнали. Защото тук говорим за базови морални ценности като добро и зло, отношение към предците и народните будители. Положението на обществото е малко като алцхаймер”, сложи диагнозата Стефан Командарев.

И не стри, че в началото на 90-те се чудил много дали да остане в България, защото имал възможност да живее във Франция. Но взел решението да остане тук, за което не съжалява.

„ Тук са ми децата, обичам си това тук. Затова ми е кофти са много неща, които са около нас и опитвам с филмите да ги показвам, белким нещо стане по-добро.  Ако се върна 20 години назад, тогава бях много по-голям оптимист за всичко, което се случва тук. Сега не съм чак толкова. Да видим след 20 години. В момента, от тая позиция се надявам нещата да се променят, децата ми да останат тук или да отидат да учат някъде, пък след това да се върнат. Господ ни е дал всичко възможно в България и от нещата, които всеки един от нас прави, зависи тя да стане едно по-добро място. Не да сме на първо място във всички негативни класации, както е в момента, включително в класацията за най-нещастната нация в света”, пожела си Стефан Командарев.

Той се обърна към публиката с молба за подкрепа, за да споделят за видяното на приятели и колеги. Филмът тръгва от осми ноември в цяла България.

„В кръг” е нещо, което сме направили с малко пари, но пък с много приятелство и желание. За нас е много важно да стигне до колкото се може повече зрители. А няма по-силна реклама от споделянето. Бъдете и вие наши съратници. Така както актьорите във „В кръг” са мои съмишленици и съратници. Повечето от тях вече отдавна са в графа приятели. Един от тях е Ованес Торосян, който имаше едно много голямо предимство за този филм пред всички други- тежи точно 49 килограма”, усмихна се режисьорът.

В лентата участва с епизодична роля и синът на Командарев- Петьо.

„В „Посоки” игра дъщеря ми. Тогава у дома тази тема беше доста актуална- защо сестра ми беше, аз не съм. Сега възстановихме семейния мир. А и в крайна сметка тези филми ги правя и заради двете ми деца”, каза на финал режисьорът.

„В кръг“ е вторият филм от планираната трилогия след реализацията на „Посоки“. Той разказва историите на три двойки патрулиращи полицаи в нощна София. Във филма ще видим Ирини Жамбонас, Павел Поппандов, Асен Блатечки, Иван Бърнев, Васил Василев–Зуека, Стефан Денолюбов, Стоян Дойчев, Герасим Георгиев–Геро, Николай Урумов, Анастасия Ингилизова, Ованес Торосян и др. Режисьор е Стефан Командарев, оператор Веселин Христов.

След като взе две от най-престижните награди на кинофестивала в Сараево („Сърцето на Сараево“ за най-добра актриса за Ирини Жамбонас и наградата Cineuropa за изключително постижение в европейската аудиовизуална култура), тази вечер „В кръг“ взе нови три награди, този път от фестивала „Златна Роза“ във Варна. Специалната награда на град Варна, отново висока оценка за Ирини Жамбонас, която получи Награда за най-добра женска роля и Награда на публиката. Така само след участието си на два фестивала, В КРЪГ има впечатляващите 5 награди!

Еспозиция, в която в главната роля е Жената – крехка и нежна, понесла тежестта на планина върху раменете си, ще посрещне членовете на новоизбрания Общински съвет на Пловдив.

Изложбата е назована „Светлосенки“, това е игра на думи с имено на авкора – художника Светлана Желязкова. Тя ще бъде официално открита във вторинк, 05.11.2019г. от 18:30 часа в галерия „Пловдив“, която се намира във фоайето на сградата на Местния парламент, на ул. „Авксентий Велешки“ № 20.

Авторката е завършила магистърска степен по „Сценография на музикално-сценичните жанрове“ в АМТИИ – Пловдив и е заместник-председател на Дружество на пловдивските художници.

Участвала е в национални и международни изложби. В своето творчество тя успява да се заяви като художник, който отстоява себе си и личния си поглед към света. Нейни картини са притежание на частни колекции в Англия, Япония, САЩ, Германия, Русия и др., както и в много градове на нашата страна.

Изложбата потапя зрителя не само в богатството от цветове, но и в контрастно отразените състояния чрез силата на светлосенките, чрез единоборството между мрака и светлината, които преобразяват образите и внушават различни мисли и настроения у наблюдателя. Тя показва ликът на жената, която може да е изпълнена с тревоги и страхове, но е способна да се отърси от тях, да ги преодолее, да извоюва свободата си, да постави ново начало и да се осмели да мечтае.

Експозицията ще продължи до 25.11.2019 г.

Намиране на мистериозна порцеланова кукла скрита в процепи на фасади, шпиониране и преследване, потапяне във виртуална реалност в търсене на рицари, велможи и страховити персонажи, вечерно състезание по калдъръмени улички и нощна окупация на велоалеи. Пловдив отново е домакин на неповторимата емоция, наречена „градски игри“. Тазгодишното издание носи иметоФюжън и ще се проведе от 8-и до 11-и ноември.

В рамките на три дни Фестивалът на градските игри ще разкрие не само за гостите на европейската столица на културата, но и за нейните граждани, малко познати и необичайни кътчета от Стария и Тютюневия град, центъра на града и крайбрежието на река Марица. Желаещите ще имат възможност да се запишат за участие предварително и да изберат една или повече игри, за да влязат в ролята на детективи, търсейки улики за решаването на мистериозни загадки или да се впуснат в спонтанен танц на публично място.

Игрите са подходящи, както за индивидуално участие, така и за отбори на цели семейства и групи приятели. Допълнителни условия за някои от игрите ще са и наличието на велосипед, пригоден за нощно каране, дрехи, готови да бъдат изцапани, телефон с камера и активни мобилни данни. За любителите на настолните игри и добавената реалност е предвидено пространство на закрито, където и в събота, и в неделя ще могат да се потопят във вълнуващия им свят.

Игрите са подбрани сред най-популярните дизайнери от Италия, Полша, Германия, Англия, Русия и България. Всяка игра има собствени правила, начало и упътване, а фестивалният щаб е СКЛАД в Тютюневия град.

Градските игри са интересен и лесен начин за проверка на различни подходи и начини за преформулиране на градска среда, за съвместно живеене, за това да бъдем заедно и да намерим очарованието да сме в различни отбори. „Фюжън“ е копродукция на двете европейски столици на културата за 2019, Матера и Пловдив, и е част от съвместните есенни прояви под общото мото „ПлоТера“. Изданието в италианския град се провежда от 31 октомври и 2 ноември с участието на десетки гости и жители на града и с два екипа от България. Кураторската концепция на фестивала е на поляците от DepartamentGier.

Актуална информация за записване, условия за участие и описание на игрите може да се намери в сайта на Пловдив 2019, специализирания сайт на фестивала FusionFestival.EU, както и във фейсбук.

Опера Пловдив кани на световна премиера на две камерни произведения – „Portrait of Unknown”/“Портрет на Непознатото” на Петър Дундаков и “A Voice, Unheard”/ “Глас, Нечут” на Пол ван Брюхе на 9 ноември (събота) от 19 часа в поредицата Опера Бутик.

 

„Voices Unheard”/ “Гласове Нечути” e концерт със съвременна класическа музика. Концепцията му е изградена върху идеята за сливане на хоризонтите чрез комуникация и свързването на различни гласове в буквален и музикален смисъл.

 

Двама добре познати композитори от две различни страни и културни наследства (Петър Дундаков – България  и Пол ван Брюхе – Нидерландия), две отлични певици (Марийке Костер – Нидерландия и Вера Гиргинова – България), талантливата пианистката Маргарита Илиева и изключителните музиканти на Държавна Опера Пловдив: Кирил Пенчев ще преплетат своите артистични “гласове” и ще звучат заедно в един уникален концерт.

 

Двамата композитори – Дундаков и Брюхе – споделят желанието си чрез своето изкуство не просто да изразят определена музикална естетика, а да общуват чрез музиката си. Смятайки комуникацията (или нейната липса) за един от най-важните аспекти на съвременното общество, те представят своя коментар върху него в своите творби.

 

За този проект Дундаков и Брюхе се колаборират не само на музикално, но и на философско ниво, създавайки културни мостове в търсенето на нови пътища за своето изкуство.

 

Концертът се осъществява с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия в България

 

Билети се продават на касата на Операта и в мрежата на Ивентим.

Страница 6 от 1644

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…