Жълто сините се “раждат” от сливането на Вампир и Трите конски сили

Караджа и Атлетик стават Пловдивски Спортклуб – родоначалник на черно-белите

Възпитаници на Първа мъжка гимназия и Френския колеж, тренирали на Бунарджика, се обединяват "Христо Ботев - Футболно дружество"

През годините Спартак асимилира физкултурните дружества Септември, Левски, Ударник и Сокол  

В Града под тепетата футболът е предпочитано забавление и почти няма местен, който да не отдава предпочитанията си на някой от пловдивските отбори:

Ботев Пловдив:

Група ентусиазирани приятели, възпитаници на Първа мъжка гимназия и Френския колеж, решават да създадат свой клуб и организирано да се занимават с футбол. През март 1912 г. те учредяват "Христо Ботев - Футболно дружество" в Пловдив. Първият съперник, с който Ботев Пловдив мери сили, е този на Втора софийска мъжка гимназия. Тренировъчните си занимания футболистите провеждали на ливадите зад Хълма на изворите (Бунарджика) в Мараша, а мачовете се играели на плаца на 21-ви пехотен полк.

През 1917 г. бил изработен първият клубен устав, в който са определени правата и задълженията на всеки член, както и клубните цветове - жълто и черно. След края на Първата световна война клубът се разраства, което налага и изработването на нов правилник. През 1920 г. вторият поред клубен устав е утвърден вече и от Министерството на просвещението. През същата година Ботев Пловдив печели и неофициалното футболно първенство на Пловдив, а на следващата 1921 г. в тържествена обстановка е осветено клубното знаме. През 1923 г. е изработена и първата официална клубна значка. По същото време е направен и нов, трети поред, клубен устав, утвърден от тогавашните Министерство на просветата и Министерството на вътрешните работи и народното здраве.

На 3 октомври 1929 г. Ботев Пловдив става за първи път в историята шампион на България! На стадион "Юнак" в София, отборът печели финалната среща за държавно първенство срещу Левски София с 1:0 и донася първият футболен трофей на град Пловдив.

В периода до 1944 година „Ботев“ играе с променлив успех, като печели градските първенства през 1937 и 1940 година. С настъпилата промяна в политическата система на страната, българският клубен футбол е подложен на организационни и структурни промени, а множество клубове са принудени да се обединят на ведомствен или районен принцип. Независимо от различните обединения, сливания и преименувания, привържениците винаги припознават отбора под автентичното му име и не спират да го подкрепят от трибуните.

През 60-те години на миналия век Ботев Пловдив е сред най-изявените отбори в България. През 1961 г. тимът, под водачеството на треньорите Георги Генов-Джогата и Стефан Паунов, печели бронзовите медали в шампионата. През 1962 г. е завоювана Националната купата. През 1963 г. Ботев Пловдив е вицешампион. През 1964 и 1965 г. Ботев Пловдив достига до финал за Купата, а през 1967 отново става шампион.

С изключение на две четвърти места, постигнати през 1969/70 и 1977/78, до края на 70-те години отборът приключва шампионатите в „златната среда“ между 5 и 11 място, почти винаги изпреварван от градския съперник Локомотив. Именно в тези години след закриването на Спартак дербитата между Ботев и Локомотив Пловдив се превръщат в запазена футболна марка на Града под тепетата.

Следват по-тежки години за отбора и едва през сезон 2010/2011 започва възраждане след години на нестабилност.

Локомотив Пловдив:

Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г.с името Пловдивски Спортклуб. На този ден клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз.  За клубни цветове се избрали червеният, черният и белият, а като официален патронен празник на новооснования клуб бил определен Петровден. Датата 26 юли 1926г. била утвърдена като дата на основаване, а впоследствие годината 1926-та щяла да бъде вписана и в неговата емблема.

В годините до 1944г. тимът станал Южнобългарски първенец и достигнал четвъртфинал за Държавно първенство (1941г.), като през 1940г. и 1942г. играл на финалните мачове за Царската купа (Държавната купа).  В това нямало нищо случайно: по същото време Спортклуб бил един от най-големите български клубове, а през 1942г. и 1943г. Българската национална спортна федерация (БНСФ) официално обявява Пловдивски Спортклуб за най-големия български клуб според броя на картотекираните към Федерацията членове.

В годините, последвали 1944-та, новоустановилата се власт предприела няколко кампании по т.нар. реорганизиране на спортните клубове в България, изразяващи се в сливането на голяма част от тях и съответна промяна на имената. Така, Спортклуб първоначално приобщил в себе си арменските спортни клубове, а впоследствие и няколко други клуба. В съответствие със задължителното изискване, името на Спортклуб станало “Славия” Пловдив.

В годините постепенно отново имало вълни на реорганизации и това довело до последващо сливане през октомври 1949 г с клуб с името Локомотив или всъщност ЖСК Пловдив (Железничарски спортен клуб). Въпреки многобройните сливания и промени до 1955 г. отборът се състезавал в елитната футболна група. В следващите пет години бил част от втора дивизия, но през сезон 1960/61г се е завърнал в “А” РФГ, където през сезон 1968/69г. спечелил за първи път медали – бронзови.

Последвали още колебливи представяния до сезон 2003/04г., който донася първата шампионска титла в историята на Локомотив Пловдив. Тя се отпразнува по безпрецедентен за България начин: с тържествено шествие на привържениците от клубния стадион до Централния площад, където пред 40 000 души бива вдигната купата. Лятото на 2004г. добавя в клубната витрина и Суперкупа на България. През следващия сезон Локомотив Пловдив за четвърти път става бронзов медалист от първенствата на елитната група.

Марица

ФК Марица е създаден на 20 септември 1921 година като Спортен клуб Марица след обединяване на тимовете от  Каршияка – Вампир и Трите конски сили. За пръв негов председател е избран Кръстьо Милков и клубът е регистриран в Пловдивския окръжен съд. Най-голяма заслуга за появата на СК Марица има Янко Ат. Рашков, който предлага името и цветовете – жълт и син, като жълтият цвят олицетворява плодородието на Тракия, а синият – тихите води на река Марица. Стадион „Марица“ е открит официално на 30 май 1943 г., когато командирът на 9-и пехотен полк предава тържествено игрището на Кръстьо Милков, председател на клуба по онова време.

ФК Марица е c традиции най-вече в детско-юношеския футбол, където има многобройни отличия на ниво републикански първенства, купа България, турнири за юноши и деца на местно и международно ниво. Детско-юношеската школа е всепризнат инкубатор не само за попълнения на представителния отбор, но и на национално ниво, като през нея са минали имена като Христо Стоичков, Динко Дерменджиев-Чико, Георти Попов-Тумбето, Георги Георгиев-Гецата, Костадин Видолов, Петър Курдов, Красимир Чомаков и др.

През септември 2021 година се навършиха 100 години от основаването на „Марица“.

Спартак

Малко са клубовете в България, които имат шампионска титла в историята си. Спартак е един от тях. Най-силните сезони на „синьо-белите” от „Кючук Париж” са между 1953 и 1967 година. Тогава отборът е в "А" група.

През септември 1944 г. към Пловдивската община и Областното управление на МВР е създадено Народно физкултурно дружество Септември. През 1946 г. НФД Септември се обединява с Левски (Пловдив) под името НФД Левски. На 15 октомври 1947 г. следва ново сливане с НФД Ударник, като дружеството приема името Левски-Ударник. Месец по-късно, на 15 ноември 1947 г., е взето решение клубът да бъде преименуван на Спартак. Тази дата се приема за рождена на дружеството. През втората половина на 50-те и първата на 60-те години на ХХ век Спартак (Пловдив) се превръща в един от водещите клубове в България.

Възходът на Спартак продължава и през следващите години. Спартак става шампион на България за сезон 1962/63, а Диев за втори път е голмайстор в „А“ група, след като бележи 26 попадения по време на кампанията.

Големият отбор на Спартак на практика е заличен на 25 юли 1967 г. Тогава с партийно решение клубът се влива в Ботев (Пловдив) след като е създаден АФД Тракия. В дружеството влиза и Академик (Пловдив). След 15 години, в които Спартак на практика не съществува, клубът възстановява своята самостоятелност на 2 декември 1982 г. През сезон 1984/85 отборът вече участва в „Б“ група. След последващо временно завръщане в А група през сезон 1993/1994  през 1997 г футболистите достигат до аматьорския футбол.

През 1998 г. поради тежка управленска криза Спартак се обединява с другия клуб от пловдивския район „Южен“ – Сокол`94 (Коматево), който по това време е значително по-стабилен финансово. До 2001 г. отборът се състезава под името Спартак-С’94. Това обаче не помага особено много. Финансовата криза също се задълбочава и впоследствие клубът се отказва от всякакви участия.

Източник: Lost in Plovdiv.