На премиерата си в Тютюневия град писателят събра публика  като за концерт

Ползвайте си грешките, те понякога са метафора, посъветва почитателите си той

Защото късия разказ дава шанс на тишината, каза Господинов на представянето на „Всичките наши тела”

Издаде, че до другата пролет ще е готов с новия си роман

Писателят Георги Господинов закри фестивала Пловдив чете пред публика като за концерт в СКЛАД-а на Фондация „Пловдив 2019” в Тютюневия град вчера. Авторът дойде под тепетата няколко часа след кацането си от Ню Йорк, където прекара в работен ритъм 9 месеца, за да срещне толкова много почитатели на едно място за премиерата на новата си книга от свръхратки разкази „Всичките наши тела”. Радвам се, че усещам всички ваши тела тук. Не вярвах, че ще видя толкова много хора, изненадан бе писателят, 23 часа след като се приземи на родна земя.

Господинов бе впечатлен и от мястото, на което се случваше премиерата на новата му книга. Не скри, че е бил страстен пушач в миналото и че първият му съзнателен спомен от Пловдив е именно ароматите от тютюневите складове, на път от Централна гара до Главната по улица „Иван Вазов”. После се спря и на друг град- Ню Йорк, в който прекара последните 9 месеца от живота си. Всичко може да бъде видяно там. Но най-хубавото е, че е много човечен град. Виждаш много човешки неща, отбеляза  той.
Защо точно свръхкъси разкази? Защото е обратното на очакванията за роман. Защото късият разказ дава шанс на тишината. Аз в компания съм този, който мълчи. Колкото за това какво очаквам за в бъдеще- не знам. Може би кратък роман. Никога не съм предвиждал нещата, откакто започнах преди 26 с една малка книжка. Но съм убеден, че Бог може да бъде постигнат чрез мълчание, затова и ценя тишината, каза пред многобройната публика Георги Господинов.

След зададен въпрос обърна внимание и на вечните си тефтери, които винаги са в джоба му. В момента изписва № 75. Особено е да си пишеш на тефтер. Не е като на телефон например. „Естествен роман” се роди от тези мои тефтери, на които водя всякакви записки. Те са като лаборатория. Пиша грозно с конспиративна цел, за да не се разчитат записките ми след време. Ама и аз не ги разчитам. Но пък се възползвам от това. Възползвам се от грешките. Ползвайте си грешките, те понякога са метафора, посъветва почитателите си авторът. Първото, което написах, бе един кошмар, който сънувах. На 9 години пишех за смъртта и остаряването, спомни си той.

Не скри, че е мързелив автор на романи и затова не е писал такъв от 12 години. Но през пролетта догодина новият му ще бъде готов. Трябва да се разказват лични истории. Затова  баба ми и Борхес са хората, които са ми повлияли за литературата. Баба ми не вярваше, че нейната история можеше да бъде важна за цялото. Ние сме като мухите- може и с нас, може и без нас, обичаше да казва тя, върна пак лентата назад Господинов.

После отиде в милите си до Щатите, за да подчертае, че е срещнал прекрасни българи зад океана. Тъжното е, че са там. Българите там и тук обаче имат един и същ проблем- че понякога се чувстват като чужденци. Неприятно е да се чувстваш чужденец на собствения си език и място. Трябва да се преборваме, за да се чувстваме добре, че живеем тук, без да сме направили нищо лошо, констатира тъжно писателят.

12-годишно момче от публиката му подари джанки и го попита какво ще посъветва децата, които искат да пишат. Малко ви е късно вече, отговори Георги Господинов. Сега си записвайте тайно стихове и внимавайте на кой детски поет ги показвате, допълни той.

На финал бе обявено време за автографи, а Господинов буквално бе задушен от почитатели.