Както ви съобщихме по-рано, днес на пазара излиза романът „Италианското момиче“ от Лусинда Райли, под знака на пловдивската издателска къща Хермес. Авторката разказва за българските си читатели за писането и вдъхновението в следващото интервю.

Разкажете ни повече за романа.

Оригиналната история за Розана и Роберто написах през 1997 г. и тогава тя бе публикувана със заглавие Ария под предишния ми „псевдоним“ Лусинда Едмъндс. Когато от издателството ме попитаха за по-старите ми заглавия, аз им отговорих, че понастоящем всички са с изчерпан тираж. Те обаче поискаха да им дам някой и друг екземпляр, затова смело влязох в мазето и измъкнах оттам осемте книги, които бях написала в онова далечно минало. Изпратих ги с пояснението, че тогава съм била още млада и зелена и че напълно ще ги разбера, ако решат да ги захвърлят право в кошчето. За моя изненада те реагираха изключително положително и ми предложиха да ги преиздадем.

Това означаваше, че ще трябва и аз да ги прочета – и като всеки писател, когато се среща с миналите си творби, аз разтворих Ария с тревожно очакване. Чувствах се много странно, защото почти не помнех историята, и съвсем като читател се увлякох и запрелиствах все по-бързо, нетърпелива да разбера какво предстои да се случи. Книгата се нуждаеше от някои промени и корекции, но историята и героите бяха завършени. Така че се залових за работа и след няколко седмици резултатът бе готов. Това е Италианското момиче.

Как стартира писателската ви кариера?

Като дете често си измислях истории, обличах роклите на майка ми и си представях, че съм принцеса от далечно кралство. Като естествен преход след това се захванах с актьорско майсторство. Когато бях на 22 години, се разболях и известно време не можех да работя. Именно тогава започнах да пиша.

Публикувах първия си роман под псевдонима Лусинда Едмъндс. Последваха го още седем, след което прекъснах за шест години, за да се посветя на майчинството. Когато най-малкото ми дете започна училище, отново започнах да пиша, но този път поисках книгата да излезе от името на Лусинда Райли, за да бъде оценена като заглавие от непознат автор. И за щастие романите продължават да получават топъл прием от читателите, като вече са преведени на над трийсет езика.

Как се зароди интересът ви към историческите романи и как протича работата ви по едно ново заглавие?

В тийнейджърските си години постоянно посещавах музеи или четях исторически романи. Тази страст остана и нямаше как да не я вложа в книгите си.

Колкото до писателския процес – при мен идеята за нов роман обикновено е провокирана от интересно място, което откривам и за което искам да науча повече. След като вдъхновението ме осени, героите и техните истории сами започват да се оформят в съзнанието ми.

Когато трябва да проучвам определен исторически период, чета книги и гледам филми за това време и за местата, които описвам. След това ги посещавам, запознавам се с местните хора. Понякога ги изненадвам с факти за мястото, в което са живели толкова години. Този етап на опознаване на локациите и генериране на идеи е най-любимата ми част от писането.

Поради някаква причина пиша по-добре, когато съм навън и се движа, затова обикновено записвам всичко с диктофон и след това асистентът ми го транскрибира. Така се получава първата чернова на книгата.

Промени ли се нещо в стила ви или в начина ви на работа през годините?

Със сигурност житейският опит е подобрил писателските ми умения. Когато написах първата си книга, бях на 22 години. Днес героите ми имат много повече дълбочина, защото влагам част от личните си преживявания, когато ги създавам.

За мой късмет имам много активно въображение и това не се промени през годините. Продължавам да виждам истории около себе си, когато се запознавам с интересни хора или посещавам интригуващи места.

Какво послание искате да предадете чрез книгите си?

Най-вече искам чрез романите си да позволя на читателите да навлязат в един друг свят, да избягат в историята и за няколко часа да забравят за реалността. Четенето е моята терапия. Още по-щастлива съм, ако междувременно научат нещо ново за даден исторически период или намерят успокоение във факта, че героите преживяват нещо сходно, което им напомня, че не са сами.

Но мисля, че основната мотивация зад всички мои романи е да покажа как способността да разберем миналото и да простим може да ни помогне да живеем щастливо сега и в бъдеще.