Марина Мирчева
Скулпторът дебютира като поет
Скулпторът Русен Дойков представи първата си стихосбирка „Достатъчно носталгия“ в галерия „Червеното пони“. В разговора за книгата се включи и нейният илюстратор художникът Чавдар Щипков. Присъстващите имаха възможност да разгледат изложба на офортите му, създадени специално за нея.
Дойков спомена редактора на книгата Елин Рахнев като деликатен човек, с когото лесно се работи. Призна, че няколко стиха са отпаднали, но знае, че решението за това е правилно: „Амбицията на автора да каже всичко, което иска, на един път е добре да бъде обуздавана. Това е ролята на редактора.“
Думите на Рахнев, написани по повод премиерата прочете модераторът на събитието Силвия Димитрова. А издателят на стихосбирката Румен Леонидов я определя като „произведение на изкуството“. Той пише: „Дебютният сборник на Русен е произведение на изкуството, пространствен предмет, в който съжителстват рисунки с думи и лирични безгранични линии, чиито монолог е паралелен на поетовите превъплъщения. Толкова изящна хармония между две отделни същности на артисти, на творене, много рядко са ме впечатлявали. Всъщност освен поетът Дойков, художникът Чавдар Щипков и визията на Станислава Малчева, между тях деликатно присъства, с вечната цигара между пръстите, и осанката на Елин Рахнев. Така кръгът се затваря, за да се разтвори в сетивата на читавите читатели.“
Русен Дойков споделя, че с думи се работи по-трудно, отколкото с метал. Ето как обясни двузначното заглавие на книгата: „Тя, носталгията, няма да свърши – всеки може да си вземе, колкото иска от нея. Също така всеки може да поставя за себе, колкото иска начала. За мен самия няма еднозначно тълкуване.“
Разговорът завърши с прочит на подбрани стихове от актьор от „Театрална работилница за мечти“ Заро Костовски.
Елин Рахнев за книгата:
"Смелостта да се съблечеш до последния капиляр, кост, отчаяние. Да влезеш в оптиката на деня, в който няколко дървета вече са загаснали и няколко птици са се счупили в носталгичен танц. Да събереш саморазрушението в шепа бъдеще и минало, да отпечаташ щрихите, нюансите, тоновете на недовършени сълзи и после да ги подвържеш в скелета на личната си невъзможност. Това са само малка част от приливите, естествените движения в „Достатъчно носталгия“ на Русен Дойков. Нямам представа дали стиховете на Русен ще достигнат до достатъчно публика или ще се свият в шепота на затворен кръг ценители. Това са неща, които особено за поезия понякога се разпадат преди да си се замислил за тях и всъщност нямат особено значение. По-истинското е, че Русен застава пред себе си, другите, живота, смъртта, любовта в тотален апарт. Но със 103 процента доза нежност сред този толкова безсмислен и понякога невъзможен свят. И това е напълно достатъчно да обикнем тези мигове, съхранени в „Достатъчно носталгия“.
фотограф: Кирил Найденов