Издателство „Жанет“ отвори ключалката, за да излети на свобода сред своите читатели книгата на Ина Иванова: „Поезията на Ина Иванова обръща специално внимание на паметта, на детството, чиито рани носим през целия си живот, както и на невъзможността да преодолеем човешката си уязвимост („сърцето винаги е потърпевшият”). Вероятно заради това хартиените криле, ядката на смисъла, изящното и спасителната сила на думите са възможните изходи на лирическата ѝ героиня.

Стихотворенията в „Криле от папиемаше” издирват светлината и „тънката радост”. И се доверяват на премълчаното - изобщо на акта на премълчаване, който подтиква читателя да потърси собствената си идентичност“
По време на представянето на книгата в Петното на Роршах“ в Пловдив Ина Иванова очерта основните нишки и пътеки в писането си:

„Светлата тъга; да пиша така, че да боли и да свети; детството- предметите, които са живи по-дълго от нас. Дадох си сметка, докато редактирах тази книга, че сърцето като метафора, архетип, ако щете, при мен е много работещ символ. Тези пътеки.. не знам дали сте се замисляли, но предметите живеят по-дълго от нас, те остават след нас, понякога ги намираме в старите шкафове, натоварени с чувства, носталгии. Това е многозначително в този уж твърд свят, в който живеем…. Нали всички знаем, че в атома има много празно пространство. А аз не знам колко е твърд твърдият свят на предметите… Може би това е една от нишките. Другата, сега си мисля, че е настойчивото предпочитане да вървя от светлата страна на тротоара, защото това е по-трудното и го твърдя отговорно. И защото… нали знаете онази картинка, в която има една чаша пълна до половината и отдолу тече текст: „Ако виждаш чашата непрекъснато празна наполовина, просто пресипи течността в по-малка чаша и престани да мрънкаш“. Мисля, че това също е част от моя свят.

Капана споделя първото стихотворение от книгата на Ина Иванова „Криле от папиемаше:“

Ave, непристъпен свят.
Ние, зрънцата черен пипер,
ние – солта на земята,
ние – просторните памукови поля,
поливани с неразумни надежди,
ние – изпратените на обикновена смърт,
те поздравяваме.
Защото има време за всичко,
а случилото се може да бъде възкресено
по хиляди начини.
И всичките – верни.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…