Балетният спектакъл за деца „Светът на Алиса“ ще даде начало на танцовата програма на Държавна опера – Пловдив за сезон 2017-2018г.. Главното действащо лице в спектакъла е доц. д-р Анна Пампулова – танцьор, режисьор и преподавател в Нов български университет. В „Алиса“ тя съчетава ролите на режисьор, драматург, хореограф и репетитор. На сцената ще играе танцовата трупа на пловдивската опера, която е с нови чуждестранни попълнения от международен конкурс. Така, например, в ролята на Алиса се превъплащава унгарска танцьорка. Музиката е на Асен Аврамов, а в подготовката на драматургията участва и Анастасия Събева. Премиерата на спектакъла бе на 31 март в Държавна опера - Пловдив.

Спектакълът е за деца, но не съвсем, разказа в разговор за Kapana.bg Анна Пампулова. Подобно на кино-анимациите, и той е построен така, че да бъде интересен и на родители. Отговорността обаче е голяма – ролята на тези спектакли е да възпитат децата в естетика, но и в търпение, да проследяват всичко до край, както и във вяра, че изкуството е начин да се изразяваш, сподели Пампулова. Вижте още от разговора:

- Как се работи с трупата на Държавна опера – Пловдив - този нов екип, събран след кастинг?

- Групата е обновена и голяма част са чужденци. Това е едно много добро начало за младите кадри, които идват от различни танцови школи, но присъстват в една голяма институция, като Държавна опера - Пловдив. От една страна това съживява екипа, тези млади хора. От друга страна се вижда, че ние, като школа, не сме нито изостанали, нито сме съвсем чужди на общия модерен механизъм, свързан с танца. Самото съчетание на младите с вече ерудираните балерини е предизвикателство и за едните, и за другите.

Това, което мен много ме впечатлява в правенето на спектакли е, че това е живо изкуство и не позволява тази динамика, която киното позволява – бързата смяна на теми и картини. Много ми се иска да направя спектакълът да бъде като анимация - да бъде толкова динамичен, но без да изморява децата. Нещата са режисирани според това, което децата гледат като анимации, те са много динамични и шарени, там има силна динамика, но е в рамките на един час. Този танцов спектакъл е ориентиран за деца от 5+ до… безкрай.

- Има ли притеснение, че децата трудно си задържат вниманието върху едно нещо и ако не е прекалено динамично и шарено, като киноанимациите, може да се изгубят като зрител?

- По принцип децата трудно задържат внимание, затова трябва да има динамика, която се сменя бързо, да се сменят бързо картините, да влизат от една в друга. Самите деца имат нужда от тази динамика. Самите ние, възрастните, като пораснем имаме нужда от спокойствие, за да осмислим нещата, които ни се случват. Докато при децата все още има и трябва да има натрупване, за да могат в някакъв момент да започнат да отсяват.

Разбира се, сценичното представление не може да е толкова атрактивно, колкото киното позволява. Аз използвам обаче доста визуални ефекти, така че те ми помагат в бързата смяна на картини.

- Какви са ефектите и технологиите, които се ползват в „Светът на Алиса“?

- Освен, че обживяваме самия декор, има и доста визуални ефекти. Идеята е по-скоро не да заместват декора, а да допълват усещането за пространство. Все повече спектакли изместват материала, изместват идеята за декор, като го заместват с визуални ефекти. При мен е много важно това да не се случва и това го отчетохме със сценографа. Детето се фокусира върху материалното, то не може дълго време да стои във виртуалното, то има нужда от материални предмети, за които да се захване. Иначе блуждае. Когато вижда реален предмет, по-лесно си задържа вниманието.

- В „Светът на Алиса“ изтъквате и музиката на Асен Аврамов.

- Да, това, което е стойностно според мен, е това, че композиторът е българин и музиката е писана за „Алиса в странат на чудесата“. Тя е писана за театрален спектакъл, но сега се симфонично обогатена.

Музиката е те вкарва във вълшебен свят. Освен изразителна, е много чуствена и ненатрапчива - има моменти, които са ясни и ярки, и ги отчиташ музикално.

В изграждането на един балетен спектакъл е много важен балансът. Когато правиш театър, декорът, например, може да е много ярък, да го ползваш максимално, можеш да стигнеш до крайност. В танцова среда декорът трябва да е изчистен има и да има достатъчно място за танцуване.

- Няколко думи за сценографията на Борис Далчев?

Борис Далчев е откритие, тъй като успява да види детското и фантазията, и сме изключителен тим. В процеса на работа има развитие на идеите.

Той е дизайнер на костюмите. Подборът на материи и линия на костюма за танцови спектакли е специфичен. Те трябва да подчертават движението и съобразени с характера на хореографията.

- Освен танцьори, в спектакъла участват и няколко актьора.

- Да, аз съм включила актьорско присъствие, без да се получава еклектика в жанра. Актьорското присъствие допълва силното внушение и артистичността. Танцът има силно внушение, но е условно изкуство, посланията не винаги могат да са конкретни. Налага се да боравя с други механизми, за да засиля дадени сцени, особено за детски спектакли. Така се роди и идеята за участието на актьори, които присъстват с ярка актьорска игра.

Поканила съм Мая Бежанска за кралицата, която изгражда образа невероятно. Тя поддава много точно всички реакции. Има още две момчета, млади имена, които по-рано ги харесахме за мюзикъла „Коса“.

 - Драматургията е правена съвместно с Анастасия Събева, как беше работата с нея?

Тя е млада режисьорка, но с голям опит. Тя има доста заглавия с много театри в София, като например, тя направи „Алиса в страната на чудесата“ в Младежкия театър. И всъщност тя е преминала през едно много голямо изследване за Луис Карол и Алиса, което ми помогна на мен, защото аз тръгнах от друг старт.

Заедно с Анастасия Събева преминахме през всички сцени, това много ми помогна. Изключително приятно е да работиш с театрален режисьор в танца, да изграждате заедно линията на спектакъла.

- Как изобщо спектакълът стигна до Пловдив и колко време се събра екипът?

- Аз досега не съм работила Анастасия Събева и с Никола Налбантов – режисьор на мултимедийната среда. С останалите Участници в екипа съм работила – както с трупата на пловдивската опера, така и със сценографа, с актьорите, с композитора.

Музиката е много изразителна и ми помага в работния процес, в изграждането на образите. С Асен Аврамов работя от много години и се чувствам комфортно. Интересна личност е и много добър професионалист, пише музика за театър, но има голям опит с музика за танц. Така дойде идеята.

Голяма част от образованието ми премина в Нов българкси университет, където срещнах изключителни гост-хореографи и режисьори, но над детски спектакъл не бях работила. Надявам се да съм достигнала до истината за децата. Трудността е, че трябва да съхраня наивността, но да не подценявам децата и техните разбирания за света. Любопитно е всъщност, че аз самата съм танцувала Алиса в Софийска опера и балет, в постановка на Боряна Сечанова. Тогава тя ме избра да бъда самата Алиса и аз съм преминала през Алиса физически и емоционално.

- С директорката на операта Нина Найденова сте колежки и сте завършили заедно в НБУ. Как е съвместната работа с нея?

- С нея сме един випуск в НБУ – тя завърши оперна режисура, аз балетна, и ние бяхме заедно на дипломните защити - така се запознахме. И по пътя се срещаме постоянно - тя е амбициран, и съвременно мислещ човек, и добър професионалист.

Харесва ми, че не поставя условия – тъй като знае как да избере екипа си и му се доверява. В „Коса“ имах спокойствието, че това е концерт-спектакъл. Тук обаче е различно, трябва да се мисли за всичко. Миналата година някак си ми беше по-спокойно и можех да усетя града Пловдив. Сега не ми остава това време и сякаш съм затворена в операта, а много ми се иска да контактувам с града. Надявам се скоро, пак, с друг проект да се върна в Пловдив и да имам повече време.

- Как всъщност протича един работен ден?

- Сутрин имам една много приятна разходка, за да стигна до Операта. Тя ми доставя наистина голямо удоволствие - изобщо цялата атмосфера на града, усещам я във въздуха. Започвам сутринта с ансамблови сцени, които се репетират, след което почти не ми стига времето да пия вода, да пия кафе, да обядвам, и веднага започваме репетиции със солисти.

Спектакълът е изграден на доста солистични моменти трябваше да работим с много различни персонажи по отделно. Ансамбли има по-малко, те са характерни за класическото балетното изкуство, но аз нямам толкова много – не, че нямам балерини, които да се справят, а характерът на представлението е такъв – „Алиса“ преминава през различни срещи и трябва да имам повече солисти. Към 5-6 часа следобед излизам за глътка въздух – след това или гледам спектакъл, или съм на жива музика, тъй като имам нужда да се потопя в друго изкуство.

Отговорността ми в този проект е да оставя зад гърба си един спектакъл, който да пълни салона, да създам спектакъл, който да носи естетика, тъй като ние възпитаваме децата във естетика. В спектакъла съм режисьор, хореограф, драматург, с композитора разменяме идеи за музика, в същото време съм и репетитор, казвам кое движение как да бъде.

Спектакълът е донякъде авторски, но се и базира на драматургия. Аз превръщам текста в драматургия, аз давам текста на артистите. В началото имах и травма с коляното, поставяйки хореографията, аз я танцувам и ми беше много трудно да покажа всяко движение. Но съм минала през целия спектакъл емоционално, изиграла съм всеки персонаж.

- Каква е отговорността, когато се поставя детски спектакъл?

- Ние трябва да възпитаваме в естетика, но децата трябва да се научат и на търпение. Да успяват да довършват нещата, а не като им стане скучно и да цъкнат с дистанционното. Учим ги на търпение.

Освен това целта е да се подбужда интересът към изява. Всеки има нужда от изява, но понякога, когато не сме се възпитали, че е възможно през изкуството, децата започват да правят неща на улицата, за да имат своята изява. Ние ги възпитаваме по този начин и на търпение, и на вкус да създават, творят.

Всъщност съм включила в балета деца от „академията на Госпожа Опера“. Те участват с огромно желание.

- Как се съчетават всичките отговорности – на преподавател, програмен директор, танцов режисьор и всичко друго, което правите?

- Носенето на много отговорности затруднява, защото ти към всяка една влагаш голяма енергия. Няма второстепенна отговорност. Да си програмен директор и преподавател е една отговорност, която за мен е призвание. Това споделям със студентите си, че всяка среща с тях за мен всеки път е, сякаш съм като на изпит – тя е предизвикателство и невероятна отговорност.

Аз имам три плана, с които работя в университета  – единият е да придавам своя опит и техника, като сценичен и професионалист; другият е да развивам креативността, и да не ги възпирам, да ги вкарвам в определен стил; а третият е да ги възпитавам студентите на личен и професионален вкус, надявам се, че през тях възпитавам обществото. Това са моите три мисии, съчетани в институция – НБУ.

Нина Найденова също е преподавател в НБУ и тя носи този дух на съчетаване на много ценностни качества, това е част от тайната на успеха й като директор на пловдивската опера.

снимки: Държавна опера - Пловдив

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…