Селекция късометражно кино с тема "Любов" са подбрали от Kinematograf.bg за поредното им събитие в квартал Капана в галерия Cu29. Кино-поканата включва много филми за човешките отношения, като гвоздеят е премиерата на филма Stereo Love, пожънал успехи на множество световни фестивали. Събитието е на 27 февруари, входът е свободен, а началният час - 19:00.
Малко преди пловдивската премиера Kapana.BG зададе няколко въпроса на режисьора Мартин Илиев, който коментира новите тенденции пред българското кино, само ден след успеха на българския екип на Берлинале, за трудностите пред това да правиш независимо кино и за посланието на неговия филм - сблъсъкът на личните отношения с модерните технологии.
Подробности за събитието на kinematograf.bg може да видите от този линк.
- Основното послание на Stereo Love сякаш е повече мрачно, отколкото с някаквo намигване. Какво те провокира да подходиш по този начин?
Не бих казал, че посланието е мрачно, по-скоро тъжно и тревожно до някаква степен. Това е един кратък, филм, който направихме преди няколко години, до голяма степен на шега. Един визуален етюд, в който разказвам за тема, която продължава да ме вълнува и днес - отчуждението и самотата, пропастта, която се появява между хората. Чувствата и емоциите, отстъпват място на рационалното, което в случая е пречупено през призмата на технологиите, на нещо извън нас, което ни направлява. И може би мрачното е именно това - че ще дойде моментът, в който дори най-интимните ни преживявания ще бъдат ръководени от нещо извън нас.
- Някаква реалност ли е това, което си представяш или предположение за едно недалечно бъдеще? На мен лично това ми заприлича на един кратък епизод на Black mirror.
Това е реалността, в която живеем, донякъде, разбира се. Леко преувеличена. Сякаш далечното бъдеще вече е тук - технологиите се развиват и това е един възможен сценарий. Ние сме все по-погълнати от дигиталния свят. Комуникацията и начинът на преживяване на емоции се измества от реалността, към едно виртуално пространство. Същото се случва и с чувствата ни.
- Впечатление направи и операторската работа - филмът започва с един дълъг непрекъснат кадър. Едва ли е случайно, какво е посланието?
Не случайно историята започва с този дълъг кадър. Идеята беше целият филм да бъде заснет в един кадър, но за съжаление поради някои ограничения не успяхме да го направим. Желанието ми беше зрителят да се потопи максимално в историята, да съпреживее този момент заедно с героя, сякаш е там, до него. Целта ни беше да има минимално разсейване и “вадене” от ситуацията.
- Тривиален въпрос, но трудно ли се прави кино в България? Каква е тенденцията в последните години?
Независимо кино се прави трудно навсякъде. Процесът е дълъг и труден, а има толкова много фактори и хора, от които ти и идеята ти сте зависими през този период. Така че, не е лесно, но въпреки това тенденцията е повече от прекрасна. Има все повече български филми, които излизат на екран, разнообразни като жанр и теми. След толкова години отсъствие от големи фестивали, вече имахме участие в Кан, а съвсем скоро български филм закри програмата на фестивала в Берлин, а носителят на “Златна мечка” е българската миноритарна копродукция “Не ме докосвай”. Така че тенденцията е повече от добра и се надявам този подем да се запази.
- Кое е по-трудно - да се намери финансиране и да се отчита това финансиране, да намериш екип, или да намериш публика?
Всяка една стъпка е трудна и за всеки автор/проект, трудностите са различни. Със сигурност финансирането е един от най-трудните етапи. Това може да отнеме години. А чакането понякога е пагубно за една идея. Защото ние се променяме, променя се светът около нас, гледната ни точка и съответно идеята, с която сме започнали.
- Нещо за пловдивската публика? С нагласа за нещо позитивно и зареждащо, или за нещо, провокиращо промяна да дойдат на прожекцията?
Ще се радвам, ако публиката в Пловдив дойде с нагласата за едно приятно преживяване, да се забавлява и зареди от филмите, които ще види.
