Деко чете поезия от смарфон в Библиотеката

Аня Петрова

Едва двайсетина човека решиха да отпразнуват малкия петък с поетичната вечер на Недялко Славов в клуб Библиотеката. Малко сме – силни сме, нали така? Качеството на публиката, обаче беше водещото. Всеки един беше отишъл като приятел, читател или почитател на Славов. Романите му са повече от впечатляващи и със сигурност могат да те оставят без дъх. А поезията му…

Издателката Божана Апостолова импровизирано го представи пред всички, разказвайки как преди години ги е водила заедно с Йордан Велчев и Добромир Тонев да рецитират пред глухонеми. Те хората си ядат, а ние четем стихове, смееше се Славов и каза, че никога няма да забрави гробната тишина и единствено лъжиците, тракащи в чиниите. Друг път ги е водила на полето при работниците. Десет години с Божана не са си говорили, а тя напук не му е чела книгите. Сега след като преди няколко месеца възобновяват връзка ги прочита всичките и единственото, което успя да каже е, че Славов заслужава един дълбок поклон за творчеството си. Рядкост е в българската литература да се намери автор със стил, каза тя, а предвид колко автора е издала през живота си, думите й са повече от ясни и искрени. Деко е човек и творец, избрал  слънчевата страна на живота. Само го каза, а и това ясно проличава в думите по страниците.

Вечерта беше отредена за едно друго лице на Недялко Славов. Лиричното, малко носталгично, но все така красиво. Още в началото той разказа как преди години мястото, в което се намира клуб Библиотеката, е било отредено за поетите и художниците, като всяка от групите си е имал отделна зала. Разбира се, къде човек на изкуството без неговите музи? Девойки са се въртели около масите и въздишайки са слушали рециталите им. Писателите и поетите са писали по салфетки или покривки в творчески и алкохолни пориви, а по някое започва и редовното разменяне на поетически юмруци. Тази носталгия към онези времена ясно проличаваше в  четенето на Славов. Той сякаш си беше у дома и с поемите си успя да докосне душата на всеки един слушател. Пет поеми , написани през последните десет години, а две от тях са гръбнакът на два негови романа. Една магична нощ, обляна в рими и спомени за улици, хора или просто чувства. Всички искаха Славов да завърши със стихотворението, посветено на Кольо К., но той го беше забравил. Добре, че се намери дама със смартфон в публиката. След леки уроци по употреба на тъчскрийн Деко загуби текста. Та се наложи добродетелката да остане до Славов на сцената и да му партнира.  Аплодисментите никога не стигат за автор като Недялко Славов. Поезията му може да бъде откритата рана на всеки един от вас. Темите са болезнено познати, но не в смисъла на комерсиални, а сякаш забиващи нож в сърцето.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…