Художникът Румен Нечев представя изложба „Вотив II” в галерия „Дяков“.  Експозицията е посветена на хилядолетни човешки традиции, духовни послания, но и на значими постижения в изкуството. Диалогът в изложбата тече в разнообразни посоки, картините са така подредени, че разговарят едни с други.

Може би да започнем от там, че скоро сподели в социалната мрежа Фейсбук, че те интересува повече вечността, отколкото модерността. Как се отнася това към точно тези творби в галерията?
Най-пряко. Ако трябва да го разнищим като естетическа позиция, модерността винаги е свързана повече с ефимерните неща, с това, което на деня е важно. Вечността има друга амбиция – да се бори с времето и да пренася с времето разни стойности. И понеже тук става въпрос за вотиви, аз ги свързвам с вечното, тъй като историята на вотива е предхристянската – 3, 4 век преди Хр. и още във Варненския халколитен некропол са открити най-старите вотиви - две фигури на животни. Вотивът е посредникът между човека и Бога. А разговорът с Бога е винаги много труден, според мен. Защото на практика такъв разговор няма, той е монолог. Но ето -вотивите като сребърни фигури имат тази цел – в тях има закодирани желания, надежди. Те са представлявали оброчни фигурки и човек чрез тях пожелава разни неща. Най-странното е, че този диалог е хилядолетен, някога е бил в основата на цивилизацията, сега е изтласкан от модернизма. Затова смятам, че модерното не ми е толкова интересно. Доста знам и доста съм живял в сменящи се естетически среди, в които става ясно, че днес едно се харесва и е хубаво, след само десет години се оказва, че другото е много по-хубаво и най-хубаво, като се стига до една почти безсмислена игра с модернизма. Затова вече все по-малко ме интересува модерното за сметка на вечното.

Освен картини в изложбата представям и керамика, която е по-скоро инсталационна, ако мерим с днешните мерки. Там разговорът по друг начин се състои. Хубавото на керамиката е, че тя в себе си съдържа основните на света. Някога древните са разбирали света като водата, огъня, земята и въздуха. Това го има в керамиката. Земя, която се изпича, чрез огън, която се моделира, в която има вода и т.н.. Керамиката като материал носи елементите, от които е съставен нашия свят.

Кажете ни повече за графичната работа със стихове в изложбата?
Тя е в експозицията, тъй като там има един много делничен прочит на божественото, на идеалното. Има простичко обръщане към обикновените работи. Всеки един от редовете и пасажите са илюстрирани с отделен образ. Стихотворението е на поетеса от Казанлък – Женя Димова, която има великолепен поетически език и аз го ползвам с нейно разрешение.

Възможно ли е да възприемем изложбата така, както често стихосбирките, например, са разделени на различни цикли?
Да, аз обичам да структурирам по този начин. Всеки знае…,  започваш една идея, която уж много ти е ясна. Изведнъж се оказва, че идеята изчезва. Самата технология те изпраща в неочаквани посоки и места. Искаш да нарисуваш кон, то излиза Пегас, започваш за други такива фигури да мислиш и това всъщност е един дълъг работен процес, в който края винаги се отмества и никога не го достигаш.

За тази изложба може ли да кажем кое е било в началото и кое в края?
Цикълът не е затворен. Имам още няколко големи графични работи, които са 80 на 1‘30, но няма как да ги покажа в момента, тъй като е такова самото пространство. Но отделните серии мисля, че добре се четат. Те са естетически близки една до друга, но вътре в себе си - доста разнообразни. В тази игра на човек и идея има нещо, което остава като поредица от опити. Ето тези серийни работи са такава поредица от опити. А и няма как да направиш едно нещо два пъти, особено с тези материали, които използвам.

Изложбата се открива на 2 септември от 19 часа в галерия „Дяков“ и може да бъде видяна до 14.09.

Снимки: Димитър Субашев

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…