Елена Митева
В рамките на фестивала „Пловдив чете“ шоуменът Жоро Пеев представи дебютната си книга с разкази „Пинк Фройд“
„Видях, че насреща си имам талантлив човек, който дори усеща цвета на думата. Като погледнеш негово изречение, все едно виждаш картина”- с тези развълнувани думи поетесата и издател Божана Апостолова представи първата книга с разкази на популярния шоумен и радиоводещ Жоро Пеев. Сборникът „Пинк Фройд“ е издание на ИК „Жанет 45“. Книгата се появява още през март тази година, в първите дни на пандемията от ковид, но официалното й представяне пред публика се състои едва сега, сред почитатели, близки и приятели на автора в клуб „Петното на Роршах“. Модератор на премиерата беше журналистът и писател Николай Илчевски.
Книгата в голяма степен има автобиографичен характер и включва истории от един студентски период. Тя е не само документ на дивото Жорово квартирно живеене, но малко или много е документ на епохата, през която преминахме от един сигурен живот към едно неясно бъдеще. Времето, когато не стигаше хляб, не стигаше бензин и не стигаше ток. И трите неща са прекрасно разказани в книгата, с присъщите на Пеев много хумор и самочувствие. Но забележете, че няма нито едно оплакване от тези мизерии и битови несгоди, така Николай Илчевски представи накратко книгата. И в типичния за един добър виц стил, поднесе изненада на автора. Присъстващите с удоволствие разгледаха архивни снимки на майстора на анекдота Пеев от ранните му години. Сред тях се отличаваха личната му студентска карта от Пловдивския университет със специалност Българска филология и спомен с радио микрофон, наречен „Съдбовно, предопределено”.
Жоро Пеев е популярен още от 90-те години на миналия век, като водещ на радио „Канал Ком“ и със сценичния си персонаж Н’ Гого от дуета „Замунда банана бенд”. Заедно с Кобо Кобо (Радослав Бимбалов) измислят банановата република „Замунда”, от която героите им идват у нас, като чуждестранни студенти. Текстовете, които са изцяло авторски и поднесени на забавния „замундски” език, представят по хумористичен начин проблемите, свързани с началото на Прехода у нас. Издадените 4 студийни албума на „Замунда банана бенд” жънат успехи в цялата страна и достигат завидни продажби, надвишавайки дори попфолка в най-силните му години.
Верен на чувството си за хумор и развълнуван от новото си амплоа на писател, Жоро с усмивка сподели: „Мислех, че съм забравил да се изчервявам!”. И разказа, че във времената на „Замунда“, когато пишели песните си, с Радо Бимбалов били като Илф и Петров. „Толкова добре се бяхме сработили, че мисълта ни вървеше паралелно, в пълен синхрон“.
Жоро е защитил много добре заглавието си „Пинк Фройд“. Улавяйки малко от енергията на легендарния лейбъл и правейки го български, подчинявайки го на идеята на своята цел чрез едно бебе. Затова и розовият биберон стои гордо и на място на корицата, която е дело на художника Христо Гочев, обясни играта на думи и образи, която авторът е заложил в заглавието на книгата.
Разказите в нея са натрупани през годините и началото е поставено с разказа „Фрауто”, посветен на моята частна учителка по немски език в Кърджали. Соня Несторова ме насърчи да участвам с него в конкурс за кратък разказ, спомня си Жоро Пеев. Като награда, „Фрауто” влиза в сборника „Игри на късмета”, който е издаден от ИК „Жанет 45“. Книгата ми има много силно женско вдъхновение. Това са три жени: Соня Несторова, Силвия Недкова и София Терзиева, на които сърдечно благодаря, сподели авторът.
На представянето присъстващите имаха възможност да чуят разказа „Ритуал”, който, по думите на модератора Николай Илчевски, е заявка за голяма българска литература. Самият Жоро Пеев също зарадва почитателите си, прочитайки веселяшкия и с пиперлив език от 90-те разказ за „елитните рози, разграбващи се като топъл хляб”.
За приятелите на Жоро Пеев, които присъстваха на представянето на „Пинк Фройд”, разказите са логическо продължение на всичко преживяно заедно. „Благодаря ти за това, което ни даваш. То плачеше за перо и накрая моментът да види бял свят настъпи. Очакваме продължение, защото къщата на ул. „Софроний Врачански” в Пловдив пази още много случки, които трябва да бъдат разказани, обърна се с вълнение към автора, неговият близък приятел Наско Доктора. Отговорът на Жоро Пеев не закъсня: „Научих се да чета на четиригодишна възраст. Да пиша още се уча. Близкото бъдеще ще бъде хубаво!”