Живея в мечтания квартал, казва Меган от остъклената си тераса

Съседите от входа й шият дантелени покривки, тя ги кани на Деня на благодарността

Чаровницата търси България дори зад океана, ходи там с наша носия

Аня Петрова, Паолина Грозева

Човек може да намери красотата там, където друг дори не предполага, че тя може да се крие. Нужно е само очите да виждат, душата да е светла. Както е при една очарователна американка, която заряза уредените Щати, за да заживее в… панелка в Тракия. Да, ако щете вярвайте! Защото е влюбена в квартала и в този еднотипен конвейерен тип строителство, в чиято еднаквост обаче се крият различията на хората. 

Меган е младо и жизнено момиче, което често може да срещнете из малките улички на Пловдив. Обикаля в Капана или по Отец Паисий, винаги забързана и сияеща, делова, но топла, тя сякаш е навсякъде. Родена е в Минесота и завършва архитектура в университета в Айова. За семейството си казва, че е много по-различна от тях. Те не пътуват, обичат всичко да е планирано, а аз съм тоталната противоположност, разказва ни Меган. И историята й го доказва.
Пет години обучение и щом приключва през 2009 година, решава, че не й се работи в голяма фирма, затова се включва като доброволец в Корпуса на мира.  Две години си част от тях, а те те изпращат, до която точка на света преценят, и ти нямаш право на избор. Така ми казаха, че тръгвам за България,  мисля, че имах голям късмет, казва пред КАПАНА.БГ Меган. Преди да замине, майка й й направила парти-изпращане. На което направила игра с публиката. Сложила голяма карта на Източна Европа, където без имена са разграфени държавите и всеки един гост е трябвало да познае къде точно отива Меган.

За две години в България се влюбих в страната, призна американката. Щом пристига на родната ни земя, прекарва няколко месеца в обучение по български и българска култура. Все пак, когато се хванеш на хорото по време на празника на селото, правиш по- добро впечатление, усмихва се тя. В началото много от хората й говорили мило лице в лице, но мислейки, че тя не разбира и грам български, дърдорили какво ли не по неин адрес . Натрупвайки достатъчно езикови познания, почва да обяснява на събеседниците, които я одумват в шепи, че ги разбира перфектно. 

Първата й задача е била да покаже нещо за Хелоуин, тъй като пристигането й е съвпадало с празника. Какво да прави – решава да преобрази децата в зомбита и да ги научи на танца от Thriller. От там насетне всички решават, че тя е най-голямата фенка на Краля на попа. Била тук в деня, в който Майкъл Джаксън починал, а бабите от селото й занесли храна, за да изкажат своите съболезнования. Основно, обаче, нейната задача е била свързана с проекти, преподавала е английски и рисуване и е била доброволец в еко-клубове. Последното й е било най-странно – какво може да обясни тя на хора, които така или иначе си отглеждат сами храната и явно се справят по-добре от самата нея в някои ситуации? За две години поне успява да ги научи как да рециклират боклука си, което изобщо не е малко. Кое я е успокоявало най-много? Щом влезе в детската градина и всички деца я наобиколят, крещейки името й. Всичко сякаш изчезваше, спомня си тя с усмивка.

Щом приключва с доброволческата си работа в България, тръгва на стоп до Индия. Пътешествието й отнема 4 месеца. Когато се връща в Щатите, преживява културен шок, както тя сама го нарича. Беше по-голям от този при идването ми в България, допълва тя. Тази липса я кара да се огледа около себе си по-внимателно и да осъзнае колко много българи има всъщност около нея и на практика заживява в България при все, че се намира в сърцето на Щатите. Взима участие в местното българско радио като гост-водещ! Разбира, че има и българско училище, в което децата се обучават до пети клас. Оказва се на международен фестивал, където отива облечена в традиционна българска носия, която са й подарили от селото, в което е живяла. Не очаква да види българи там, но щом едно момиче минава покрай нея, единственото, което изрича е „Това е българска носия!”. Проследява я и се оказва на щанда с българско производство. Самите българи също били учудени, че американско момиче не само носи българска носия, но и говори изключително добре езика. Тъй като това се случило по Великден, всички  се чукали с яйца, а за овкусяване поръсили с шарена сол. Ако попитате Меган, тя би могла да слага шарена сол дори на сладолед. Щом българите на фестивала чуват това, напълно по нашенски я запасяват с подправката за година напред. Никой в Америка не знае какво съкровище е България, казва Меган.

Кандидатства за архитектурна стипендия, за която шансът да спечелиш е много малък. Тя обаче я печели. Отново стяга багажа за любимата България. Разбира се, било й е трудно да напусне сигурността, която е имала в Щатите и да се върне в непознатата за нея част на света , където всеки един миг всичко може просто да се провали. Когато споделила със семейството си, че се връща в България, много й се ядосали. Но отдава това на факта, че майка й вече иска да става баба.

Сега е тук, за да направи своето изследване, а също така учи етнология и антропология, които според нея са науки пряко свързани с архитектурата. Всъщност, тази мечта за архитектура се проявява в най-ранна детска възраст. Била е хлапето в квартала, което е правило най-великите палатки, и то само с подръчни материали като одеяла и чаршафи.

Проектът й в момента е свързан не с какво да е, а с Тракия и панелките. За да усети квартала отвътре, тя заживява в един от блоковете, в апартамент на висок етаж, с гледка към други блокове. Вярвам, че ти живееш в дома си, но и домът ти живее в теб, казва Меган.  За това тя се захваща с панелките и как по-точно хората живеят там. Как може да имаш толкова много апартаменти и блокове, които са сякаш копирани едно към едно и по-точно – как тези места могат да станат по-приятни за живеене. А Тракия описва като мечтаният квартал. Всяка сутрин ставам рано, слизам пред входа, където има кафе-машина и си говоря с мъжете там, разказва ни Меган. А за жените е сигурна, че винаги може да ги намери в кварталния фризьорски салон. Макар и в началото съседите й да са я мислели за едва ли не шпионин, два месеца по-късно Меган вече се чувства като част от обществото им. На Деня на благодарността тя приготвя богата вечеря и отваря вратата си за всеки, който иска да се присъедини към празника й. Прави го половината вход. Обича, когато идват да измерват водомера, тъй като жената звъни на всички апартаменти и отвсякъде излизат хора, с които просто започваш да си говориш. Обича и малкото пространство между терасите пак поради същата причина – комуникация. По два-три пъти на ден ходя у някого за кафе, смее се тя. Съседката й редовно я кани на вечеря и дори й плете покривки за масите, диваните и за всичко, което може да се сетите. На Меган те не й харесват толкова, но по-важен е жестът на жената, хвърлила толкова труд, за да зарадва американската си съседка. Меган е от новото поколение архитекти, които обичат чистотата, а не кича.

Звучи ни страшно, че Тракия би могъл да бъде мечтаният квартал, но всъщност не е толкова трудно човек да си го представи, ако има погледа и сърцето на Меган. Тя говори за панелния квартал с искрена обич. Снима залеза от остъклената си тераса, дъждовната утрин, красивата нощ с такова чувство и удовлетворение, че сякаш терасата виси над Колизеума в Рим, а не над море от панелки. Това е нейният начин да прави живота красив и успява. За нея това е кадър от "Великата красота".

Дали ще остане в България? Все още избягва да отговаря категорично на този въпрос. Ако реши да работи тук, то рядко ще може да се прибира до Америка, за да вижда семейството си. Ако пък се прибере в Америка, ще може да идва в България, когато си поиска. Какво следва? Ще видим резултатите след осем месеца, когато приключва изследването й. А на нас ни остава да се опитаме да гледаме на заобикалящата ни среда с нейния поглед. Това може да ни направи щастливи.

   

1 comment

  • Comment Link Камелия и Ивайло Камелия и Ивайло Дек 15, 2014

    Тракия е един прекрасен и уреден квартал, защо е нужно да се пише с такова снизхождение към панелката и с такова ненужно възхищение към тази америаканка, знаете ли там прия тях в какво живеят, докога ще сузим и мазним,

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…