Татяна Лолова: „Че какво по-сериозно от шегата, радостта, ласката, признанието… празник след толкова делници.“

„Много съм играла… И съм чела интересни текстове на глас пред публика. Актьорът насита няма. Иска още и още! А като спре да иска, значи не е вече актьор, а иска да стане режисьор, да събере група актьорчета и той да им казва какво да правят. Или започва да пише автобиографии. На всеки му се дописа. Писатели много, читателите намаляха.

Да не кажа… няма ги. Няма време за четене.

Ей!... Някой прохърка. Тихо… Ще го събудиш и ще вземе да пропише.“ – Татяна Лолова

На 22 март 2021 г. ни напусна обичаната от всички ни Татяна Лолова. Една от най-великите и талантливи български актриси. Няма незаменими хора, но има неповторими. Тя е именно от тях. Последно тя сподели с публиката си своите тетрадки и рисунки, които беше пазила толкова много години. Отвори ги, за да си спомня за своя съпруг Славето. Така се роди книгата „Дневници & делнициׅ“, под съставителството и редакцията на журналиста Георги Тошев. Книгата бе представена през октомври 2019 г. в литературен клуб „Перото“ към НДК, както и в поредица пътувания в страната и чужбина. Предоставените снимки, спомен от премиерата, са на фотографа Орлин Огнянов.

От днес в книжарниците можете да намерите специалното издание на „Дневници & делници“ в памет на кралицата на театъра. В книгата е вложен като подарък голяма картичка с авторски шарж на самата Татяна Лолова с дата 19 март 1988 г. Това издание разкрива таланта на актрисата не само на сцената и екрана, а и уменията й да рисува, да прави дизайн на дрехи и кукли, да представи себе си чрез разказите си за колеги, приятели, познати. Татяна Лолова озаряваше не само сцената и екрана. Появата й където и да е караше хората да се усмихнат и да засияят. Тя беше светъл човек, нека е светъл и небесният й път!

***

„Дневници & делници“ е едновременно и дневник, и албум, посветен на публиката. След като обичният съпруг Светослав Светославов–Славето си тръгва от този свят в края на 2018-а, Татяна Лолова отваря старите тетрадки и изважда забравените фотографии, картички и писма, за да си спомня.

В книгата ще прочетете нейните истински бележки, впечатления и преживявания, случили се през годините – от детството, студентството, първите роли, първата книга, получаването на наградата „Аскеер“... Страниците на „Дневници & делници“ ще ви разкажат и за радостите в личния й живот – срещата със Славето, появата на сина й Сава, на внуците Сава и Матео. Особено интересни са потретните описания на редица артисти като Лили Иванова, Стоянка Мутафова, Нейчо Попов, Тодор Колев, Григор Вачков, Невена Коканова, Георги Калоянчев-Калата, Велко Кънев, Калин Сърменов, Цветана Манева, Николай Хайтов, Никола Анастасов, Георги Русев и др. В тези кратки етюди е побрана цяла палитра от настроения – ще усетите зад думите на Татяна Лолова и хумора, и болките, и любовта й към живота и професията на артиста. Този своеобразен дневник от 240 страници ще ви направи съпричастни към спомените и към умението й човек да подреди живота си такъв, какъвто е.

В това занимание немалка е и ролята на съставителя и редактора Георги Тошев. Творческият усет да подбере най-интересните за публиката и най-ценните за времето пасажи, снимки и илюстративен материал буди истинско възхищение. Чудесният дизайн е дело на Тодор Манолов – проявил е страхотно въображение как да подреди по най-добрия начин този пъзел от стотици материали. Някои от снимките на обичаната актриса се публикуват за първи път в тази книга. А портретите и автопортретите са най-голямата изненада за художническия й талант – в частта „Делници“ ще видите скици на Шекспир, Мерсия Макдермот, Иван Цветарски, Светослав Светославов-Славето.

А ето и за какво е мечтала Татяна Лолова:

Мечтая да имам черен тоалет и някакъв страхотен текст, който да е много трагичен!

Всъщност да не е много тъжен, да има и закачка. Може да има и нещо малко жизнерадостно! Да весели, да те води към танц, към песен, да показва развитието на целия човешки живот – от започването му до старостта…

Не знам кой ще напише този текст и дали ще се сбъдне тази ми мечта, но пък е хубаво да не се сбъдват всичките ти мечти.

Нека остане и нещо несбъднато.

Много бих се радвала, ако мога да направя нещо специално. Не знам как ще се казва, но искам хората да забравят мига…

Защото съм АЗ!

Жена ли съм, мъж ли съм, Татяна Лолова ли съм, актриса ли съм, човек ли съм, от Космоса ли съм…

Но да изпитат удоволствие, като ме гледат и слушат.

Заслужава си да направиш едно такова нещо, да зарадваш другите… Много е трудно…

***

Гледайте видеото от 15.11.2021 с Татяна Лолова малко преди представянето на книгата „Дневници & делници“ в Мидалидаре, което събра над 11 000 лайка във фейсбук и повече от 160 споделяния само за 2 дни:   https://www.youtube.com/watch?v=GQtRNgB9D1s

Откъси:

Какво е да си спомняш?

Да подреждаш минали случки, думи, снимки, тъжни и смешни моменти в емоционалната си памет…

Да си спомняш, може да е щастие, но и проклятие.

Животът минава като миг пред очите ти.

И може да разбереш какво си пропуснал.

Татяна Лолова е обичана актриса.

Жена, чийто талант живее от човешките емоции.

Познавам я от години.

Виждал съм я в щастливи моменти, когато се раздава на своята публика. И когато се оглежда в очите на любимия си съпруг Славето.

Бил съм до нея и когато мълчи от болка.

Славето!

Дори не мога да си представя в този чуплив свят какво е да споделяш живота си с някого цели 56 години.

Татяна Лолова и Светослав Светославов – Славето са доказателството, че любовта е възможна, „докато смъртта ни раздели“.

Бях с Таня, Славето и сина им Сава на 25 декември 2018 г.

На другия ден Славето си тръгна…

Таня остана.

Сама.

За да си спомня.

И да подреди живота си такъв, какъвто е.

Тя отвори старите тетрадки, извади забравени

фотографии. Спасение от празнотата. След Славето.

Таня е тук.

Сама.

И си спомня.

Георги Тошев

Пиша. От малка. Записвам всичко, което трябва да направя. Предпочитам с молив. Така подреждам мисли, дни, задачи.

Обичам да пиша. И да рисувам.

Мечтаех да водя дневник през целия си живот. Да записвам всеки ден случки и преживявания. Не успях. Животът се случваше по-бързо от намеренията и мечтите ми.

Надбягвахме се.

И той ме изпреварваше всеки път, когато помислях, че трябва да опиша някое свое преживяване. И все пак успях да подредя в тетрадка някои хубави и трудни моменти.

Писането ми помага да се справя. И с еуфорията на радостта, и с бездната на мъката.

Пиша и днес. Кратко. Задачи, телефони, срещи, имена. Все по-рядко – преживявания.

Животът е бърз. Думите – кратки.

Последното нещо, което написах, беше на Рождество, 2018.

Татяна Лолова