Всеки от нас е отломък от нещо много голямо, от един голям процес, казва писателят 

Първият му роман „Отлъчване“ се изчерпа за няколко месеца

Не гледам на тази книга като на продукт, който трябва да продам, имах необходимост да я напиша и тя да звучи точно по този начин

Славена Шекерлетова 

Николай Терзийски е журналист, работи от дълги години в екипа на „Седем-Осми“. Преди години създава блог с авторски разкази и есета „Терзилъци“. За кратко време блогът набира популярност и се посещава от около 30 000 човека. През 2015-та решава да напише роман, който събира на страниците епохи българската история. Ето какво пише Иван Кулеков за романа: "Четенето на "Отлъчване" е като кръвопреливане. С всяка страница в читателя навлизат кръвни клетки от друг живот, от друго време, от друг свят, просмукват се в тялото му и стават негов живот, негово време, негов свят. И негова кръв. Има едно изречение, което минава през мозъка, но засяда като тромб в сърцето: "Знаем, че сме заложили щастието си, за да спасим смисъла си." То е в корена на всяка дума в този жестоко красив роман, сърцето спира да бие, докато го преглътне, но после знае защо отброява секундите. Единствено условие човек да приеме историята като своя, е да е от нейната кръвна група.

Кръвната група на "Отлъчване" на Николай Терзийски е българска и влива мощната си магична енергия във възраждащата се българска духовност."

Как се роди романът „Отлъчване“ - вашият дебют в литературата? 

Този роман просто се появи една вечер. Това се случи през октомври 2015-та година. Прибрах се от работа, вкъщи, бях с детето ми, съпругата ми не се беше върнала от работа. Така, както си стоях вечерта, започнах да си задавам въпросите „Кой съм аз?“ и „Защо съм тук?“. От тези въпроси тръгна тази цялата история. Тя стъпва върху моя опит, върху истории от моето семейство. Усетих, че причините, за това което ми се случва днес, не са само в моите 33 години, че и преди да се родя са се случвали много неща, които ми влияят. Че има забравени истории и хора, които живеят в мен. Тази книга тръгна по релефа на моята лична история, но след това напусна напълно реалистичното и заживя свой собствен живот. 

Колко са историите в книгата и в кое историческо време се случват те?

Осем истории от различни времена. Първата, на Самуил, е съвременна и се случва основно през последните 15 години. Но след това героят преживява една драма в живота си и започва да търси причините за всяко нещо. Връща се към един разказ на дядо си Янкул, който му е разправил две случки - едната от времето на Втората световна война, а другата - от 60-те години на миналия век. „Отлъчване“ започва със съвременна история, връща се през поколение назад, после отново през поколение, за да се стигне накрая до началото на 19 век, където има една магична история, пак на предците на този Самуил и именно там е ядрото на цялата идея. На всичко, което е последвало през тези два века в неговия род и в родовете на другите герои. Това са осем истории, всяка от които е ситуирана в съвсем различна епоха. Освен това всяка от тези истории е разказана със специфичен наратив. Например в частта за дядо Янкул, там не толкова самите истории са истински, там автентичен е диалектът, начинът на изказ, самият словоред, музиката на езика е такава, с каквато моят дядо би ми разказвал. Това е автентичен диалект, но не може да е определи дали е от Дупнишко или Благоевградско, тъй като дядо ми ползва диалектни думи от различни места.

А какъв е смисълът на Отлъчването във вашата книга, отлъчени ли живеем?

Да, защото живеем с мисълта, че всичко започва с нашия живот и свършва с него. И аз по този начин съм разсъждавал доста време. Но когато преживях този въпрос, който ме загложди тогава, аз осъзнах, че в мен живеят хора, които отдавна ги няма, че нещата започват много отдавна. Мога да разкажа две истории. Едната е на дядо ми, който 20 годишен е бил участник в Септемврийското въстание. Заловили са го и малко преди да го разстрелят, са го освободили, защото е бил много младолик, решили са, че това е дете и не може да е въстаник. Това се случва в местността Предела. А другият ми дядо, член на ВМРО, по същото време е бил кмет на съседното село Баня, което е на няколко километра от Предела. Той през 1944 година изчезва безследно, оставя три деца. И аз в момента, в който осъзнах, че тези двама души живеят в мен изживях катарзис, защото си представих как техните съдби са се сблъскали, идеите, за които са се борили са били различни, а едновременно с това и двамата са част от мен. 

Всеки от нас е отломък от нещо много голямо, от един голям процес. Можем да го наречем семейство или род, можем да го наречем родина, планета. Но ние се отлъчваме и живеем само за себе си - това е и причината да се чувстваме нещастни. Причината да сме тъжни е именно в това, че не се възприемаме като част от един голям процес, който е започнал отдавна и ще продължи още много. Ако живеехме с тази мисъл, щяхме да сме и по-добри като хора. Щяхме да мислим за това, че ще останем да живеем в децата си и че хората преди нас са останали да живеят в децата си. Аз дълбоко вярвам в това. 

Не е ли малко дръзко за млад автор във време на бързите новини и кратки фрази, да напишете роман от 500 страници? 

Не съм писал книгата с цел да бъде 500 страници или 700. Имах вътрешна необходимост да я напиша, нямам опит и не знаех колко ще излезе. В моя файл беше 200 и няколко страници. Малко ме шокира, когато ми се обадиха от издателството и ми казаха, че книгата е 500 страници. Никога не съм гледал на тази книга като на продукт, който трябва да продам. Просто имах необходимост да я напиша и тя да звучи точно по този начин.