Славена Шекерлетова

Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Новата ѝ книга с поезия носи името „Криле от папиемаше“. В понеделник, на 9 декември, тя ще чете от нея в книжарница „Хеликон“ от 18 часа, а официалното представяне предстои в края на януари. За писането на поезия с нея разговаряме дни преди книгата да се появи в добрите книжарници.

"Криле от папиемаше" .... Папиемаше е техника за изработване на различни предмети, чрез лепенето на малки парчета хартия. Твоите криле в поезията от какво са направени?

От вярата, че можем да признаем човешката си крехкост и да бъдем по-внимателни едни с други. Все по-изострени са противопоставянията в обществото ни напоследък, по всички и всякакви въпроси… и аз тая надеждата, че изкуството е единствената територия, способна да ни върне емпатията. За да оцелеем.

Папиемаше е техника за малка пластика – достъпна и позабравена вече техника. За която се иска търпение, хартия и въображение. Символично, нали?

Ти първоначално пишеш и издаваш проза. Обикновено, обаче, е обратното - повечето автори започват с поезия, след това преминават към разказите, романите... Често казваш, че твоят начин да правиш литература е именно прозата. Тогава, как се промъкна тази стихосбирка и какво ще намерим в нея?

Тази стихосбирка се случи благодарение на моя издател – госпожа Божана Апостолова и на Гери Георгиева от издателство „Жанет-45”. Защото те повярваха в мен точно в момента, в който аз – отново! - не вярвах в себе си. Благодаря им, че ми монтираха тези криле.

Поезията е особен език. Изисква дълго(годишно понякога) натрупване на смисли и концентрация. Изисква честност и издирване на правилната дума. Изисква да доизмисляш отново света - така, че да просияе.
Лично аз се старая през езика на поезията да разказвам истории.

"Студен чай:
чаша юнски дъжд,
щипка пресен цвят от липа
и лед, колкото сърцето поеме"
Колко, според теб, лед може да поеме то?
Какво има в твоето сърце, докато пишеш поезия?

Сърцето обикновено е принудено да поема повече лед, отколкото може да поеме. През всички времена.
Нали знаете онази притча, че в нас живеят два вълка – добър и лош. И побеждава този, когото храним. В онези моменти, когато трябва да броим до десет – иска ми се винаги в тях да се питаме: кой вълк ще нахрани постъпката ми.

А докато пиша поезия (изпитвам неудобство да говоря за това)… но когато пиша поезия, аз просто я записвам. Аз съм медиатор. Проводник. Не принадлежа на себе си, защото текстът е по-голям от автора си.

Но мога да редактирам с месеци, даже с години в издирване на смисъла. Ето това е моята работа.

Юни срещаме често в тази книга. Кой ти е любимият сезон и защо? И има ли време от годината, в което писането ти се получава с по-голяма лекота?

Юни е безметежното начало на лятото. Само си представете яркосиньото юнско небе. Първите топли вечери, черешите, въздухът, наситен със сладост от липите, светулките, които всички сме виждали като деца. Мисля, че любимите ми месеци са юни и септември – все на ръба на лятото. Лятото като категория, не като сезон.
Мисля да остана там. Където раните зарастват по-тихо.

Какво пише Ина Иванова сега и връща ли се към прозата?

Сега… си мълча. Събирам думи и кой знае – може би?

Ина Иванова е автор е на сборниците с разкази “Право на избор и други проклетии” (изд. „Арс”, 2009), "Името на неделята” (изд. „Жанет-45”, 2012) и „Летящ акордеон” (изд. „Жанет-45, 2014), романа „Кар танеси” (електронна книга) и стихосбирката „малки букви” (изд. „Жанет-45”, 2016), "Криле от папиемаше" (изд. "Жанет-45", 2019). Публикува текстове в сп. „Съвременник”, „Литературен вестник”, сп. „Страница”, сп. „Глоси”, сп. „НО поезия”, сп. „DIVA!”, в множество електронни издания, както и в сборниците „Друга вода”, „6+” и „Бащите не си отиват”. Носител на национални награди. Нейни текстове са превеждани на английски, руски, полски, фарси, арабски, хърватски и сръбски език.

Image Gallery

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…