Славена Шекерлетова

Националните есенни изложби продължават до края на септември, а ние ви запознаваме с художниците, които участват в тях. Сега е ред на двама българи – Зара Александрова и Зоран Георгиев, които от пет години работят в Берлин. Техните работи може да видите в къща Хиндлиян – мааза и веранда.


Как интерпретирате надслова на тазгодишните Есенни изложби "Поетика на образа" и какво представяте?

В "Поетика на образа” Национални есенни изложби 2019 Пловдив за първи път показваме съвместен проект. Акварелните рисунки, обекти и инсталацията са специално създадени за пространствата на къща Хиндлиян. За нас е важна връзката на художествените произведения с мястото им на представяне и взаимовръзките които се създават. В Маазата, Степан Хиндлиян е съхранявал своето имущество и богатства. Затова ние решихме работите които показваме там да са свързани с капитала, а във Верандата, където са спали прислугите му, се спираме на темата за бита и съвременните мечти на работника.

Целият проект сме назовали “Старите времена бяха по-добри”. Чрез влиянията на традицията върху съвремието разглеждаме темата “Поетика на образа” като една съвкупност от влияния на едно произведение с друго и със средата, в която то е показано. Усещането за връзка поражда нужда от критически отзив, който включва не само връзката между отделните творби, но също между произведенията и света, обществото, икономиката, религията, политиката и т.н.

Разглеждайки художествената работа като съвкупност от връзки на естетическо и смислово ниво чрез призмата на традиционната троянска шарка ние интерпретираме различни аспекти от живота на съвременният човек.

Каква е концепцията, която развихте във вашите работи, интересни са наименованията на изложбите ви, които можете да споменете?

Чрез акварелната рисунка най-бързо материализираме идеите си и затова тази техника е най застъпена в изложбата.

В стаите на прислугата показваме рисунки от серията  “Асимилирани обекти”, в която отправяме омаж към едни от най-влиятелните художници от 20ти век. Това са техни реди-мейд произведения, които проектираме като керамични обекти с троянска шарка. По този начин, иронично, правим съвременното изкуство достъпно до широката публика, но също така и заявяваме реди-мейда, след над 100 години от появата му, като кавалетна техника.

“Броеница на късмета” виси в една от нишите на пространствата на верандата. Като предмет отброяващ молитви или стока ние заместваме мънистата с топчетата от лотарията 6 от 49. “Броеницата на късмета” служи за изброяване на неосъществените мечти и блянове, при спечелване на лотарията.

“Старите времена бяха по-добри” представлява един античен настолен часовник с махало, който на всеки четвърт или кръгъл час издава съответната мелодия, но е трудно да се отгатне истинското време, поради наслояването на няколко часовникови стрелки върху циферблата. По този начин изследваме приемането на новостите и динамиката на съвремието, усилията за адаптация в настоящето, като често се случва хората да си спомнят с умиление за добрите стари времена, старата работа, любов или дори политически режим.

Третият обект, който е разположен в ниша е “Асимилиран обект (по Тим Улрихс)”. Двойният омаж към едно произведение на изкуството създава една наситеност на смисловите връзки. Първоизточник е рисунката на лулата на Рене Магрит, в която той заявява, че това не е лула. Художникът Тим Улрихс интерпретира неговата творба като поставя в дървено сандъче една реална лула, която най вероятно е първообраза на рисунката на Магрит. Улрихс заявява, че това не е лулата на Магрит. Нашата намеса в лулата е, че ние я украсяваме с троянската шарка и заявяваме, че това не е лулата на немският художник Улрихс. Сложната плетеница от натрупване на реалности е всъщност и идеята за поетика на образа, при която едно произведение на изкуството не може да съществува без контекста на средата в която то съществува.

Като акцент в изложбата поставяме инсталацията “Увеличаване на стойността”. Тя се намира в долното помещение на Маазата. Върху дървени кутии за съхранение и транспортиране разполагаме серия от традиционни български вази, които след счупване са слепени с японската техника кинцуги. Техниката кинцуги се използва за реставриране и съхраняване на керамични съдове с особена историческа и материална стойност, при която отделните парчета се слепват със специална смола и спойката се покрива със злато. Използвайки тази техника ние променяме първоначалният вид на керамиката като удължаваме и увеличаваме реалният размер на глинените съдове, като стигаме до една хиперболизация на първоначалният вид и до символично увеличаване на стойността им. При порастването на обекта всъщност правим препратка към оценяването на стойността на едно художествено произведение. Например в Германия съществува  формула за изчисляване на цената, която се формира от сбора на височината, широчината и дълбочината на творбата умножена по факторът на художника. Този фактор се определя от участията, наградите и изложбите на артиста. Формулата не може да измери стойността на идеята и се опира единствено на размера на съответната творба.

Какви са темите, които ви занимават като автори?

Съвместната работа помежду ни се случи по един естествен начин. Подходът ни като отделни художници е много сходен. Една творба се ражда като идея или замисъл, след това се оформя визуално чрез акварелна рисунка, а след това се материализира като обект или инсталация. Разбира се най-голямото ни удоволствие и предизвикателство е в реализацията на обектите, за които е необходимо прецизен подбор на материали и изпълнение. Въпреки, че и двамата използваме реди-мейд обекти и ироничен подход на интерпретация, всеки от нас по отделно разглежда различни сфери от съвремието:

Зара:
Интересуват ме теми като полова идентичност, модни тенденции, политически и социални отношения. В последно време си поставям искрено въпроса, какво означава да си жена в съвременното общество. Чрез ирония и сарказъм, търся и преразглеждам ролята и феноменологията на женствеността и женската сексуалност в свят, доминиран от символи и образи на строги рамки и закони. Интересувам се от конфликтите и табутата в обществото, които интерпртирам чрез рисунки, обекти, фотография, живопис и инсталации.

За мен всяка творба е завършена история, като се стремя да синтезирам идеята си в изчистен и минималистичен вид, за което много често използвам и преработвам  реди-мейд обекти и образи.

Зоран: 
Винаги съм се интересувал от парадоксите на ежедневието. Причината да работя с голям набор от медии е подхода ми към темите върху които работя. В началото е темата, след което идва идеята и накрая избирам подходящата медия за реализация. Целя да посочвам моментите в които се появяват пукнатини в обществен, политически и социален план. Самоопределянето на хората чрез бита, фолклора, историята, съответната субкултура към която принадлежат, техните взаимоотношения и норми които спазват заемат също голяма част в последните ми лични и съвместни проекти. През последната година все повече ползвам рисунката като подготвителен метод. Това ми помага да работя по няколко неща едновременно което води до нови открития за мене и съответно до по-голяма продуктивност.


Благоприятна ли е средата за млади български творци в Берлин, какви са вашите впечатления и предизвикателства?

В Берлин има над 200 музейни и алтернативни арт пространства, над 500 частни галерии и около 60000 художници. Сцената е огромна и мултикултурна и никой не го интересува от къде идваш. Интереса е изцяло насочен към художествената практика, какво правиш и защо. Разбира се че има доста конкуренция и много трудно се стига до изложби в музейни институции или реномирани частни галерии, но пък от друга страна градът има развита паралелна алтернативна арт сцена, която се финансира от държавата. Тези пространства често пъти се ръководят от художници или млади куратори, които вкарват разнообразие и дават възможност за изява на 98-те процента от художниците които не стигат до музеите и галериите. Причината да има голям наплив от хора работещи в сферата на изкуствата е благоприятната среда, която предлага града. Има стотици стари индустриални пространства, които се превръщат в ателиета на достъпни цени (така наречените Künstlerhaus). В някои от тях се помещават над 200 ателиета, от които в някои работят по няколко художници, всеки уникален по свой начин. Това е пример за културен обмен и интересни разговори които се получават срещайки някой напълно различен от теб. Градът разполага и с 32 kомунални галерии които получават бюджет от общината и с него изплащат хонорари на художниците, които показват в техните пространства.

След вече почти петгодишен живот в Берлин изградихме си кръг от приятели, художници и куратори, с които работим и споделяме идеите си. Да бъдеш художник е предизвикателство само по себе си. Къде живееш и къде се намира ателието ти е нищо повече от статус символ.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…