Художникът открива изложба „Закуска в ателието”, в която нито закуската е закуска, нито ателието е ателие
Защо маестрото легитимира еднорога?
Художникът Атанас Хранов ще посрещне на „Закуска в ателието” десетки приятели и почитатели на изкуството му в галерия „Ракурси” в София днес. Всъщност, в изложбата „Закуска в ателието” нито закуската е закуска, нито ателието е ателие. Името на новия цикъл картини на маестрото е една метафора, която на всичкото отгоре е вярна, както сам казва той.
За мен ателието не е някакво материално понятие, а духовно. Ателието е нещото, което ти носиш в себе си. Носиш го навсякъде. Можеш да отидеш на брега да рисуваш, или да събираш вдъхновение на яхтата. Ателието си е в теб. Ателието е духовният лабиринт от всички неща, които трупаш. И всъщност търсиш картините, докато се луташ в този лабиринт. А лабиринта пак си го конструираш ти. Градиш го цял живот. Там къташ препятствия, желания, страхове, копнежи. А това ателие, което носиш в себе си, е нещото, което рисува картините. А закуската е времето в денонощието, което е най- магично и мистично. Сутрин се измъкваш от сънищата, от подсъзнанието, обаче още не си тръгнал в деня, който следва, не си се втурнал в рационалното. По време на закуска си между двете. Още не си отметнал напълно одеялото на сънищата и не си се метнал в маратонките. Затова „Закуска в ателието” нито е в ателието, нито е закуска, казва Хранов в материалното си работно студио в Дома на културата, докато подготвя последната картина от изложбата си.
И се връща на така важната за творчеството му дума копнеж. Тя лека полека изчезва от речника. А е много по-хубава дума от мечта или желание. Включва и двете. Копнежът е за нещо, което много искаш да имаш, обаче не е при теб и може би никога няма да бъде. Аз копнея за какво ли не. Не съм никак скромен откъм копнежи. Но копнея за неща, които не са материални. Да, може да копня за яхта, но в смисъла на изживяването, на приключението. Тя не е просто вещ. Аз копнея за авантюрата, която яхтата ми дава. Всъщност, копнежът е основната движеща сила, която създава изкуството. Ти рисуваш или страховете, или копнежите си. Или и двете. И „Закуска в ателието” разказва точно за това нещо, пуска четката си по платното художникът. Завършва един от пейзажите в изложбата, която открива тази вечер. И отново пейзажът тук не е обикновен пейзаж. Всеки има възможността сам да си го материализира, като се вгледа в душата си, в мечтите си и в копнежите си. Художникът казва, че пейзажите му може да са гледката, която попива всеки ден от двора на къщата си на върха на Бунарджика. Но може и да е всичко останало. Гледната точка е отвисоко, където битувам. Без да бъдат съвсем конкретни, настроението от платната е такова. Подобни състояние има горе много. И летящи ангели колкото щеш има там, отбелязва Атанас Хранов.
Халдеите си тръгнаха от картините му, за да дойде еднорогът в „Закуска в ателието”. Той препуска между туба с боя за рисуване, сочен нар или пълна чаша с кафе. Рее се край силуета на прободената със сърце в гърба муза, която художникът целува нежно.
Те, чудесата, са си около нас. Искаме или не, те са си там. Въпросът е има ли кой да ги види. Тези хиперреалистични неща, които рисувам върху платната, легитимират всичко останало. Защото след като съществува чашата с кафе и четката, съществува и еднорогът. Колкото легитимни са въпросните предмети, толкова легитимно е и това създание, усмихва се Наско Хранов. И ни приканва да погледнем чудесата около себе си, защото те са си там и ни чакат.
