За удоволствието от превода и изборите на преводача Стефан Русинов – „Живи“, „ Земното минало“ и „ Изплези си езика“

Таня Йорданова – Annia Yi

Според една древнокитайска мъдрост, добър писател е този, чието име се забравя, но се помни написаното.

И с преводачите е така.

В литературен салон „Spirt & Spirit“, като част от разширената програма на Фестивала “Пловдив чете“ гостува един от малкото преводачи от китайски език, в България, Стефан Русинов. Благодарение на него, българският читател се среща със съвременна китайска художествена литература. Срещата съвпада с излизането на третата част на трилогията „Земното минало“ от Лиу Цъсин, издателство “Colibri”.

Стефан Русинов завършва СУ “Климент Охридски“, продължава образованието си в Китай, а в момента, преподава художествен превод в магистърски курс в Софийския университет. Успешно реализира свой подкаст, посветен на работата с художествения превод „Бележка под линия“. През 2021 г. печели наградата „Христо Г. Данов“ за преводите от китайски език на романа „Живи“, издателство „ Жанет 45“ и фантастичната трилогия „Земното минало“.

Срещата започна с благодарност от Стефан Русинов за поканата. Сподели, че е трогнат и учуден, защото знае какви хора са гостували на инициативата „Пловдив чете“.
-    Как стигна до превеждането от китайски език? – въпрос, който Ина Иванова отправи към Стефан Русинов. 
-    Когато започнах да превеждам си мислех, че това е нова идея и ми е хрумнала,  докато бях в Китай. Моя колежка от университета ме опроверга, като припомни, че още в първи курс съм казал, че съм записал китайски език, за да превеждам. Тази идея съм я оставил назад в съзнанието си. Но за да стана преводач от китайски език, четох литература на български език, учих в Китай. Нужни са тези неща, за да се придобие, както представа за литературата в Китай, така също и усет за качествената литература. Много неща трябват, за да се получи превод от китайска литература. Студенти, които имат заложби, не продължават, като преводачи, защото се иска много целенасочена работа. 

Разбирането за наслада, ритъм, музикалност е различно в различните езици. За да постигна същия ефект, който изпитвам, когато чета на китайски  език, превеждам за някого, превеждам за себе си. За кой себе си? Понякога си мисля, че за себе си като тийнейджър.  Тогава бяха най-продуктивните години, през които литературата ми въздейства - бях жаден за идеи и истории. Което не е гаранция за добът превод.

С чувство за хумор, Стефан Русинов ни  разкри преживяванията си на преводач. „В крайна сметка, всички преводачи сме малко или много мошеници, защото това което се опитваме да правим е, да убедим читателите, че има един текст който е същия като оригиналния, но той не е.“

Според него, в превода, както и в живота нещата се объркват. Един преводач превежда в различни сфери и няма как да е компетентен във всичко, поради това се налага да пита. Стефан Русинов, разказа забавна случка, като част от своята работа по трилогията. „Аз съм много взискателен и си водя списък с нещата, които трябва да променя и проверя. Имам приятел, който работи на кораб и го питах как се казват едни неща. Той уточни, че ги наричат танкове и аз пиша „танкове“. Танк, в случая, не означава военното оръжие, а резервоар. Заменям танк с резервоар, обаче на едно място, имало истински танк, който съм заменил с резервоар и в момента, в изданието, има резервоар, който стреля.“

Русинов уточни, че от техническа гледна точка е възможно да се намират несъответствия и в самия оригинал на художествено произведение. В трилогията „Земното минало“, която се развива в продължение на милиони години има доста позовавания. Оказва се, че има сгрешени години, поради редакторска грешка и се налага да промени цялата хронологична линия. Тази промяна прави в това отношение, българския превод по-точен от оригинала.

Преводачът разказа още, че понякога, много трудно, се справя с неологизмите, защото китайският език е много компактен език и поради това се получават много плавно съчетания на думи и фрази, които на български език трябва да разширява. „ Любим мой момент е: в трилогията - има две приказки, в приказен стил и се повтарят едни думи, в китайския език това са три срички. Когато читателят чете, свиква с тези думи и те се превръщат в една дума. Аз измислих нова дума и това са находки, за които читателите ще кажат доколко са уместни, които понякога идват, понякога не.“

Стефан Русинов сподели, че Лиу Цъсин пише в трилогията за астрофизика, психология, критика и литературата, като наука.

Литературният език, неизбежно неясен и многозначителен - това е едно от основните му характеристики. На всичкото отгоре разузнавателната информация по всяка вероятност е заровена много надълбоко в тези приказки. Това е направено с цел по- голяма безопасност, но пък допълнително засилва неяснотата и многозначителността така че предизвикателството тук не е, че не можем да разтълкуваме текста, а че можем да го разтълкуваме по множество начини никой от които няма да е абсолютен.

Контекстът на цитата е, че чрез художествения текст се дава разузнавателна информация и тя трябва да се разтълкува. Според Русинов, предизвикателството е, че литературата няма как да се разтълкува еднозначно и затова едно и също литературно произведение, попаднало в ръцете на различни преводачи винаги рефлектира в съвсем различен текст и поради това толкова трудно се получава съответствие и е толкова ясно, когато има плагиатство.

Стефан Русинов сподели, че преводът на трилогията е оказал полезно влияние върху него, защото „започнах като наивен идеалист, но инжектира доза цинизъм. Дали човечеството може да си позволи да се отпусне дотолкова и да вярва в мира, че изобщо да не се готви за война. Трилогията звучи обнадеждаващо защото човечеството винаги намира изход. Лиу Цъсин е доста ироничен и показва слабите ни страни без въобще да се колебае. Оказва се, че колкото и да сме подготвени, под влияние на инстинкта, ако живота на човек е в опасност, той, престава да е морален, да е етичен и е в състояние да отнеме живот.“

Като още едно предизвикателство в работата си на преводач, Стефан Русинов отбеляза, че цялата книга „Живи“ е разказана от един човек на диалектен говор.  Много от диалозите му звучат така че все едно героят не би ги казал. Получава забележка, че текстът предизвиква дисонанс – историята е не за китайско село, а във възрожденска България. Необходимо му е много време, за да се занимава с романа, който да звучи автентично и по някакъв начин просто. Според него, майка му, която е родена на село, има цветист и неподправен език и това много му е помогнало да се осъществи идеята, да звучи възможно най-естествено на български език, с риск да се преминат някакви граници: „За мен,  беше важно езика да е прост, но сочен. Ю Хуа  използва фрази, които се оказа, че нямат лесен еквивален на български език и когато се преведат нормално, звучат грапаво или не означават нищо. Поради това трябваше да преобръщам фразите и се радвам, че някои хора казват, че се чете добре, защото това е текст, който съвсем реално е мислен дума по дума. Предизвикателството беше, че когато се вниква в думите, понякога се губи цялата картина.“

Преводачът възприема книгата като книга, в която непрекъснато прави избори. Причините за тези избори и следствията от тези избори при различните култури са различни. Съответно превода на един избор от китайски език на английски език и от китайски език на български език е различно. Стефан Русинов смята, че е важно, да се превежда директно. „Книгата „Живи“ на английски език има доста изменения и този дух който улових от оригинала малко липсва от английския превод. Това не означава, че е лош.“

Стефан Русинов разказа и за възникването на подкаста „Бележка под линия“. Първоначално, възприема преводачеството, като автоматично  -  има някакви думи от един език, които  се превеждат на друг. Смята, че не е кой знае каква голяма философия, докато  не започва да осъзнава, че в други ръце това би било съвсем различен превод. Усеща превода на думите, като свои решения и е разговарял много пъти с приятели -  преводачи, да се създаде пространство, в което да се обговори метаболизма на превода. Като резултат, от осъзнаването на всички избори и решения, които се налага да прави, докато превежда, е неговият подкаст „Бележка под линия“.

Думите под линия
Зададох няколко въпроса на Стефан Русинов:
-     Доколко е различна китайската и българската култура и доколко преводът трябва да бъде съобразен с нагласата на отделната нация?
-    Опитвам се, по някакъв начин, да следя какво се случва в Китай, да чета някаква критика, теория и да го балансирам с очакванията на българския читател. Има преводаческа теория, която се нарича „Хоризонт на очакванията“. И преводачите се съобразяват с нея. Хубав пример е превода на „Хари Потър“ на арабски език. В една сцена, в която два персонажа се целуват по бузата, в арабския превод си махват с ръка. Преводачът не цели да има шок. Преводачът представя художествения текст, за да бъде възприет. Това са неща, които се стремя да съобразя най-вече  със собствените си предпочитания.
-    Благодаря, че сте превели романа „Живи“. Азиатската култура е по-малко позната в България и за мен е щастие, че някой я превежда директно от китайски език.
-    Започнах да превеждам, като се стараех да има удоволствие за мен и нямах представа, че ще се посрещне толкова добре.
-    Преводачът трябва ли да търси само удоволствието, когато прави избор какво да преведе? Какъв е критерият?
-    Зарекох се, че ще превеждам една абсолютно нишова книга за мое удоволствие, която по никакъв начин не виждам да има успех на пазара. И да редувам с една, която виждам, че има някакъв потенциал. Никога няма да преведа някаква книга, в която виждам само пазарен потенциал и не виждам добра литература в нея. Редувам ги! Защото ако си превеждам само кефските неща издателите няма да могат да ги продават. Манол ще издаде две книги, но после ще каже, че не се продават.
-    Преводачът като съблазнител на издателя?
-    На мен ми отне много време да пробия, защото издателите си имат планове и изобщо не им е до някакъв човек, който предлага някаква китайска литература. Мейли, след мейли, пренебрегване от издателя. Първата си книга я преведох почти без пари, за да убедя издателя, че някой превежда китайска литература.
-    Коя е първата книга?
-    На У Цин „Един ден“, издателство „Сиела“ - сборник с разкази за съвременен Китай. Нишова книга. Много изчанчено и до момента ми е най-любимото нещо, което съм превеждал. Тя се влачи с години. Това, което ми харесва в тези книги е, че малко хора ги харесват, но когато достигне до някого, който ги харесва, той ги харесва страшно много.

Думи зад линия
Времето за срещата със Стефан Русинов, отдавна приключи. Преводачът раздаде автографите, но доброволците на фестивала „Пловдив чете“ са го наобиколили и въпросите продължават.  
-    Как превеждате от китайски език – трудно ли е?
-    Получавам книгите на файл. Всяка дума има ключ. Ключовете са групирани по брой частички. Намирам го в каталог.
-    Колко думи знаеш на китайски? Колко време продължи работата ти по романа „Живи“?
-     Около 2000 йетоглифа са необходими за да четеш. Знам повече йероглифи, отколкото реално мога да използвам. Около една година продължи работата по превода.
-     Как изглежда правописна грешка на китайски език?
-    Бях дал на студентите един превод и вътре имаше печатна грешка. Едно от предизвикателствата беше да я хванат тази печатна грешка, да познаят, че е печатна грешка. Повечето от тях, обаче, бяха превели грешно текста.
-    Има ли преведен български автор в Китай?
-    Здравка Евтимова.
-    Как преводачът избягва грешките? 
-    До съвестта на преводача е. Аз като се съмнявам в нещо – питам. Ето, за последната част от трилогията, бях в активна връзка с финландския преводач, който я беше превел преди мен. Той ми даде съвети, каза някои от проблемите, с които се е сблъскал и как ги е решил. Писах и на автора и той ми отговори на въпросите. Всеки преводач е писател. Имам история и я разказвам на български език.

Бележки за книгата „Изплези си езика“, издателство „Жанет 45“
Добър писател и добър преводач е този, чието име се забравя, но се помни написаното!
Докато подготвях статията за събитието със Стефан Русинов, случайно ми попаднаха бележките, които съм писала за книгата „Изплези си езика“. Една от любимите ми книги. Забравила съм, кой е авторът и кой е преводачът. Малка книжка. Само 85 страници. Само четири истории, разказани от автора при пътуването му в Тибет.

„Вчера, преди да заспя си помислих, че ще почета малко от нея.
Изплезването на езика, може да се възприеме, като начин да се постави диагноза или като закачка...понякога със самия живот.
Разкази за избора между живота и смъртта. Живот, наложен от обстоятелствата, безпощадни и смъртта, като единствения начин да избягаш.
Разкази за любовта.
Разкази за разбитото сърце на жените, които или полудяват, или получават "тибетско небесно погребение".
Разказ за мъжа, който носи своята любима, която "един ден хвръкна, като хартиена, от върха на ступата. Сгънах я и слязох от планината."
Не мога повече да пиша за тази книга, тя е преживяване, което всеки сам трябва да изживее. Единственото, за което мога да ви предупредя е, да не допускате моята грешка, да посегнете към " Изплези си езика" от Ма Дзиен, превод Стефан Русинов, илюстрации и оформление Люба Халева, издателство " Жанет 45" , с мисълта, че " само ще почета, преди да заспя.“

Като читател, благодаря на Стефан Русинов за превода на тази книга, както и на издателство „Жанет 45“ за смелостта да я издаде.

Литературният фестивал „Пловдив чете“ се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив.