Отговорът дава художникът Лъчезар Бояджиев в изложбата „Уютни дистопии“
Галерия SARIEV Contemporary представя един от най-влиятелните съвременни български артисти довечера
Един от най-влиятелните съвременни български художници Лъчезар Бояджиев открива първата си самостоятелна изложба в галерия SARIEV Contemporary довечера. В „Уютни дистопии“ ще бъдат представяни непоказвани досега творби на автора, създадени между 2004-2018та година. „Уютни дистопии“ се организира в контекста на ретроспективната изложба на художника в Софийска Градска Художествена Галерия – „Лъчезар Бояджиев. Sic Transit Media Mundi (Настоящето е прекалено късо и доста тясно)”, която ще бъде открита в средата на февруари.
Лъчeзар Бояджиев е един от художниците с най-голямо влияние върху сцената в България. Неговите участия в групови артпроекти, кураторски инициативи, образователни курсове, дискусии, статии оставят уникална и трайна следа върху художествената ни сцена. Първата му самостоятелна изложба в галерия Sariev Contemporary – „Уютни дистопии“, е нова гледна точка на автора по теми, които го вълнуват отдавна – градовете и териториите.
„Уютни дистопии“ препраща към такива визии за града, и по презумпция за света, които го правят малко по-поносим за живеене, въвеждат минимум уют там, където той е липсвал или отдавна е изчезнал... Моите работи предлагат „поправки“ или добавки, предложения и напътствия към избрани градове, с които ме е свързал живота, с конструктивен, урбанистичен, инженерен или просто ментален характер. Те са леки и „скромни“ като идея, но радикални като ефект предложения; те са утопични поради нереализуемостта си, но съвсем реални в разумността си предложения за социална промяна без жертви!“, казва Лъчезар Бояджиев.
По думите на куратора на изложбата Яра Бубнова, някои от творбите в демонстрират как Бояджиев иска да направи по-комфортен живота в онези градове, които са пре-употребени от международната артколегия: „На Венеция ѝ трябва метро!“, 2007-2018; „На Касел му трябва летище!“, 2007-2018. В друга от рисунките е заложена възможността да се реши проблемът на Йерусалим – конфликтният град е клониран, а клонингите са разположени по вертикала („На Йерусалим му трябва да се рее в небесата!“, 2008-2018). Или, както уточнява художникът, “За да се решат проблемите на града и хората, които живеят там, е нужно „светите места“ да се отделят от нормалния град, като сакралното служи, за да пази дебела сянка на земното”.
В друга творба от същата серия, Бояджиев утроява Айфеловата кула („На Париж му трябва рестарт!“ (2004-2018), предлагайки решение за туристопотока.
Авторът пояснява своите творчески интенции, залегнали в изложбата: „Художниците все се опитват да въобразят света, а въпросът е да го при-у-ютят“, както е в живописния колаж „Joie de Vivre/Жизнерадост“, 2017, където жълтия цвят „е като слънце, станало плаж или вода или нещо друго ужасно топло и уютно“, уточнява Бояджиев.
Идеята за уют е допълнена и от печката, разположена в средата на пространството („Вечен припек“, 2018), както и златистият „Нов-открит флаг за липсваща страна“ (2018), които създават „нещо като двойна утопия на мечтаното, целяща да внуши идеята за уют и топлота във все по-невъзможния за живеене свят, в който хората все повече се разделят и като че ли забравят за прости неща като „вечния припек“, който всяка утопична идея ни внушава поне на ниво метафора“, пояснява авторът.
