Издателство „Жанет 45“ представи Палми Ранчев в Пловдив с последната му книга с разкази „Тази вечер нищо не е случайно“.  Книгата получи наградата за проза на портал "Култура" и е сред финалистите за награда "Перото". А очакваме и следващия роман на писателя „Правилата на хаоса“.

Палми Ранчев въвежда читателя в света на аутсайдерите на едно общество, в което, като наследство от комунистическата диктатура, властват садизъм, цинизъм, алчност и жажда за власт, като разликата между агонизиращия стар и набиращия сила нов елит е трудно различима.

Аз съм заслужил треньор по бокс, но съм много по-заслужил в ходенето по улиците и гледането през прозорците. Това ми помага да пиша.

Предпочитам контекстът на написаното да има най-общо с кръвта и потта на живота

В Пловдив Палми Ранчев беше представен от Красимир Лозанов. В началото разговорът неминуемо започна с боксът и литературата.

Палми Ранчев: "Боксът и литературата са обединени в две книги, които съм написал. Това са разкази за хора, за които боксът е част от живота. Ако на някой му се струва, че се разтроявам, аз всъщност се разчетворявам и т.н. Това е според мен част от пишещия, той непрекъснато влиза в някакви роли. Има автори, които са с една-две роли, но повечето писатели лесно влизат в чужди дрехи и се представят по различни начини. Знаем, че в България не можеш да се прехранваш само с писане или това е валидно само за едно малцинство хора, подбрано от редакторите, издателствата.

За мен като писател основното винаги е било, например, разходките по улиците, гледането навън. Това е свързано за мен с писането. Аз съм заслужил треньор по бокс, но съм много по-заслужил в ходенето по улиците и гледането през прозорците. Така написвам по нещо. За мен водещото винаги е било писането. Започнал съм от юношеска възраст да се занимавам с различни спортове. Ако боксът ми пречеше на писането, аз нямаше да се занимавам с него. Той ми осигурява свободно време. Но боксът е сложна работа. Боксьорите имат сложни състояния. Предстартовите състояния на боксьорите са много близки до състоянието на поета, когато усеща, че нещо ще пише. Това е едно неспокойствие, от което нещо ще се роди, а може и да не". 

По отношение на литературните награди Палми Ранчев звучеше скептично, като посочи, че понякога се чуди дали журито чете действително задълбочено книгите, които трябва да оценява. „Според мен стойностите от литературата идват от другаде - ако пишеш по нов начин, ако вкарваш нови герои, то със сигурност тях ги няма в учебниците. Това не е в официалната наука за литературата. Мисля, че в прозата на това трябва да се обръща внимание. В момента у нас се обръща внимание на писатели, които успешно разказват собствените си биографии по чужда партитура, да кажем. Наподобява на нещо, привлича. Това са най-популярните книги у нас. Те за мен са литература върху литература. Не казвам, че е нещо лошо това писане, но на мен не ми допада, не е моят начин. Аз предпочитам контекстът на написаното да има най-общо с кръвта и потта на живота, при възможност“. 

На въпрос как се отнася към литературното признание, дали за него е важно да бъде четен от широката публика или му е по-важно да получава високи оценки от хора, които разбират от литература, Палми Ранчев отговори: „У нас вкусът се налага от хора, които се занимават професионално с литература. Това са университетски преподаватели, литературни  журналисти. Това, което им харесва, те това рекламират и възпроизвеждат. Харесвайки повече или по-малко определени автори, успяват да ги наложат в медийното пространство. Това е едно противоречие още от времето на Елин Пелин и Йовков между университетските преподаватели и писателите, които пишат за всекидневието. Сега няма противоречие, защото литературата вече не е толкова централна в нашето общество. Има своето място и стойност, но то е не е централно. Имаме един писател, който го показваме пред хората и горе-долу това е достатъчно. Това, че има още пет-шест добри писатели, няма значение.

Литературата е вид изкуство. Трябва да се прочете книгата, за да можеш да говориш за нея. Журналистите четат коментарите към книгата, а не самата книга. Отделно, няма реална критика. Някой писател пише за свой приятел  -друг писател. Писателите дори не се четат помежду си. Има една малка част, които се четат и имат отношение. Аз най-много ценя номинациите от портал Култура и знам, че тези хора там четат и имат вкус“.

За книгата:

Авторът признава достойнството не само на всяко човешко същество, но и на всяко живо. Създадена е чудесна галерия от образи на случайното момиче, пияницата или клошар, на бездомно куче и дебелата жена…, всички, които населяват големия град, изпълват го със своите миризми и сенки, със своите съдби и естествено присъствие.

Владимир Трендафилов, литературен критик

Разказ – откъс

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…