Малин Кръстев е един от любимите български актьори с дълъг стаж в комедията. С голям опит както в киното, така и в театъра, но и не само като актьор – а също като драматур, режисьор и тв водещ, той е избран за част от журито на първия Комедиен европейски филмов фестивал в Пловдив КЕФФ 2021. Известен е от телевизионния екран като дългогодишен водещ на „Господари на ефира“, но и с роли в хитовите български филми „Като за последно“, „Летовници“, „Мисия Лондон“ и други. Срещнахме се с него непосредствено преди старта на фестивала КЕФФ, който ще се проведе от 4 до 11 юли в лятно кино "Орфей" и LUCKY Дом на киното, за да си поговорим за смеха, комедиите и българското кино:
КЕФФ е нещо, което се случва за пръв път в България, а може би и в Европа – кинофестивал само за комедии. Сякаш на комедиите се гледа като на по-несериозно кино, но толкова трудно и стойностно, че да бъде фестивално. В случая стремежът е подборът да бъде на качествени неща, които да са на действително фестивално ниво, но все пак – смешни. Какви са ти очакванията?
Първо искам да благодаря, защото Пловдив ме е избрал мен - за пръв път съм жури на нещо каквото и да е било, адски ми е приятно това. Отговорен човек съм и искам да изгледам всичко внимателно, тъй като не може да се дава оценка на нещо без да съм го гледал и нямам търпение.
Но след толкова години занимавайки се с кино и театър смятам, че това е най-трудният жанр. Интересни са ми, какви ще са провокациите от съседните ни държави, това което в Европа се прави. Да правиш добра комедия, трябва да си свръхинтелигентен, но и да познаваш мярката. Много е странно и интересно това, което е смешно за нас – то не е смешно за испанците, или обратното. Това, което забавлява немците, на нас не ни е смешно и т.н..
Адски ми е любопитно какво точно ще видя, какво мен ще ме провокира с моето чувство и като актьор с толкова опит да видя също актьорски постижения. Тъй като да направиш добра комедийна роля, трябва много добър сценарий, много добър разказ и режисьорът правилно да води разказа и актьорите. В световното кино познаваме великолепни шедьоври, надявам се и тук да се появи шедьовър, който ние да оценим по достойнство и да се гордеем, че сме дали път на един добър филм.
В българското кино изгубихме традицията и в последните десетилетия намаме поредица от хубави комедии. Появяват се хубави заглавия, но често в различни жанрове – българска черта, някакво черногледство ли е това у нас, или има и други причини?
Комплексни са нещата. Големите авторитети в българското кино не успяха да оставят наследство - говоря на ниво сценаристи и режисьори. Сега се появява млада и не толкова млада вълна режисьори, любопитни към съвременното кино и далеч от чистия жанр на комедията.
Комедия се прави се много трудно, първо е трудно да я напишеш. Трябва да има антитеза, трябва да има парадокс. Второто важно нещо си мисля, че е липсата на сценарий – режисьорите не тръгват в тази посока, защото нямат добри сценарии. А много от тях трудно могат да работят с актьори и в ключа на комедията. Понякога има ситуации, хубав сценарий, но режисьорът трябва да поведе актьорите. И най-важна е мярката – за да не стане прекалена маниерщина.
Проблем е, че в момента няма кой да напише сценарий като „Топло“, „Опасен чар“. А имаме прекрасни актьори. Важно е и друго - има сцени в киното, които могат да бъдат спасени от импровизации, от чувство на актьорите. Сещате се за „Куче-чекмедже, крокодил-касичка, химикал пише – не пише...“. Това е чиста импровизация, но Иван Андонов го е видял и го е оставил във филма.
Надявам се тази нова вълна, а тук вече е политика на филмовия център, да толерира подобни проекти, поне в тази посока да дава шанс на млади режисьори и сценаристи. Да ги толерира да пишат, да търсят, и това е много важно.
Не толкова в театъра, но в киното има този проблем – липса на сценаристи и на сръчно написан комедиен сценарий. Или пък професията на диалогиста. Уди Алън 11 години е работил диалогист, той много добре познава ритмиката, за това на пръв поглед филмите му приличат на една говорилня, но всичко е преценено. Зад всеки един персонаж в един сериал, като „Приятели“, има по няколко човека, диалогисти, които пишат репликите.
Има ли у режисьорите страх, отдръпване от комедията като нещо, което не е толкова сериозно, нещо насочено към масовата публика?
Има го този момент, че това сякаш е комерсиално, едва ли не, че се търси евтината забава. Но не мисля, че Чарли Чаплин, например, прави нещо повърхностно. Изкуството трябва да задава въпроси.
Грешка е това, трябва да се правят чисти комедии, и да се търси балансът – напоследък има доста филми, в които има социалният момент. Вижте едни филми, като „Диви истории“ или „С пистолет във всяка ръка“, „Китайско за вкъщи“ – безумно смешни филми, но виждаш парадокса. Темата за малкия човек, това което Чаплин е открил. Затова мисля, че универсалният жанр е трагикомедията.
Ей това ни липсва, втренчването в малкия човек. Самото време, в момента е такова - на озлобление, агресия, черногледство на българина, но сценаристите не могат да извадят темата от всичко това. Тези 30 години на преход и това унижение на това население и интелектуален геноцид, той вече дава своите плодове. Онези, които са родени 90-те години в момента започат да създават семейства със злоба и агресия.
Виждаш и светът с какви темпове се променя, на фона на всичко това, този ковид. На предстоящия КЕФФ ми е интересно тези филми, създадени по време, или преди ковид, кое е смешното, къде е комедията.
На фона на цялата тая световна пандемия, Пловдив да направи изцяло комедиен фестивал, е геройство, това е събитие в Европа.
Около нас ври и кипи от смешни ситуации, понякога такива, които, ако ги вкараш в театъра и ще ти кажат, че си луд. Но наистина, като че ли няма кой да ги опише. А и е проблем това делене, което някак си се случва в нашите среди – кое е елитарно, кое е фестивал, кое е за масовия зрител, кое е комедия. И пак казвам, 30 години ни изядоха главата – все пак, все още има мъдри старци в България, все още има корифеи като актьори, живи режисьори, сценаристи. Предайте това знание на следващото поколение.
А колко брилянтни български филми имаме, издържани като жанр – „Щурец в ухото“, „Преброяване на дивите зайци“... Правили сме по 30 филма, сега едва по 3-4.
Има една световна тенденция, но и българска за използване на „готови“ истории – от книги или разкази. Някои от най-касовите ни филми в послдените години са такива – „Мисия Лондон“, „Възвишение“ са по книга, „Засукан свят“ е по разкази; но също има „Голата истина за група Жигули“ или „Като за последно“, които са си оригинален сценарий. Но сред тези заглавия има и доста комедии – сякаш зрителят търси комедията, иска на сцената да намери отдушник.
Да, слава богу, имаме хубави романи и се използват. Както в киното, така и в театъра. Чакам сега Виктор Божинов да се заеме с „Чамкория“. Но наистина, сякаш има липса на сценаристи, на много, много сценаристи, които да пишат в тоя тип жанр. Защото е много трудно да направиш качествена комедия.
Има го и този подход у зрителя – той отива на театър, или в киносалона и си мисли – „Искам да ми е забавно, да се смея“. Това малко ни обижда актьорите, но в крайна сметка, ако има добър разказ, ако има вярно отправен въпрос и гледна точка, зрителят гледа. Трябва да го накараш да се припознае, да открие себе си или съседа си – тогава зрителят е твой. Не само в комедията, във всеки жанр. Но когато се опиташ да го излъжеш, или да маниерничиш, тогава нещата не стават.
В същото време телевизията презадоволи зрителя с телевизионния формат на смеха, от сорта на „Комиците“ и други подобни. Това се тиражира, това се търси. И аз съм част от това тв-шоу, и зрителят като дойде в театъра се изненадва да ни види в сериозни роли. За съжаление някъде се къса това, че зрителят иска, едва ли не, на живо да присъства на „Капките“. Да, ама ти си дошъл на театър, бе, човек. Не може да е същото. Това става и в киното. Но това са различни неща. В киното - когато имаш наистина добър сценарий и режисьор - си спокоен за ролята и можеш да направиш нещо извънредно, да се почувстваш актьор.
Някакво послание за финал за фестивала?
Само искам да кажа „евала“, че Пловдив си позволява да направи с кеф КЕФФ. Специално в това време, тези последни година-две, да се прави комедиен фестивал е страхотно. Любопитно ми е какви филми ще дойдат от чужбина, какъв е техният рефлекс, начин, чувство за хумор и какво ще видим, особено след тая пандемия и този озверял народ.
снимка: Кадър от хитовия Мисия Лондон
