Иван Матеев е един от талантливите млади български графици. Роден през 1988 година, завършва „Графика“ в Художествената академия през 2012 година. Приема поканата да участва в Националните есенни изложби 2020 с цикъл графични работи ксилография. Обединени под концепцията „Комфортна дрямка“, те ще бъдат представени в Сводестата зала на Балабановата къща. Национални есенни изложби се откриват на 1 септември.

Какво представяте на Националните есенни изложби?

Това са цикъл работи, ксилография, които наричам „Комфортна дрямка“. Идеята е че всеки си намира комфортно място и не иска да излезе от него. Дори да осъзнае това, на човек му е много трудно да изскочи от това място. В някои от случаите това място може да не е светло и толкова удобно, но човек привиква с него, свиква и започва да възприема тая тъмнина като своя. Не му пука, че е тъмнина. По някъв начин се затваря в това пространство.

Прави впечатление, че фигурата е плътно затворена, а самата тя е изградена с едни нервни линии.

Да, точно това – търсиш формата, линията, но това не е нещо конкретно, не е образ, в който да се разпознаеш. Не мога да кажа, че съм аз или, че е някой друг. Това е една форма, която съм търсил, дори понякога тя не анатомично правилна. Не съм се стремил към това – стремил съм се да рисувам и да изливам емоции и чувства.

Дори не става дума точно за затвореност или обреченост. Може би е по-скоро някакъв момент на сън, затова е дрямка. Уж трябва да е къс период, но не се знае колко точно ще е къс.

Доколко самата техника провокира тези форми?

Не мога да кажа доколко. Като цяло тръгна от съвсем различна техника, от офорт, беше за друга изложба, която за една седмица направих. И тогава беше малко по-различна концепция. Направих една фигура във форм‘ата, заклещена по диагонал, изправена и много застинала. От там пък започнах да си мисля как мога да го обърна в друга техника и така нещата се нагласиха.

А защо смени техниката от офорт на ксилография?

Първо беше като експеримент, второ беше провокация, трето беше от самата идея за застиналостта. Трябва да е "дървено" или някакви подобни идеи, които ми се навързаха в главата. Беше съвсем различно първоначално, постепенно събирах идеи и се стигна до тук.

Но това е и един експеримент. В академията бях правил неща на висок печат, на пластмаса, линолеум и дърво, но някак си ми беше интересно дали ще мога да направя нещо и сега.

Ксилографиите са в един размер. Първата работа, офортът, е различен поради причината, че пресата ме ограничава. Всичко е печат на ръка, като за един отпечатък от тези плочи отделям по 2 часа на печат. Но все пак ми се ще да са неща с много по-големи размери. Искам да запълня с тях по-голямо пространство, да се получи някаква мрежа, ритъм. А могат и да се насложат една върху друга, за да може самата фигура да се движи с тези нервни линии.  Но това, може би ще стане по-нататък с тази серия.

Сводестата зала е ниска и ще ги притиска допълнително. Големи са 120х80 см, тоест почти във височината на залата.

Какво мислите за графиката в България в момента?

В графиката има талантливи артисти.  Като например, Александър Лазарков е студент в специалност "Графика" – супер готин, експериментатор, работи на много професионално ниво, интересен е. Но това е идеята – да експериментира докато е студент, за да може да получи обратна връзка от преподавателите си, колегите си, от средата.

И изобщо – новото поколение са хора с вътрешен подтик да създават, да се усъвършенстват. Като цяло в България графиката винаги е била и продължава да е на високо ниво. Има хора, които работят, мислят, творят и се опитват да провокират. Мога да дам като пример и нашето ателие, то е събрало хора, които са много качествени.

Част сте от графично ателие с група свои колеги, как се развива работата там, успявате ли да се издържате с работата си?

Ателието е на около 8 години, аз се присъединих малко по-късно към него. Продажбата на графика не е основният ни приход. Всеки от нас работи и помага със собствените си финанси. Купуваме всичко, от което имаме нужда, в повечето случаи делим общите разходи за материали и наем. Понякога си взимаш грунд сам, споделяш го ако си достатъчно щедър с другите и така. Успяваме да се справим.

Миналата година, например, направихме един календар, приходите, от който отидоха изцяло за ателието. Продадоха се бройки и в чужбина. И това помага, за да се издържаме. Един проект, който ни отне 20-ина дни – всичко беше ръчен печат. Има такива попадения от време на време.

Как намираш в днешно време конкуренцията на дигиталните образи и ръчно печатната графика?

Аз се опитвам да не ги сравнявам по този начин. По някакъв начин е леко остарял и назадничав. Като виждаме какво се прави навън, няма нужда да се правим и да предъвкваме неща, които светът е прескочил преди много време. И двете намират място в съвременната графика, и двете носят стойност. Зависи дали ще намериш достатъчно изказ в техниката си, дали ще ти свърши работа за идеята, а не толкова просто защитаване на самата технология самоцелно.

Какво мислите за Националните есенни изложби?

Есенните изложби са прекрасна сцена, на която се срещат поколенията. Нужна, за да се запази връзката между тях, както и да се почерпи опит. Традицията, която форумът е създал, авторите, които е показал през годините доказват качеството на това събитие.