Проф. Лардева: Изкуството е много подходящ начин за оздравяване в контекста на съвремието ни

Аделина Филева: Когато творбите са създадени по този начин, много бързо се потапяш в техния свят и забравяш как точно са направени

Славена Шекерлетова

Най-дългогодишният форум за съвременно изкуство у нас по традиция даде началото на Есенния салон на изкуствата в Пловдив. Снощи се откри юбилейното 50-то издание на Националните есенни изложби в Стария град. 9 са авторите, които подбра проф. Галина Лардева за тазгодишното издание на Есенните изложби, а кураторският проект се реализира под името „Плацебо“ .

„Плацебо е медицински термин, който обозначава оздравителен процес и в този смисъл на мен ми е любопитно да провокирам автори във визуалните изкуства да работят по посока разиграване на роли със зрител и автор с един позитивен и утвърждаващ метод на работа и послания. Мисля, че изкуството е много подходящ начин за оздравяване в контекста на съвремието ни. Плацебо изисква авторитет, респект, тоест изкуството е зона, в която трябва да имаш доверие към това, което се предлага, за да го разбереш. Това е един от основните елементи на провокацията спрямо публиката, и ако хората, които видят изложбите, успеят да ги почувстват, това ще е най-добрият показател за това“, разказва кураторът Галина Лардева.

Деветимата автори са както водещи имена в съвременното изкуство, така и съвсем млади автори. Вече по традиция има и дебют- Ваня Годжелова.  Много различни, творците работят една година по проекта, за да слеят различните си гледни точки и художествени похвати в една обща тема.

На откриването на Националните есенни изложби в Балабановата къща в Стария град присъства директорът на Софийска градска художествена галерия Аделина Филева. Тя посочи, че с времето форумът е станал устойчив, като „виновници“ за създаването му са Начо Културата, Ди Киро,. Георги Божилов-Слона и изтъкна, че в този формат са участвали най-големите родни художници и чрез него можем осезаемо да усетим развитието на българското изкуство.

Ето какво още каза директорът на СГХГ Аделина Филева: „Знаем всички какво е плацебо. То се ползва в две посоки, от една страна психолозите правят своя експеримент да видят как чрез измамни таблетчици или сиропчета психиката на човека въздейства на неговото тяло, за да се излекува то само, а от друга страна са хитреците, които печелят от това.  Тук посоката е друга. Нашите художници не са хитреци, но работят с нашата психика, изключително умели са. Бих искала да поздравя и 9-мата, защото те показват едно владеене на занаята. Това означава, че когато творбите са създадени по този начин, много бързо се потапяш в техния свят и забравяш как точно са направени. Така, веднъж, през техния професионализъм, а след това през всяка тема избрана от тях, те успяват да ни въведат в този свят на плацебото, да ни въздействат. Те, разбира се не ни въздействат непременно положително. Тук не се търси комфорт за публиката. Тук се търси самото преживяване. Те могат да ни ядосат, раздразнят. Кое е всъщност по-важното - те не ни оставят безразлични“.

Тази есен Национални есенни изложби в Пловдив отбелязват петдесет години от първата изложба, в двора на Атанас Кръстев (Начо Културата) от акварели на Георги Божилов, дала началото на този най-дълголетен форум за съвременно изкуство в България. По този повод екипът на Национални есенни изложби подготви уеб сайт, в който не само да представя настоящото издание на форума, но и неговата дългогодишна история. През 2016 г. част от проекта „Портрет на публиката“, подкрепен от Национален фонд Култура по програма Публики, стартира проучване на историята на Национални есенни изложби. За първи път на едно място се събраха различни публикации за форума, проучиха се лични архиви на художници и куратори, каталози от различните издания и пр. Част от резултатите от това проучване са представени в уеб сайта на форума: http://autumnexhibitions.weebly.com/. Работата по изследването, архивирането, попълването и актуализирането на информацията, публикувана в сайта продължава.

ПЛАЦЕБО
Национални есенни изложби Пловдив 2017

БАЛАБАНОВА КЪЩА:
МАРИЕТА ЦЕНОВА- ФОТОГРАФИЯ, първи етаж
ИВО БИСТРИЧКИ- живопис, дълбока зала
ЗОРАН МИШЕ- графика, сводеста зала
ВАНЯ ГОДЖЕЛОВА- живопис (дебют), двор

КЪЩА ХИНДЛИЯН:
ВАСИЛ КОЛЕВ -VASSILLO- графика, веранда
ВАСИЛ МАРГАРИТОВ- скулптура, двор
СТЕФАН ИВАНОВ- скулптура , мааза

КЪЩА МЕКСИКАНСКО ИЗКУСТВО
РАДА ДИЧЕВА- пространствени композиции, двор
РАДОИЛ СЕРАФИМОВ- живопис, зала


Организатори на ПЛАЦЕБО Национални есенни изложби Пловдив 2017 са Община Пловдив, Общински институт „Старинен Пловдив“ и фондация „Култура и съвременност“.

Новата самостоятелна изложба на Иван Шишков ослепи „Червеното пони”

Румен Леонидов: Прозорче към Шишовия свят и неговата светлина е тази изложба

Иво Дернев

Светловъртеж и цветопад. Такива думи в българския език няма. Но те се въртяха в главите и бяха на езиците на десетки ценители на изобразителното изкуство, посетили новата самостоятелна изложба на Иван Шишков- Шишо в галерия „Червеното пони” снощи. Тези две думи бяха по картините, нарисувани от художника.

Трудно може да се опише онази магия, с която картините на Шишо пленяват и разтопяват публиката. А тя, магията, всъщност е не просто умението му да борави с четката. Онова, което излиза изпод нея върху бялото платно всъщност е самото отражение на душата на Шишо- толкова светла, колоритна, спокойна, красива. 

Шишков, в типичния си стил, някак между другото, непретенциозно, без да възприема твърде сериозно делото, с което се е захванал, посрещаше приятелите и почитателите си от входа на „Червеното пони” с чаша в ръка, сламено бомбе, риза на цветни чадъри и неизменната усмивка. Сякаш всичко е на майтап. Сякаш хората са се качили на върха на Трихълмието не да се дивят на творбите му, а да се срещнат с него за по питие. „Напълнихте двора, сърцето и душата ми. Урааа, другари!”, приветства гостите си той.

Изложбата откри близкият му приятел Румен Леонидов. „Субективен към, защото обичам Шишо. Води се, че е известен като плакатист, но аз не съм виждал нито един негов плакат. И тъй като преди десет години беше твърде стар да почва нещо ново, хвана четката. Точно преди десет години тук подреди първата си изложба. Като видяхме какво е направил и се удивихме. Дорисувало му се- направил изложба, обясняваше тогава. Втората обаче вече потвърди, че е изключително интересен художник. Рядкост са хората, които разгръщат фронта на собствената си художественост, но той го направи. С първата си изложба преди десет години той намери себе си, откри оригинала. Днес вече го виждаме още по- колоритен. Още по-интересен. Развиващ се. Вече очовечава природата. Прозорче Шишовия свят и неговата светлина е тази изложба”, каза Леонидов. И допълни: „Все по-самотни ставаме в света и светът става все по самотен.  Но това, че сте тук, толкова много хора, създава кръг от светлина. И този кръг от светлина, който създаваме, е много по-важен от материалните неща в ежедневието ни”. 

От ведомството съгласуват виза за проектиране, но не и така изготвения технически проект

Амелия Гешева: Има слабости, трябва да се преработи  

Според инвеститора, експертите от НИНКН са дали положително становище, но зам.-министърът е решил друго  

Главният проблем е страхът на чиновниците по веригата, смята собственикът на месокомбинат „Житница”  

Министерството на културата каза твърдо „Не” на проекта за ремонт и реконструкция на тютюневия склад на улиците „Иван Вазов” и „Авксентий Велешки” на бизнесмена Величко Яков. Само преди два дни собственикът на месокомбинат „Житница” разбуни духовете около бъдещето на Тютюневия град, след като излезе с отворено писмо до институциите по повод забавянето на процедурата по съгласуването на архитектурната му идея за оживяване на мъртвата в момента сграда. Днес от Министерството на културата са го уведомили, че проектът му няма да бъде съгласуван. Решението е на Амелия Гешева. От ведомството съгласува виза за проектиране, но не съгласува техническия проект. Аз знам, че решението на експертите от НИНКН за моя проект е положително. То седя два месеца на бюрото на зам.-министъра, и след като отвореното ми писмо към медиите повдигна публично казуса, тя взима решение обратно на експертното. Чудя се защо. Ще изискваме да получим цялата преписка с всички документи и след това ще ви информирам допълнително, коментира пред Под тепето Величко Яков.

Свързахме се със зам.-министър Амелия Гешева, която отговори на телефонното ни повикване от Норвегия. Да, одобряваме визата, но не съгласуваме техническия проект, тъй като има слабости. Ще трябва да бъде преработен, коментира само Гешева и ни посъветва да се обърнем към директора на НИНКН арх. Красимир Тодоров. С него не успяхме да се свържем към момента на публикуването на този текст, но ще продължим да опитваме.

Главният проблем с казусите с паметниците на културата и конкретно в случая с Тютюневия град е страхът на чиновниците по веригата. Визирам Община Пловдив, НИНКН, Министерството на културата. На всички им е най-удобно да не правят нищо, за да нямат проблеми. И най-лесното, което могат да направят в случая, е да си замълчат и да бавят собствениците, защото с тях някак по-лесно могат да се оправят. Докато като разсърдят обществото се вдига пушилка до небесата, каза инвеститорът Величко Яков.

Той е категоричен, че проблемите с паметниците на културата, които много бързо могат да се решат, ако страните в подобни казуси- община, Института за опазване на културното наследство, Министерството на културата и собствениците, седнат на една маса и говорят. Ако тези страни направят примерно по три заседания, проблемът ще бъде решен. Аз в случая съм готов да направя всичко, каквото ми кажат, защото не искам тази сграда да остане така. Аз съм я купил, за да я направя и развивам. А не да седи като паметник на разрухата. И да плащам данъци огромни, такса смет, охрана, всеки ден да ходя да се занимавам с наркомани, които влизат вътре постоянно и хлапета, които влизат да си правят селфита. Тази сграда съм я взел и искам да я направя нещо хубаво и съм готов да я направя така, както искат да изглежда община и държава. До този момент съм направил всичко, каквото са искали. Първото заявление за инвестиционен и архитектурен проект съм го пуснал на 3 януари. Спазили сме параметрите, които са дадени по ПУП. От НИНКН първия път ни отговориха, че не сме спазили изискванията на общината и може би имат право. Но още в самия ПУП има разминаване. От една страна, според НИНКН се предвижда събаряне на съществуваща сграда и изграждане на нова- сградата не е индивидуален паметник на културата, а попада в ансамблов такъв, като изискванията са тя да запази обема си и фасадите й трябва да отговарят на ансамбъла Тютюнев град. Ние това сме го направили. От друга страна пък общината казва, че сградата е за ремонт и реконструкция, която предвижда 100 процента застрояване на парцела в същите обеми, както и НИНКН, като се застроява и вътрешният двор, обяснява казуса от самото начало Яков...

Цялата статия четете в Под Тепето

Артистите са свирели в много европейски градове, но за пръв път се сблъскват с подобни общински разпоредби

„Каква е тази Европейска столица на културата?“, питат граждани

Наш читател сигнализира за изключително обезпокоителна ситуация, която се е разиграла пред очите му. Едни от най-популярните улични музиканти в Европа бяха изгонени от площада пред Римския стадион най-безцеремонно преди броени минути. 

Артистите пътуват из различни градове на Стария континент, оборудвани с професионална техника за озвучение. Сред предпочитаните от музикантите са големи европейски градове и туристически центрове, като са решили да посетят и Пловдив. Градът под тепетата се нареди в тяхната класация до популярни дестинации като Берлин, Амстердам, Флоренция, Париж, Мадрид и много други. Това е основната дейност на младите мъже, като по този начин съчетават страстта си към музиката и любовта към пътуването.

Минути, след като започна изпълнението, господата бяха поканени от общинска охрана да напуснат района. Припомняме, че според разпоредбите на община Пловдив, уличните музиканти на главната улица трябва да имат специално издадено разрешение от местната власт за такъв вид прояви. При така стеклите се обстоятелства, артистите изпаднаха в пълно недоумение от тукашните закони. Те споделиха, че са свирели къде ли не по света, но за първи път биват гонени и то от местните органи на реда под претекст, че е забранено да вириш и пееш в центъра на града. „Хората ни се радват навсякъде по света. Те обичат да ни слушат, забавляваме се заедно, без значение в коя страна сме. Любовта към музиката ни е обща, но това е нещо, с което не сме се сблъсквали“, разказват те.

Макар да останаха с неприятна емоция след нареждането от общинска охрана, артистите бързо събраха разположената около тях техника и напуснаха района. Много от хората, които станаха свидетели на случката, бяха възмутени от отношението на общината към подобни прояви. „Каква Европейска столица на културата? Ще засвири някой цигулар тук и ще го изгонят… Пълен срам!“, коментира дама на средна възраст, която стана свидетел на случката.