Ако приемем тази реалност за нормална, значи сме съучастници, казва режисьорът на „Посоки”

Не вярвам в революциите за една нощ, а в малките стъпки всеки ден

Загубихме ли посоката? Ще видим ли отново светлината? Ще си върнем ли Бог, който прогонихме? Около тези въпроси се въртеше дискусията с режисьора на стигналия до Кан български филм „Посоки” Стефан Командарев, актьорите Герасим Герасимов- Геро и Троян Гогов. Срещата им снощи с пловдивските киномани се състоя в клуб Фарго, веднага след специална прожекция на лентата в Лъки.

Обезверен. Така един от зрителите описа чувството, с което излезе от кино салона. Командарев  не се изненада, като подчерта, че филмът му предизвиква много различни реакции- едни го приемат за твърде тъмен и прекалено песимистичен, други го определят като напълно реален, а трети го възприемат като черна комедия. И никой не остава безразличен.

Не крия, че преди десет години бях по-голям оптимист, коментира разликата в настроенията между „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, излязъл на екраните точно преди десет години, и днешния „Посоки”. Продължавам да бъда оптимист, макар и по-умерен. Смисълът на този филм е да направим първа крачка към позитивна промяна. Трябва да си дадем сметка за реалната ситуация, в която се намираме. А тя е такава, каквато я показваме във филма. Моята мотивация да се захвана с него са двете ми деца. Трябва да направим така, че това ТУК да стане малко по-добро място за живот, каза режисьорът. Не вярвам в революциите за една нощ, а в малките стъпки всеки ден, допълни Командарев.
Признава, че филмът не е лесен, в никакъв случай не е забавление, но всички истории в него са истински. Да, това се случва около нас. Единият вариант е да правим филми за малкия процент хора в България, които живеят добре, или за 80-90 % от хората, които живеят в реалността от Посоки. Ако приемем тази реалност за нормална, значи сме съучастници, подчерта Стефан Командарев.

В работата по филма си той е ползвал трима консултанти от голяма таксиметрова фирма в столицата. А актьорите са зад воланите на шест реални таксиметрови автомобили. Затова и героите говорят с езика на нормалните хора. 250 таксисти гледаха първата прожекция на филма в кино Одеон и му бяха повярвали. Посоки им хареса, защото бе реалистичен за тях, доволен от реакцията на шофьорите е режисьорът. И разкри, че историята на филма е била вдъхновена от негово пътуване с такси, което карал професор по ядрена физика.

Дори помпата, с която моят герой въртеше брояча в копърката си, е реална. Сега вече ще знам какво прави таксиджия, когато натиска копче на дистанционно като за автомобилна аларма, включи се в разговора Герасим Герасимов- Геро. 

Всъщност, където и в чужбина да показахме филма, коментарът беше, че и при тях е така. Това се случва навсякъде. Не сме толкова уникални. Нито проблемите ни са толкова уникални. Там корупция няма ли?, попита Стефан Командарев.
Тема в разговора стана и един от най-силните епизоди във филма, когато един от героите казва „Бог отдавна го няма тук, изгонихме го”. Командарев е категоричен, че само от нас зависи дали Бог ще се върне тук. Надяваме се, че има светлина, допълни режисьорът.

Той разкри пред пловдивската публика, че бъдещият му филмов проект ще се казва „Патрулки”. И ще разказва истории на патрулиращи полицаи. За реализирането му режисьорът е получил финансиране от 150 хиляди лева от държавата. Само за пример- „Посоки” е реализиран с 400 хиляди лева от Националния филмов център, а Командарев е осигурил още  четири пъти по толкова от Европа.