Капана.БГ

Капана.БГ

На февруарското издание на ‘ТЯ в Пловдив’ ви срещаме с проф. д.ф.н. Жоржета Чолакова – преподавател по славянски литератури в Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски“. От ранна възраст се поражда любовта й към литературата. Любов, която тя предава на своите студенти.

 

Каква е първата ти мисъл сутрин, с която започваш деня си?

Жалко е, ако има хора, които всяка сутрин се пробуждат винаги с една и съща мисъл… Ако това наистина се случва, значи човекът е програмирал мисълта си, дори преди да започне да мисли. Не вярвам на този, който казва: „Събуждам се с мисълта, че още един хубав ден ме очаква.“ Изтръпването, което навярно всеки усеща, дори преди още да отвори очи, е не само физическо – то ни казва, че в нас нещо тръпне, нещо в нас очаква да се случи и то не е нито предчувствие за нещо лошо, нито радост, а едно вълнуващо напомняне за живота, през който ни предстои да минем и който минава през нас. Пробуждам се едновременно с всички недосънувани сънища, с всички разочарования от пропуснати възможности и с всички очаквания за нещо смислено, което бих искала да изживея.

 

С какво се занимаваш професионално?

Вече повече от 35 години съм университетски преподавател по славянски литератури. Насъщният ми хляб е сладък, защото работя това, което обичам. От дете любимото ми занимание е четенето. Научих се да чета, преди да навърша четири години, и винаги криех книжка под възглавницата. Литературата е истинският свят, защото там живеят нашите мисли, илюзии и тайнства. Прагматиката и консуматизмът на обществата, в които сме се озовали, се опитват да ни отклонят от вселената на духа, но тя е нашата истинска родина. Затова се чувствам най-уютно, „най себе си“ с книгите. Една от най-важните професионални цели за мен е да предам тази любов и това отношение към литературата и на моите студенти.

 

А в свободното си време?

Не разбирам въпроса. Ако обичаш да правиш това, срещу което получаваш месечната си заплата, значи правиш същото и във всеки възможен момент. Разбира се, обичам да слушам музика, да гледам филми и театрални постановки, да прекарвам по цели дни в някой голям музей…Голямата ми страст обаче е да превеждам поезия. Но поезията – авторска или преводна – не е занимание, с което да запълваш свободното си време. Това е начин на живот. Носиш стиха в съзнанието си, в сънищата си, после в някакъв момент – може късно през нощта, в таксито или в междучасие – да се появи най-после пулсиращият образ, облечен в българските ми думи. Но този образ трябва да го усетя с цялата си същност, да ме завладее, да се почувствам разтворена във въздуха, за да разбера, че мога да го запиша. След това идва времето за редактиране на написаното, което е един безкраен процес. Когато превеждам, се чувствам крайно отговорна не само пред себе си и своето разбиране за професионален етос, но и пред тези, чиито гласове могат да звучат вече само чрез гласовете на другите. Обичам да превеждам великите мъртви поети. Вълнува ме мисълта, че им давам нов живот. А това е и голямата мисия на преводача – да разширява жизненото поле на словото, създадено от някого някъде някога…

проф. д.ф.н. Жоржета Чолакова – снимка личен архив
 

Защо в Пловдив?

Много пъти са ми задавали този въпрос и винаги съм отговаряла по един и същи начин – защото съм родена под знака на буквата „П“. Прага, Париж, Пловдив са моите съдбовни места. В Прага и Париж имам не само приятели, не само красиви спомени, но това са университетските градове, които отвориха пред мен тежката си порта и ми дадоха професионално самочувствие. Но само в Пловдив се чувствам у дома.

 

Какви са предизвикателствата, с които се сблъскваш?

Едва ли са по-различни от тези, с които се сблъсква всеки човек, който иска да живее почтено.

 

Разкажи ни за един от проектите, върху които работиш в момента.

В момента не участвам нито в международни, нито в национални научни проекти, които, за съжаление, в много от случаите се оказаха за мнозина преди всичко източник на допълнителни доходи. Най-голямото ми желание – и разбира се, страх, че няма да ми стигне времето – е да довърша недописаните си текстове. Освен това от 2004 година правя списание „Славянски диалози“ и в момента работя върху поредния брой. Списанието е официално издание на Филологическия факултет, но сигурно не се учудвате, че факултетските средства едва успяват да осигурят отпечатването на твърде малък тираж, който при това не се продава. Списанието има онлайн платформа, която осигурява читателски достъп, но на която все още не са качени всички материали. За мен списанието е не само академична, но и лична кауза. За щастие, в тази кауза не съм сама и разчитам на професионалното и приятелското съучастие на мои колеги – всички работим на доброволни начала, защото ни обединяват ценности, които не се измерват с пари.

проф.д.ф.н. Жоржета Чолакова – снимка личен архив

Какво те вдъхновява?

Аз нямам нужда от „външно“ вдъхновение. Отвън идват само стресовете, които ми напомнят, че това не е моят свят.

 

Как насочваш и използваш женската си енергия в своята работа?

Отново не разбирам въпроса. Какво значи „женска енергия“? Приемам този израз единствено в смисъла, който е вложен в образа на Гея като въплъщение на креативното начало, на силата, даваща живот. Но съм противник на феминизма – не съм създадена от ничие ребро, за да се стремя към постигане на завършена цялост. Друг възможен аспект на въпроса може би засяга моята преподавателска професия, за която казват, че е подходяща преди всичко за жени. Дано никой от моите студенти не ме възприема като своя майка, защото обикновено децата не слушат майките си.

 

Как завършваш един ползотворен ден?

Замаяна от умора и от щастие.

Очакваме ви на 27-ми февруари от 19ч. в Отсреща за поредното издание на ‘Тя в Пловдив’.
 

*Социалният формат ‘ТЯ в …’ е създаден в Пловдив от Академия ‘Екатерина Каравелова’ с цел да вдъхновява и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Сега „ТЯ в…“ обединява над 20 доброволеца, които организират ТЯ в Пловдив, ТЯ във Варна, ТЯ в Габрово, ТЯ във Велико Търново и ТЯ в Сандански.

 

През 2020 Академия ‘Екатерина Каравелова’ в партньорство със Си Ви Ес България и с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България ще сформира 5 нови доброволчески екипа в градовете Плевен, Ловеч, Монтана, Видин и Враца. Научи как да се включиш!

Опера Пловдив ще представи провокативна премиера на легендарната рок опера „Исус Христос Суперзвезда” от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс на 13 март от 19 часа. Заглавието, което обикаля света вече 40 години, се поставя от талантливия режисьор Веселка Кунчева и екипа, с който тя създаде хитовия спектакъл „Мария от Буенос Айрес” – диригента Константин Добройков, художничката Мариета Голомехова и хореографът Явор Кунчев. За изпълнители са поканени познати имена от българската рок сцена.

Веселка Кунчева  пренася историята за последните дни на Исус и неговия сблъсък с Юда Искариотски в едно мрачно постапокалиптично бъдеще с мътна вяра и срив на морала, в което обезвереното човечество търси отново своя Месия. С характерните за стила си силно визуални изразни средства тя изследва безкрайния цикъл на вяра и отричане. „Това, което виждам в тази рок опера не е просто болезнено въздействаща музика. В нея има пророчество, което ние като съвременни творци сме длъжни да видим,” споделя Веселка Кунчева. Сценографията  на Мариета Голомехова допълва режисьорската концепция като пресъздава подземен град-гробище, олицетворяващ  „бездомието“ на света,  в който живеем. За спектакъла тя изработва и уникален венец, но не от тръни, а от парчета стъкло.

Диригентът Константин Добройков признава, че е обсебен от рок операта на Андрю Лойд Уебър още от дете.  През 2016 година той подготви концертно изпълнение на любимото си заглавие с участието на Наско от БТР на Античния театър, а сега за втори път се завръща към творбата. „Особено горд съм от солистичния състав, най-вече защото търсенето на подходящия Исус беше дълъг процес”, споделя Добройков.

За ролята на Исус е поканен рок певеца Николай Воденичаров-Никеца, участвал в „Гласът на България” в отбора на Иван Лечев. Срещу него като Юда се изправя Владимир Михайлов, известен на феновете си от група „Сафо“, „Сленг“ и Eqinox. Безкомпромисният певец изпълнява и главните роли в мюзикълите „Фантомът на операта”, „Клетниците” и „Мамма миа”.  Гласовитата Юлия Йорданова от „Керана и Космонавтите” е Мария Магдалена, публиката ще разпознае и Константин Кацаров, фронтмен на група „Ренегат”, в ролята на Анна. Останалите партии се изпълняват от актьора Цвети Пеняшки и солистите Марк Фаулър, Владимир Ников, Евгений Арабаджиев, Август Методиев и др. В спектакъла участват Хор, Балет и Оркестър на Опера Пловдив.

Рок операта „Исус Христос Суперзвезда” се изпълнява на английски език със субтитри на български. Продукцията е по споразумение с The Really Useful Group Ltd.

Билети се продават на касата на Опера Пловдив и в мрежата на Ивентим.

След 15 изключително успешни концерта през есента на миналата година, нови 6 града се добавят към турнето Passion Flamenca на Васко Василев през втората половина на месец юни тази година. Античен театър ще приеме  виртуозът на цигулката на 16 юни.  Турнето гостува още в пет български града.

„За мен и момчетата от Малага ще е голямо удоволствие да се върнем с любимите ни фламенко парчета в още 6 български града. Получих много въпроси защо Варна и Пловдив липсват в списъка с концерта от миналата годината и ето че сега имам отговор и той е – за да можем да влезем в най-красивите локации в тези 2 града, защото нищо не може да се сравни с атмосферата в Античния театър на стария Пловдив и с красотата на зеления бръшлян във Варна“, споделя Васко Василев.

Билетите за всички концерти са в продажба в мрежата на Ивентим.

През изминалата 2019 година, Регионален археологически музей – Пловдив успя да привлече вниманието на пловдивчани и гости на града с авторската си инициатива за безплатни тематични беседи „Археология за всеки“. Желанието на екипа да направи музея едно по-достъпно място, в което всеки да може да започне почивните си дни по един различен начин, се увенча с успех. През изминалите месеци, посетителите имаха възможност да разширят своите познания за археологията, да узнаят тайните на предметите и съкровищата от музейните зали, да опознаят историята на града си с няколко археологически разходки и не на последно място – да се забавляват учейки.

За втората година на провеждането на „Археология за всеки“ в РАМ – Пловдив са подготвили много и любопитни изненади. Новите и разнообразни теми всеки месец се превърнаха в запазена марка на инициативата, и съвсем очаквано тази практика ще продължи и през тази година. Интересна подробност е, че всички теми са избрани изцяло от посетителите на музея и са разработени специално за събитията. Ще продължи и традицията различните събития да имат и различни формати, като през тази година най-популярният от тях – археологическа разходка из града – ще се проведе четири пъти. Любимото на посетителите събитие-игра „Митове и легенди в музея“ ще се завърне с нови и чудни разкази. Поради силния интерес към него, екипът на РАМ – Пловдив ще разкрие и някои „Истински истории в музея“, като например как, къде и от кого са били открити някои от най-вълнуващите предмети от експозицията.

Друга изненада за посетителите на музея ще бъде формата „Докосни миналото“, в който те ще могат да се допрат до различни артефакти, както и до копия на архивни документи и снимки. По тази начин ще могат да станат съпричастни и да научат още повече за работата на археолозите и музейните специалисти.

Посещението на „Археология за всеки“ е безплатно, след закупуване на редовен билет за музея, а от екипа са приготвили и вариант за най-запалените си почитатели. Това са новите членски карти за събитието: карта „Стажант“, даваща възможност за посещение на 6 събития на цената на 4, и карта „Археолог“ – за 20 посещения на цената на 10.

Първото събитие ще се проведе на 7 март и ще даде тон за предстоящия Международен ден на жената с темата „Жената в тракийското общество“.

“ Не пропускайте и през 2020 година да обогатите познанията си и да опознаете залите на Регионален археологически музей – Пловдив – всяка събота от 10:30 ч. С нова тема всеки път, „Археология за всеки“ е за вас“, гласи поканата от РАМ- Пловдив.

Понеделник, 24 Февруари 2020 14:28

U.N.K.L.E на Wrong Fest в Пловдив

Световноизвестната трип-хоп формация U.N.K.L.E се присъединява към DUB FX и Tommy Cash на тазгодишния Wrong Fest, който ще се проведе в Пловдив. Групата предвождана от James Lavelle ще е един от фокусите на фестивала, като тяхното представяне ще бъде на 4 юли.

В момента билетите за Wrong Fest са на цена от 60 лв за двата фестивални дни, като предстои да бъдат обявени още 11 изпълнителния, които да попълнят двете сцени на фестивалната програма. Събитието ще се проведе на Младежкия хълм това лято.

Славена Шекерлетова

Пиесата "Същият ден" е и за странния парадокс, че където има власт – няма любов, но където няма ред и власт, има изобилие от хаос и неуредици...

Писателят и драматург Стефан Иванов е автор на стихосбирките „4 секунди лилаво” (2003), „Гинсбърг срещу Буковски в публиката” (2004), „Списъци” (2009) и „Навътре“ (2014). Публикувал е поезия, проза, пътеписи, интервюта, есета и литературна критика в повече от двадесет вестника и списания (Егоист, Maxim, Списанието на Мтел, Една седмица в София, Капитал Лайт, Алтера, Литературен вестник, Култура). Негова поезия е превеждана на английски, гръцки, хърватски и сръбски. Превеждал е Алън Гинсбърг и Сергий Жадан. Съавтор е, заедно с Иван Добчев, на пиесата „Медея – майка ми“, спечелила „Икар“ (2013) за най-добро представление. Пиесата му „Между празниците“ е номинирана за „Икар“ (2014) за драматургия. През 2018 г. е резидентен драматург на Националния театър на Люксембург. От 2003 г. публикува многобройни текстове в различни издания. Превеждан е на английски, френски, немски, гръцки, сръбски и други езици. Блогът му е  http://siv.sofiascape.com/

Поводът набързо да си поговорим с него е представлението „Същият ден“, което ще направи своята премиера в Пловдив на 25 февруари, Стефан Иванов е драматургът, а режисьор е Естефания Фадул. Надя Керанова и Августина-Калина Петкова изпълняват ролите, а  сценографията, костюмите и музикалната среда са на Цвета Дойчева.

Пиесата е страшна и смешна приказка без край за всекидневното усилие да бъдеш човек в нечовешки условия. Действието се развива 30 години след 1989 г. Героите са дядо и внук, пътуващи по вече построения плавателен канал, който свързва София с Черно море. Те снабдяват възстановените 86 български лагера и разказват за раждането на новия режим, за тайните му и явни проявления.

Как стана така, че работехте заедно с американо-колумбийската режисьорка Естефания Фадул?

Пътят на пиесата мина през Виена, Милано, Рим и Ню Йорк, за да се върне обратно в София, а съвсем скоро и в Пловдив. За постановката в Ню Йорк най-много по време на разговорите с режисьори ми харесаха двама млади човека – Джон Майкъл ди Реста и Естефания Фадул. Той стана режисьор на текста в Ню Йорк, а тя в София.

„Ние не трябва да съдим тези герои, а да ги изслушаме…“, казва Естефания Фадул? Защо?

Защото е прекалено лесно да потънем в късогледството на агресията. Тя може единствено да доведе до още насилие и порочен кръговрат на повторение, отмъщение и непосилна вина или страх. Чрез изслушването можем да ги разберем, да им простим, да им помогнем и те да си простят и на едно вечно завръщане към травмата и извора на нещастието да се сложи край и да има хоризонт за промяна и движение в нова посока.

Едно от посланията на представлението е да не оставаме апатични към тежки обществени процеси и явления, които отмиват човешкото лице, но напоследък, като че ли, се надига глас за доста неща, този глас не е добре чут или пък е недобре изразен, така че няма особена полза от това. Понякога хората се отказват и се съсредоточават върху това да копаят собствената си градинка, защото другото е неуправляемо. А такова ли е наистина?

Пиесата е и за странния парадокс, че където има власт – няма любов, но където няма ред и власт, има изобилие от хаос и неуредици. Ние сме някъде в този широк спектър между любов и липса на любов, между пролет и разпад, между собствената градина и големия човешки парк. И за всичко случващо се, малко или голямо, редно или нередно, красиво или грозно, трябва да се говори и мисли, защото въображението, културата, изкуството, разговорът не само регистрират наличното, а имат потенциала първо да си представят алтернатива, но след това и да я реализират наяве. Има смисъл.  
 

„Новият режим“ днес като повторение на историческа грешка. Какво повтаряме успешно със знак минус?

Повтаряме личните си провали, защото не излизаме от кръга на повторението и грешките, не виждаме, че го правим. Повтаряме общественото си поведение заради същите причини. Страх от реалността, живота, отговорността. Страх от себе си.

"…награди и наказания – това е най-добрият начин да се управлява…" Манипулациите са най-силното оръжие за управление на хората, доказано, за съжаление и дори в ежедневните човешки отношения много се разчита на т.нар. „променливо подкрепление“. Хората май са много изобретателни да измислят как да оплитат с разни нишки друг и после да дърпат същите нишки в удобни моменти. В общ (обществен) план – същото, в по-друг смисъл. Има ли спасение от това?

Единственото спасение би дошло, ако разговаряме открито за тези неща, а не с недомлъвки. Ако се изследват в дълбочина, ако се осъзнае, че наистина манипулациите засягат всички ни, животът ни, образованието, здравеопазването, бъдещето на децата. Без честен разговор опашатата лъжа с лекота се превръща в истина, в която хората лесно и масово могат да повярват и сами да си причиняват нещо зло по най-банален и нелеп начин.

Разбирам, че публикуваш от 15-годишен, имаш 4 стихосбирки и няколко пиеси. Планираш ли скоро да издадеш нова книга и ако, да – каква ще е тя?

Бих искал да е стихосбирка, а заглавието да е „Без мен“. Надявам се това да стане до края на годината.

Как живеят различните изкуства в теб – литературата и театърът, кога усети, че и театърът е „твоето нещо“?

Случи се някак естествено. За мен най-важното е общуването с хората и театърът, поради природата си, е свързан с непрекъснати разговори, срещи, репетиции и сякаш всичко се случи неусетно. Литературата е по-тихо и самотно преживяване.

В едно интервю от 2015-та изброяваш няколко неща, които ти носят утеха: да обичаш, да разговаряш с приятели, да протестираш, да четеш и слушаш музика. Има ли промяна в това днес?

Никаква.

А какво ти дава смисъл?

Същите неща.

Представлението от Стефан Иванов и американската режисьорка Естефания Фадул гостува в Пловдив на 25 февруари, вторник от 19.30 часа в Би Боп Кафе.

фото кредит: Яна Лозева

Славена Шекерлетова

Още около 1000 лв е нужно да съберат учениците от Френската гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери", за да обновят библиотеката в училището

Изкласилите гимназисти предават щафетата на по-малките да продължат с традицията на Литературния клуб и срещите с писатели

Една от целите на дългогодишната инициатива Младият Пловдив чете е да среща ученици със съвременни български писатели, преводачи, илюстратори. Като особено активен участник през годините се утвърди Френската езикова гимназия, където по време на фестивала почти всеки месец гостуват писатели. В училището има и литературен клуб и преди срещите учениците четат книгите на авторите, които очакват, подготвят се с въпроси. Всяка една среща преминава с тяхното активно участие и продължава поне около час. Литературните разговори със съвременни автрои се провеждат в училищната библиотека, която е любимо място за тийнейджърите. В нея има много книги, мястото е приятно, но те са решили, че искат да го направя още по-уютно и да съберат пари, за да обогатят фонда. С такова благотворително събитие за библиотеката започна тазгодишното издание на Младият Пловдив чете, в което се включи писателят Росен Карамфилов. През деня той беше гост във Френската гимназия, а вечерта се състоя четене в пловдивско заведение с цел събиране на средства. Събраната сума беше твърде малка, но учениците не се отказват от идеята си да обновят библиотеката.

Стефани Исакова от 11 клас: „Ходя много често в библиотеката, това е едно от любимите ми места в гимназията. Посещаваме клубове по литература, подготвяме се за авторските срещи, които ни предстоят, за да може да имаме въпроси към авторите. Повечето книги, които взимаме са свързани с автори, които изучаваме. Имаме и книги на съвременници в библиотеката, но не са достатъчно. Точно затова правим събитието, защото искаме да имаме повече книги и да обновим самото помещение, да пребоядисаме, да направим по-свежо мястото и да е по-представително, приветливо. Нужни са около 1500 лева, събрани са 600 лв. Бих искала да има в библиотеката повече чуждестранна литература, нямаме много автори от Америка, и все пак сме Френска гимназия и може да се обогати с още френски книги“.

Стефани Стефанова от 19 клас: „Почти всеки ден съм в библиотеката, защото главното, което правя е да чета и взимам много книги. Искам да има по-голямо разнообразие от книги и когато вляза там да се чувствам на място с повече истории, отколкото има сега. От съвременните писатели харесвам Димана Йорданова, Лилия Йовнова, Иван Ланджев и други. Те са били при нас. Имаме техни книги, но мисля, че може да се добавят още автори. Срещите с писатели ме радват с това, че можем да обсъдим с автора какво мисли той по някои въпроси, които ни вълн уват, както и за това какво стои зад книгата, историята, стиховете, разказите“.

Ивет Иванова от 12 клас: „Искам мястото да стане по-уютно, за да могат учениците да идват по-често, да си пишат домашните там, да почувстват библиотеката като дом. Всяка седмица ходя поне два пъти, посещавам клубове и винаги отивам, когато ми трябва някоя книга. От съвременните писатели харесвам Димана Йорданова, Георги Господинов и др. Много бих искала в библиотеката да имаме книгите на Елин Рахнев и той да гостува в нашия литературен клуб. Иначе ние си имаме много книги, които обичам и държа да са там“.

Стефани Исакова: „Любимите ми съвременни писатели са Иван Ланджев, Димана Йорданова, Георги Господинов, Петър Чухов и още много, които са ни гостували, като Палми Ранчев и Росен Карамфилов. Литературните срещи ни дават изключително много, тъй като се срещаме с нови хора, имаме контакт в училището с по-големите и по-малките от нас и има приемственост. Ние сега ще предадем щафетата, по-малките да продължат събитията и авторските срещи“.

Росен Карамфилов по време на събитието вечерта подчерта, че пътува от София, за да подкрепи учениците и че при все по-безумните и безсмислени цели, които си поставят хората днес, тяхната цел да обогатят библиотеката си с книги и да освежат вида ѝ силно го е трогнала. Той чете от своите книги „Въпреки бурите“ и „Церебрална поезия“. Чухме и гледахме клипа на първата му песен от новосъздадената от него група „Erase the Poems”. В групата участват още Димитър Пишев (китара и беквокали), Ангел Проданов (пиано) и Иван Бошев (микс и мастеринг). Първата им песен е „Crawling“, кавър на известната песен на „Линкин Парк“. Това е изпълнение, което е посветено на всички, които имат нужда от помощ, за да се справят с депресията и желанието за самоубийство, обясни още Росен Карамфилов. Първият официален клип може да се види ТУК


Страница 6 от 1701

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…