Първата книга на Светлина Трифонова предстои да излезе и на английски език

„От обичане на великите, хората забравят себе си и забравят, че покрай тях има нещо малко и велико“, споделя авторката

Светлина Трифонова е млада писателка, която съвсем наскоро издаде първата си книга с поезия. Внушителни 132 страници, а рисунките по тях също са нейно дело. По какви знайни и незнайни пътища ни води нейната първа книга, си говорим двете в началото на лятото.

132 страници поезия. Обикновено стихосбирките са с по-малък обем. Това е и твоята дебютна книга. Какво събираш в нея?

Колекция от стихове, кратки мисли и по-дълги поетични soliloquy-та, писани в рамките на последните шест години. Вероятно щеше да е по-кратка или да е просто в две книги, но желанието ми беше да дам в първата си книга максимално много, да отразява цялостно пътуването, да си струва да я отваряш отново. Всеки път книгата да ти каже нещо ново. Ако не прави така с теб, не е жива книга или ти не си съвсем жив. Има неща, които се повтарят и то не случайно - изкачваш се, слизаш, пак се връщаш, но този път връщането те води напред.

В книгата често срещнах думите любов, светлина, път, тишина. Коя е светлината, в която се чувстваш най-уютно?

И вероятно много пъти още ще ги има тези думи. Вътрешната, която изгрява, когато сме нас самите, когато започнем да се превръщаме в себе си. И цялото пътуване е това – отново да станеш цялостен, отново да си ти. Не е спестена тъмнината или болката вътре, иначе няма да е поезия, нали? Обаче горните четири думи са като четири стрелки, с уют или без – те са като знаците на улицата, на които ще ти се ще един ден да си обърнал внимание навреме.

Птиците, клетките също са твоя тема. Кое пречи на полета, според теб?

Май всички знаем какво пречи, а е най-хубаво като разберем, че на първо място си пречим сами и сме си изградили изключително изобретателни методи да го правим. И така е с полетите, има издигане, снишаване, има турболенция, приключение. Птиците са толкова многопластови и толкова живо участват в дните ми, че една книга не им стига. Та за успешните ни индивидуални и групови полети са ни нужни – трансформирани багажи, устрем, височина, нещо, което да ни повдига и Вдъхнови. И търпение, да ни пораснат крилете, разбира се. Понякога обаче те вече са готови, а ние се преструваме, че познаваме само остарелите си навици. На едно късметче скоро прочетох, че играча на въже има по-голяма стабилност от най-голямата стабилност на ходещия по земята. Много ми хареса.

С какво те привлича древността, която толкова често споменаваш?

С това, че е отвъд времето, че съдържа всичко и същевременно нищо не разкрива на недостойните. Това е изумителното и прекрасното. Днешното време се преструва, че разкрива всичко, а ловко пази своите съкровища точно в корените на древността си. Дълбочина, красива, необятна. Уважение, почит, съзнание, че животът е много много повече, че е скритост.

Величието…

Величието е толкова скучно. Ти ми казваш,

че някой там бил велик.

Аз ти казвам-

това ми е чуждо,

потърси ме, когато си тих.

Предпочиташ тишината. Защо е чуждо величието за теб? 

Величието, както го разбират хората е като козметика, като маскарад. От обичане на великите, хората забравят себе си и забравят, че покрай тях има нещо малко и велико. Величието като нещо външно, един ден според мен ще изчезне. Няма да има повече герои на деня, силни привидно. Героичните неща са често дребни, незабележими. Та така, истинските неща не почват величаво, почват по друг начин. А че има велики души, дали много... има. Но някога това може да бъде всеки един готов за сериозен път.

С какво се занимаваш през другото време, когато не пишеш стихове?

Рисувам, превеждам, пиша, редактирам текстове, публикувам на сайта си svetlina.org, проучвам почти всеки ден нещо, чета, уча. Или правим някъде поетично четене.

Чии са рисунките в книгата?

На всеки читател, който ги вижда, разгръщайки книгата, иначе са нарисувани от мен.

Да очакваме ли нова стихосбирка скоро?

Да. Щастлива съм от реакциите към книгата. Тя ще излезе и на английски, а после... както казват „най-хубавото тепърва предстои.” Понеже обаче си пиша, рисувам и превеждам самостоятелно, темпото изглежда бавно, но пък и това е прекрасно. Всъщност вътрешното темпо става все по-интензивно.

 

Още от Светлина:

Книгата онлайн: 
https://bit.ly/2yAuB1R 
FB страница: @Думи от Светлина
E-mail: svetlina (at) triffonova.gmail.com
 
 
Професионалните  снимки са дело на Кристина Ликова и са част от изложба в Plovediv Gallery на тема "5+" Жени с творчески професии, и може да се види до 12.07 в Капана на ул. Куртевич 3.
 
 
 
 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…