Когато избягвам нещо в общуването, го избягвам и в писането, казва талантливото младо перо

Честността и поезията на Лилия Йовнова в „Моментът преди порастване“

Славена Шекерлетова

Тя е Лилия Йовнова. На 19. Спечели ме веднага със своята автентичност, с редкия си и удивителен талант без претенциозност, красиво и възхитително да облича в думи преживявания. Ако скоро не сте чели талантливо написана поезия, която е искрена и силно въздействаща, непресторена и без излишни неща, "Моментът преди порастване" е вашето нещо. Липсваше такава смела и доста млада поезия дълго време.

За Лилия знаем също, че половината от времето си прекарва в Лондон, където учи „Философия, политика и икономика“.

Ето и разговора ни с една от най-младите авторки на поезия у нас, издала своя дебютна книга.

Кога реши да започнеш да пишеш и имаше ли момент, който отключи това да споделяш своя талант и преживявания?
Много ми се иска да има конкретен момент, за да го посоча, но вярвам, че се е случвало в мен, без да го усещам, дотогава, когато се случи стихотворението „Молитва“. Това е първото нещо за мен, което съм написала и съм казала, че е завършено. Писано е преди доста време, но това е едно от стихотворенията, за което държах да не бъдат прекалено редактирани.

Липсва претенциозност в твоите стихотворения, как успяваш да се опазиш от нея?
Може би понеже съм по-малка, но силно се надявам да не развивам тази претенциозност, която е характерна за някои автори. Много хора я намират за мерило за таланта и способностите, но аз не я притежавам. Съответно не ми се е искало да създавам нещо, което не усещам, че е в мен. Това би довело до изкуствен ефект. Аз не правя разлика между писането си и начина, по който си комуникирам с хората около мен. Съответно, когато избягвам нещо в общуването, го избягвам и в писането. Явно претенцията далеч не е моето нещо.

Как приемаш редакторската работа и с кой редактор си работила?
По тази книга я приемах най-вече като удоволствие. Благодаря на Миглена Николчина, на Божана - за последните щрихи, които нанесе. Чувствам се щастлива и благодарна. Никога не съм предполагала, че тези хора ще четат мои текстове.  С г-жа Николчина общувахме повече онлайн, защото трудно се засичаме, тъй като аз през половината част на годината уча в Лондон.

Книгата е имала друго работно заглавие „Номад“, защо го промени?
Марин Бодаков, който безкрайно ми помогна за съставянето на книгата, ми каза: "Това не е ли малко претенциозно, помисли го дали ти пасва". Взех книгата, препрочетох я, докато не усетя кое е свързващото звено и то се оказа „Моментът преди порастване“.

Как усещаш твоето порастване и какво има  в твоя момент преди порастване?
Безспорно, порастването дойде с всичките си по-остри и неприятни страни, но не съжалявам за нито една от тях. Въпреки че дойде с много кривоти, се научих да прескачам себе си и в писането на стихотворения и във всякакви житейски ситуации. Това означава да замълчавам малко по-често, защото съм склонна да съм по-остра от нужното, като някакъв вид първосигналност, което си личи и в някои стихотворения. Способността да замълчавам е моето „прескачане“, за други пък може да обратното.

Страхуваш ли се от порастването?
Непрестанно. Думата порастване има една конотация, която предполага завършек. И се страхувам крайният вариант да не е това, което искам. Затова намирам утеха в момента преди порастването, който ти дава време да подобряваш още и още нещата.

Да, за всеки е различно, предполагам, понякога завършекът наистина идва чак накрая на самия живот, за други вероятно не е така. А кога са писани стихотворенията?
Първите, когато бях на 14-15 години, последните на 17-18. „Молитва“ е от първия период и някои други стихотворения.

Имаше ли автори, които ти повлияха - български и чуждестранни?
Започнах да се влияя повече, пораствайки. Когато бях по-малка четях по-безразборно. За поезия съм много повлияна от Стефан Цанев. Чела съм доста преводна литература, но съм най-повлияна от българската. Може би там усещам корените си. Мисля, че по-късно намерих Миряна Башева. Има си автори на нашето поколение като Георги Господинов и Милен Русков, които не можеш да подминеш, защото са основополагащи. Ако искаш да се занимаваш с литература неизбежно се сблъскваш с тях, независимо дали ти допадат или кой от двамата харесваш повече. Бях повлияна също от Труман Капоти. Когато четохме в Американския колеж, където съм учила,  „Хладнокръвно“ бях страшно впечатлена от суровия разказ на този човек, изглеждаше ми недостижимо, но там се припознах.

Опитваш ли се да пишеш проза?
Пиша за GoGuide. Там са първите ми опити, но чисто художествeно все още нямам смелостта да прескоча.

Как ти се отразява живеенето в чужбина? Мислиш ли да останеш да живееш в Лондон?
Аз отидох там сама. Прибирам се веднъж на месец и половина-два, нямам време да се затъжа. Аз искам да се върна тук, независимо къде ще живея. Връщането ми изглежда като нещо, което не е под въпрос.

Мислила ли си да пишеш на чужд език?
Заражда се в главата ми като идея, но искам да се почувствам още по-комфортно в езика, а не да съм ограничена. 

Явно си доста осъзнат човек, какви плюсове ти дава това и какви минуси?
Плюсовете са, че ми позволява да имам по-широк диапазон от хора, с които мога да общувам, дори чисто възрастово. Минусите са, че пропускаш някои неща, ти ги предвиждаш и не стигаш до там да ги изживееш.

Кое от момента на порастване искаш да си вземеш с теб за по-дълго?
Искам да си взема способността да съм честна пред себе си и близките си. Бих искала да нося това винаги като човешко качество.

Лилия Йовнова се срещна с ученици от Френската гимназия в Пловдив в рамките на литературния фестивал „Младият Пловдив чете“, представи „Моментът преди порастване“ в Петното на Роршах и чете от книгата си пред читатели в Асеновград. Очакваме да я видим и на фестивала „Пловдив чете“, който започва през юни.