"Добрият живот или благоденствието са немислими без развитието на нашите силни страни или добродетели"

"Прекомерното фиксиране върху негативността много често граничи с липсата на чувствителност към силните страни"

"Идеята на кръжока с акцент Позитивна психология е да се обединят изследователска работа с по-дълбоки знания"

В ПУ „Паисий Хилендарски“ от 11 април започва кръжок по Психология с ръководител проф. Румен Стаматов. Той се организира към Центъра за позитивно образование във висшето училище. Срещите са планирани веднъж месечно от 18.00 часа в Нова сграда на университета. Първото занятие ще се състои на 11.04., четвъртък от 18.00 часа и се очаква да е с продължителност около един час.

Съвременната психология вече е насочила погледа си към това какво прави хората щастливи, а не само в изследване на това какво прави хората нещастни. Тя става по-задълбочена по отношение на човешката сила, а не само към човешката слабост, а една смяна на опорните точки и ъгъла на виждане води до различни резултати. По този начин психологията достига етап от своето развитие, като вече реално може да предложи начини за това човек да подобри своя живот и да се чувства по-пълноценен, а от там и по-щастлив.

С какво точно се занимава позитивната психология, защо няма общо с популярното позитивно мислене и може ли да бъде от помощ на човек – за това разговаряме с професора по психология Румен Стаматов.

Често се случва хората да бъркат Позитивната психология с позитивното мислене, каква е разликата между тях?
Това е основният въпрос и проблем, пред който се изправя Позитивната психология, когато я разглеждаме като академична дисциплина, която е в лоното на Психологията, и която се опитва по по-строг и научен начин да обяснява нещата, да показва пътища за повишаване на благоденствието. Преди да се оформи като дял от самата Психология като наука, тя има предистория в една психология, която е с етикета „позитивна“, но тя е всъщност популярна. Имам предвид неща от рубриката: „Как за три дни да стана щастлив?“, „Как за една седмица да забогатея?“, „Как за два дни да подобря сексуалния си живот?“, „Как да лекувам с психични средства диабетно стъпало?“ и т.н. Тези неща могат да звучат добре, но при тях няма никаква теория и научна достоверност. Те могат да бъдат и в някои случаи верни, но нямат научно покритие. Всъщност позитивната психология в този вариант е като популярната музика, която няма кой знае какви претенции, в тази графа влиза и позитивното мислене.

За разлика от всичко това Позитивната психология е много центрирана в няколко области. Тя се опитва да даде отговор на въпроси като означава добър живот, какво означава благоденствие, щастие, смислен живот и как може това да бъде постигнато. Когато говорим как може да бъде постигнато, се има предвид какви способи, интервенции има и могат ли те действително да доведат до това, за което претендират. Позитивната психология се опитва с по-строги средства да даде отговор на тези въпроси.

Това, което е интересно в Позитивната психология и това, което ѝ два тласък в рамките на самата Психология е едно любопитно несъответствие. Твърде дълго време психологията се занимава с патология, с отклонения, с негативните аспекти на нашия живот. Това е разбираемо. Когато се сблъскаме с проблеми като страдания, като депресии, загуби, травми, психични разстройства -  те изискват своя належащ отговор за това какво да се направи и как да се преодолее. Психологията, занимавайки се с този аспект, се оказва нещо много интересно. Това, което някак се прокрадва във времето е идеята за позитивността. В какъв смисъл? Когато поставяме акцент върху негативността и искаме да се справим с нея, неусетно стигаме до едно заключение: ако аз се справям с негативните аспекти в моя живот, това би повлияло да открия и позитивните такива. Човек сякаш започва да прилича на скачен съд -  когато започне да минимизира негативните неща, това на практика означава, че ще се увеличават позитивните аспекти. Всъщност въпросът е, че ако човек се справя с негативните аспекти в живота си, не означава автоматично, че ще се появят позитивните неща.

Голямото предизвикателство е, че има три проблема в това.  Минимизирането на негативните неща никога не може да бъде завършено до край, не можем да кажем, че ще стигнем до едно положение, в което тях няма да ги има, това е много съмнително. Друго - не е много приятно да се занимаваме с негативните неща, напр., ако трябва да изкореняваме  лоши навици. Това е свързано с много главоболия, съмнителен успех. Следващото по-интересно нещо е, че дори да успеем в това, до къде мислите бихме стигнали? До посредствеността. Дори да изкореним всички негативни аспекти, това не означава, че на тяхно място автоматично ще се появят позитивни, било то като силни страни, таланти, добродетели. Дори именно занимавайки се с негативните, ние много често ги пропускаме.

Ако все пак искаме да имаме една по-добра идея за позитивните аспекти на живота, от гледна точка на Позитивната психология, то е по-добре да се насочим непосредствено към тях, защото е много по-лесно да развиваме позитивните страни в нашия живот, отколкото да се занимаваме с негативните. 

Друго сериозно предизвикателство е свързано с това, когато трябва да опишем в какво се изразява позитивността. Позитивната психология ни дава няколко опори, чрез които може да мислим за добрия живот или благоденствието. Това са позитивните емоции и по-специално отношението между позитивни и негативни емоции, за техния баланс. Друго измерение са позитивните отношения – имаме ли пълноценни интимни, приятелски отношения; семеен живот, който е удовлетворяващ и хармоничен. Дали имаме живот, изпълнен със смисъл и една устойчивост, която ни е необходима да преминаваме през различни трудности, постижения и цели. Зад всичко това прозира един много любопитен аспект - че в края на краищата, добрият живот или благоденствието са немислими без развитието на нашите силни страни или добродетели. И голямото предизвикателство и това, което ни напомня Позитивната психология е, че много от нас дори нямат идея кои са им силните страни, или дори да се докоснем до тях ние не винаги ги използваме в нашите всекидневни дейности. Това прекомерно фиксиране върху негативността много често граничи и с липсата на чувствителност към силните страни. Когато ние нямаме тази чувствителност, ние не ги култивираме. А когато нямаме чувствителност към нашите силни страни, тогава нямаме такава и към силните страни на другите. Оказва се една много парадоксална ситуация. Ние се занимаваме с негативните неща, фиксирани сме върху тях и пропускаме позитивните и добрите неща в живота. Животът всъщност е подарък и в зависимост от това какво искаме да видим, то това ще видим в него. Ако имаме нагласа да виждаме негативното, да се оплакваме, ще видим това. Ако имаме нагласа към добрите неща, ще стоим в това. Разбира се,

Позитивната психология не е толкова наивна. Освен акцент върху силните страни, тя обръща внимание и на позитивните институции. Такова позитивно място, например, може да кажем, че е квартал Капана. Място, в което хората могат да бъдат заедно, да се веселят, да споделят това преживяване, достатъчно естетизирано е там, може да откриете в квартала дръзновение, мечти, радост. Самото място е позитивно като институция. Колкото повече има такива места и се култивират, толкова възможностите да говорим за един позитивен живот, нарастват.

Какво приложение има Позитивната психология в консултантската или терапевтична практика, може ли с нея да се разрешават проблемни състояния и разстройства?

Позитивната психология не е само теория и не са само обяснения за това от какво зависи един по-пълноценен и добър живот. През последните години Позитивната психология обособи много интервенции, които намират широко приложение в различни области на живота. Все повече се поставя въпросът за приложението на Позитивната психология в училището, което води до едно ново разбиране за това, че училището не е само място за учене. Това е място, в което протича реалният живот на детето и ако можем да осигурим здраве, щастие, развитие на силните страни, това би помогнало на самия учебен процес. Има такива интервенции за самоконтрол и самодисциплина.

Например, доброто равнище на самоконтрол, подпомага ученето. Една друга страна, която може да бъде култивирана чрез тренинг е мъдростта. Представете си едно училище, в което има голямо пано и децата всяка сутрин записват мисли на него, свързани с мъдростта, дебатират различни ситуации и гледни точки. Това дава една по-друга перспектива.

А една от интервенциите, която може да повлияе депресиите е благодарността. Когато ние развиваме благодарствена нагласа към нещата, се повлияват нивата на депресията. Това става с техники като водене на благодарствен дневник, писане на благодарствени писма. Друга такава интервенция е формиране на способността да се прощава.  В много от ситуациите, които ни създават проблеми, особено в семейството, това е непростителността. Позитивната психология предлага такава интервенция – как да се научи човек да прощава. Повечето изследвания показват, че справянето с насилие, травми, особено в семейния живот е свързано с това.

Какво представлява кръжокът по психология, който започва в ПУ „Паисий Хилендарски“ на 11 април?
Идеята за този кръжок е твърде дълго време обмисляна и същевременно малко спонтанна. Студентите изискват нещо да се случва, да се занимават с някаква практическа дейност. Кръжокът ще е с подчертана насоченост към Позитивната психология, ще ги запознаем с основни теми и ще им предоставим възможността да правят собствени изследвания, които да са по-строги и по-научни. Всеки може да участва като за това е нужна регистрация. Кръжокът ще се провежда един път месечно. Идеята е да се обединят изследователска работа с по-дълбоки знания.

Регистрация за кръжока може да се направи в този сайт: https://uni-plovdiv.bg/pages/index/1196/
За повече информация: 032 261 791 или e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.



Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…