Максим Минчев: Най-силно ме впечатли с обществения договор, който тези хора негласно са сключили

"Хайде да загърбим миналото, което е много лошо, кърваво и да запазим от него само културата, етническите различия и натрупания опит в областта на изкуството!”

„В тази книга се усеща преди всички белетристът и по-малко туристът, човекът, който стои от страни, наблюдава, скицира и после пише,“ това каза по време на пловдивската премиера на новата книга на Максим Минчев управителят на ИК „Хермес” Стойо Вартоломеев. Представянето се състоя снощи в книжарницата на Главната улица.

Той определи „Дюна 45” като много увлекателна, в която илюстрациите са авторски снимки на Максим Минчев, заради което издателят го определи и като много добър фотограф. Гости на пътешественика и журналиста бяха Михаил Михайлов, дипломат, писател, архитект, почетен консул на България в Намибия, Соломон Паси, бивш външен министър на България и спътник на Минчев в пътешествията му, а след първите получил книга с автограф бе пловдивският писател Недялко Славов.

Михаил Михайлов бе категоричен, че тази книга ще взриви интереса към Намибия. По думите му в „Дюна 45” Максим Минчев се вижда повече като откривател, колкото като пътеписец. Той се потапя дълбоко в същността на нещата , като успява да открие неща, които са незабележими дори за местните хора. Неговите книги ще останат като нещо, което съчетава публицистика с белетриста, написани по един изключително притегателен начин, прост, ясен и много човешки, допълва дипломатът. Максим не се вглежда в злото, той открива доброто навсякъде и тази книга е изпълнена с добронамереност, подчерта Михайлов, който е и водач на Максим Минчев и спътниците му в Намибия.

Преди две години, когато представяхме предишната му книга „Търсачи на миражи”, също пътеписи, забелязах известна промяна в неговия стил, каза Соломон Паси и допълни, че ако в предишните си книги Максим е използвал инструментариума на пътешествието, за да изследва самия пътешественик, сега вече наученото за пътешественика използва, за да изследва пътешествието и света. Паси определи това  като течение в зрелия Максим, където по думите му „вече  е повече наблюдател и много по-малко герой, като успява да показва света през погледа на всички хора, с които пътува”.

Съзнавам, че когато човек е бил в 142 държави на петте континента, много трудно бих посочил, кой е  най-любимите ми и затова казвам - всички са ми любими, но напоследък се улавям, че ме тегли към Африка, каза Максим, като уточни, че „Дюна 45” е четвъртата му книга за  държава от Черния континент след тези Кения и Танзания.

Според Минчев Намибия е малко позната, защото е била под владичеството на Британската империя и Германия, била е в странни формации - Югозападна Африка, Южноафриканската република и като самостоятелна държава става едва през 1990 година. Да, природата й е уникална и доста сурова, защото тя е приютила две от най-красивите, но сурови пустини – Намиб, най-старата в света, и Калахари, която е по-весела, както и с уникалните си бушмени. Намибия има уникален климат, природни богатства, култура, но най-силно ме впечатли с обществения договор, който тези хора негласно са сключили, коментира авторът. Намибия е била колония, мачкана, ограбвана, прекарва един много сериозен геноцид в началото на 20 века, системно и съзнателно изтребване на племената, изкарва и няколко десетилетия на много сериозен апартейд. Днес съотношението на гражданите й е 10 на сто бели и 90 на сто черни, които обаче се събират и си казват „хайде да загърбим миналото, което е много лошо, кърваво и да запазим от него само културата, етническите различия и натрупания опит в областта на изкуството”, разказва Минчев и допълва - те не само сядат и го измислят, но и го осъществяват.

Максим Минчев е роден през 1953 г. в София.  Завършил е журналистика в Лвов, Украйна, и е бил стипендиант на НАТО в Брюксел. От 1991 г. е член на УС и пресдиректор на Атлантическия клуб в България, президент е на Асоциацията на българските медии по света, член е и на УС на Евроатлантическата асоциация за международна политика и сигурност. Членува в Съюза на българските журналисти,  в Международната организация на журналистите, в Съюза на българските писатели. Член е и на  Международната организация на писателите и журналистите, пишещи за туризма. Максим Минчев съчетава успешно работата си на дългогодишен директор на БТА с голямата си страст – пътешествията. Той е посетил 142 страни на 5-те континента и е написал девет книги за пътешествия.