Славея Стойчева е работила за два определителя за прилепи и е била в един екип с друг "прилепар" - алпиниста Боян Петров
Целият труд и материали за създаването на катерачния обект в памет на Славея са доброволни дарения от много хора
Хората могат да останат в общата памет с добри и с лоши неща – важно е какво оставиш след себе си, а и с какво твоите близки запазят спомена за теб. А дълг към паметта на мъртвите имат живите. За да могат да се нарекат хора.
С мисълта да оставят красив спомен за трагично напусналата този свят през 2015 година млада биоложка и пещерняк, специалист по прилепите Славея Стойчева, група пловдивчани решават да оборудват обект за скално катерене в Родопите. Главната идея идва от нейния близък приятел Крум Сираков, също пещерняк, който увлича в нея и група скални катерачи. Набелязаният обект е в близост до село Югово и е наречен „Славееви скали“, в нейна памет. С помощта на дарения и доброволен труд вече са изградени 4 маршрута по 28 метра и един, който е над 70 метра – цялата височина на впечатляващата скала над родопския път.
Всичко започва след ранната смърт на Славея през ноември 2015 година, тогава 30-годишна. Тя е еколог и пещерняк, който изучава прилепите и участва в различни програми за тяхното опазване, с участия в множество научни експедиции. Името ѝ присъства в два определителя за прилепи, в които е съавтор. Нея може да я няма вече, но нейният труд ще помага завинаги на други учени и изследователи, разказа Крум Сираков, близък неин приятел и колега пещерняк. Заедно със Славея те са участвали в множество експедиции, включително и в екипа на друг голям български специалист по прилепи, който наскоро напусна света на живите – алпинистът Боян Петров.
Аз съм „оцветен в зелено“ сравнително от скоро, казва Крум Сираков. При Славея нещата бяха други - тя буквално беше посветила живота си на природозащитната кауза - активен участник в много кампании и природозащитни каузи още от ученическите си години, участник в изграждането на Спасителния център в Стара Загора, и какво ли още не. До последно работеше по единия от определителите, беше започнала и докторат. За съжаление, отиде си без време, и остави празно място в сърцата на много хора, не само от общността на „прилепарите“. Идеята за създаване на нещо в нейна памет беше съвсем логична, коментира Крум.
Нямаше как да намерим пещера и да я наречем на нейно име, разказва още Крум Сираков. Трябваше да е нещо друго. И се сетих за тая скала, до която бяхме ходили заедно с нея. И идеята се поде... На 19 юли 2016 г. след справка дали не попадат в границите на някаква защитена местност, е пуснат първият разузнавателен рапел от Димитър Костадинов и Крум Сираков. На първо четене скалите „стават“. Впоследствие, с помощта на приятели, сред които някои изключително опитни катерачи, е извършена проверка на скалите за безопасност – дали скалите са достатъчно здрави, дали са изградени от подходящ минерал, дали има течове и т.н.. Бързо се установява, че скалата е подходяща и че е с перспектива на нея да се направят множество катерачни маршрути, подходящи както и за хора с опит и умения, така и за млади ентусиасти в сферата, които тепърва се учат.
И работата започва, малко по малко.
Така, до края на 2016 година са завършени 4 маршрута по около 28 метра. Те са със средна степен на трудност – по използваната от катерачите у нас категоризация, между 5 и 6 категория. Цялата работа се извършва от Ваня Сиракова, Димитър Костадинов, Симеон Игнатов, Христо Платнаров, Христо Бадъков, Красимир Стоянов, Димитър Кунев, Милко Чуков, Станислав Гладких, Недялко Димов, Крум Сираков. Всичко нужно за създаването на маршрутите е резултат на личен принос, личен труд и личен риск. Впоследствие, за финансиране на втория етап на изграждането на обекта, е използвана онлайн платформа за дарения и за много кратко време е събрана нужната сума. Закупени са различни видове клинове за осигуровки, както и лепило за поставянето им. Много съм благодарен на хората, които се включиха по някакъв начин, казва Сираков. И добавя: Оставяме след себе си нещо красиво, което от една страна показва, че човек може да е тук дори и след като си е отишъл, докато е жива паметта за него, и от друга – създава възможности за един възпитаващ и развиващ личността спорт. На това място се преплитат спомените за миналото и перспективите за бъдещето.
Мястото е много подходящо за катерачен обект, каза Крум Сираков. Освен покрай катеренето и туризма, той е свързан с региона и исторически, както сподели той. Неговият род е от Югово и това дори му е помогнало в работата. По време на проучванията и работите по обекта, екипът се качвал до село Югово, до селското магазинче, където местните ги гледали с недоверие. „На кой войвода имането търсите?“, питали ги юговци. Сираков дълго обяснявал, че целта наистина е създаване на катерачен обект, че каузата е благородна, в памет на един добър човек. В крайна сметка местните хора са повярвали, особено след като е разказал за своята рода, която местните са познавали. И доверието било спечелено.
Най-хубавото е, че скалата е необятна, казва Крум Сираков. Има работа по трасирането и оборудването на нови маршрути за години напред. Всеки, който иска да помага, или е достатъчно опитен сам да си разузнае, трасира и оборудва маршрут, е добре дошъл. Само е хубаво да се чуваме и да се координираме, за да не ковем хаотично по скалата, добавя той. Целта ни е това ще стане най-големия катерачен обект в Пловдивска област. И ще стане, зарекли сме се. Мястото е близо до Пловдив – съвсем близо след отбивката на Юговското ханче и преди самото село Югово. Достъпът е удобен, разстоянието от Пловдив е не повече от 50 км. В близост има място за паркиране на коли, след което по кратка пътека се стига и до самите катерачни маршрути. Пътеката е маркирана и Крум Сираков е получил положителни отзиви от непознати хора, които са отишли там само по описание, и са се ориентирали без затруднения.
Хората, някои от които от далечни части на страната, са останали с хубави впечатления, и от описанието, и от маркировката, и въобще от целия катерачен обект. След като обектът е публикуван в сайт за катерене, те са го намерили единствено по описание и по маркировка, което показва, че добре сме си свършили работата с написването и маркирането, казва Крум Сираков. Освен това, хората са изпробвали маршрутите и останали доволни, което личи от добрите коментари. Щастлив съм, че успяваме да го направим популярен и по този начин да се заапази паметта на Славея, добавя Крум. Да сме живи и здрави, в края на сезона, някъде през есента, ще сложим и паметна плоча, споделя той: „Да се помни“.
"Между другото, още при първото изкачване на тая скала, по пътя нагоре, се обърнах и погледнах към отсрещния бряг на реката, спомня си Крум Сираков. От там ме гледаше скала, с формата на прилеп. Огромен прилеп, може би 50х100 метра, с разперени криле. И това ако не е знак...“
В последните месеци все повече хора ходят там, разказва Сираков, което много го радва. Той обаче съветва хората, които пътуват отдалеч, за да стигнат до обекта, да пишат и да питат във фейсбук страницата предварително. Крум уточнява, че предстои много работа по обекта – съвсем наскоро са пристигнали повече от 100 клина, с които ще се оборедват още маршрути. Ако някой е решил да идва на „Славееви скали“, и не се обади или не погледне в страницата, може да улучи ден, в който ще работим на скалата, и да се окаже, че няма да има възможност да катери – няма да е приятно някой да пътува от далеч, от София например, и с пристигането да разбере, че е пътувал напразно. Затова беше създадена фейсбук страницата – за да има постоянно актуална информация за обекта. Там пишем кога ще се работи, за да се знае, казва той.
През тази година единият от 28-метровите маршрути е продължен до върха на скалата, като целият маршрут е от 3 въжета/етапа, общо около 70 метра. Билото над скалата е каменно – там няма много пръст, но има растителност, което е предпоставка за наличието на лабилни камъни. Колкото е да сме внимателни, има опасност от бутане на камък, предупреждава Крум. Не се препоръчва да се ходи горе, за което няма и нужда, освен когато по обекта се работи. Все пак катеренето е процес, който протича отдолу нагоре – стигаш до ръба, и после - обратно с въжето до долу, смее се Крум Сираков. По билата на планините ходят туристите, ние сме висящи. Извън шегата, съветът към абсолютно всеки катерач, и въобще към хората, които присъстват на катерене, е на обекта да се стои винаги с каска. Това е общовалидно правило. Скала е, постоянно има има опасност от падащи камъни.
Със сигурност в следващите години ще се създават още много маршрути. Хората, които помагат са много. Крум Сираков споделя, че го прави за паметта на неговата близка приятелка Славея Стойчева. Катерачите пък, повечето от които даже не са я познавали, го правят, за да създадат един хубав голям катерачен маршрут в близост до Пловдив. Много хора помагат, разказва Крум, и това трябва да ни е целта – да се опитваме да оставим след себе си не нещо отрицателно, а нещо положително.
„Нека има място, където едни от нас да си спомняме за напусналия ни без време приятел, другите да упражняват любимия си спорт, и където младите се учат на движение, на смелост, на отговорност, и на уважение към другарството и екипната работа. При катеренето живетът на единия катерач е в ръцете на други, на този, който го осигурява. Държиш живота на приятеля си, в следващия момент му поверяваш своя. И това се случва над 50-60-70 метрова бездна. Това е много поучително, казва Крум Сираков. В нашето време на див, свиреп индивидуализъм, и на постигане на всичко на всяка цена, е важно да се проумее, че човек не е сам, че той зависи от други, и те зависят от него. И че няма право на грешки, когато друг някой му е се е доверил. Което не важи само за катеренето. Защото сгрешиш ли, нещо се чупи – я нечия глава, я нечия душа. А не бива“, довършва Крум Сираков.
