Интервю на Радостина Безева, курс „Творческо писане” в Модерна академия „Синдикат”
 
С какво друго се занимаваш освен  с литературата?
Занимавам се с музика доста сериозно.  Свиря в три рок групи,  освен това пиша музиката и текстовете.  В едната група "Гологан" свирим етно-рок,  основна фигура  е Анджела Роден,  тя е американка, която пее български фолклор и живее в България.  „Par Avion Band“  е другата група, стилът и е по- традиционен рок  в нея също участва поет- Емануил А. Видински,  с когото отдавна сме приятели  и  третата група е „ЛаТекст“,  в която правим музикални композиции по мои стихотворения.

Завършил си социология, практикуваш ли я ?
Социологията ми даде една по- широка обща култура, не исках да се ограничавам в областта на литературата.  Исках да имам по-широк поглед върху реалността, но никога не съм имал намерение да практикувам.

Колко време отне написването на „Камуфлаж“?
Отделните разкази са периодични проблясъци, писани в продължение на 20 години.

Защо издаваш тази книга чак сега?
Реших да я издам, защото смятам, че прозата, която създавам, ще  даде едно допълнително измерение на моето писане за читателите. Отдавна исках да събера част от тези разкази, но сред тях има текстове, които не стават  за публикуване.  Дълго време не можех да ги подредя, да реша кое да остане  от предишни издания, зад кое да застана и преиздам отново.

Ако приемем , че всеки писател иска да предаде някакво послание чрез своите книги, какво е посланието на „Камуфлаж“?
Не съм по посланията, за мен това е една несвойствена характеристика. Не се опитвам да отправям послания. Ако някой възприеме нещо от това, което пиша или създавам като музика и въобще в областта на изкуството като  послание, то ще е въпрос на субективното възприемане на читателя или слушателя. Никога не си задавам такива цели, нямам заложени послания, читателите трябва да отговорят.

Как според теб би изглеждала литературата ти без тази ирония и без този твой хумор в нея?
Не си го представям, защото това е носещата конструкция на моите текстовете и не само на текстовете, а и на цялостното ми отношение към света. Аз се смятам за скептик-ироник, не за циник, и това по някакъв начин е моята защитна реакция, начин да оцелявам. Нямам негативни нагласи към света,  не съм и амбициозен оптимист и точно тази ирония и  скептицизмът, който се крие зад нея ми помагат  да държа средния път.

От колко време пишеш, как се ражда писателят?
Пиша от втори- трети клас. Основен стимул  беше баща ми, който ми пишеше различни закачливи стихчета и истории. По онова време беше модерно да се четат комикси.  Помня, че си взимах ПИФ- френски комикс , но нищо не разбирах от френски, баща ми също, за това измисляше историйки върху тези комикси ,а аз прихванах от него.  Започнах да си правя експерименти. В училище пишех гротески - стихотворения  за съучениците ми , което ме направи популярна фигура сред тях и от там писането  за мен тръгна постепенно . Превърна  се в едни желан начин на себеизразяване.

Имало ли е период  на творчески застой ?
При мен обикновено има приливи и отливи, които са движение между музиката и литературата. Имал съм години, в които изобщо не съм писал, но тогава съм се занимавал с музика и обратното, когато съм бил напълно отдаден на литературата. Смятам , че сега най- сетне намерих баланса и успявам да се занимавам и с едното, и другото.

Писането бягство ли е от битието?
Не е бягство, по -скоро един начин да се опитоми това битие. Не знам как се справят хората, които не създават и не  творят.  За мен  изкуството е начин да се преобърне това битие. Имайки двата образа - този на възприеманата от мен  реалност и този на създаваната моя мен реалност, която съм изградил върху това, което възприемам, по някакъв начин се създава една многоизмерна структура, през която  минавам по - лесно и не се чувствам толкова смазан от неумолимостта на случващото се. Винаги знам, че мога да го пресътворя  битието, това  ме кара да си мисля, че имам някакъв контрол върху действителността.

Какво е бъдещето на българските  библиотеки, все по-често се наблюдава тенденцията на електронните книги ?
Напоследък доста хора четат. Има някакъв ренесанс на четенето в България. Самото четене става cool , което отдавна не е било. Има все повече групи за четящи хора във Facebook, те непрекъснато споделят, пишат. Това че има електронни книги не означава, че библиотеките ще изчезнат. Както когато се появява киното , много хора смятат, че театъра е обречен, всъщност се оказва, че  киното и театъра  съществуват паралелно доста успешно. Надявам се, че електронните форми на публикуване на текстове няма да унищожат тези, които са на хартия, а просто ще съществуват заедно, дори ще им помогнат да получат някакво ново развитие.

Как изглежда света като мечтано от теб място?
Мечтая да съществувам в пространство на общност с различни хора.  Да мога да запазвам усещането си за връзка с тях. Това е много важно , за това и пиша, за това правя  музика, за да създавам пространства, в които да мога да общувам и с други хора. Тези пространства са много интимни- когато напиша  един текст и знам, че хората го четат, усещам някаква много близка връзка с тях, макар и да не ги познавам.

Когато текста напусне вътрешния свят, той не става ли чужд?
Зависи, ако смятам, че текстът има нужда от редакция, но той пак не става чужд.Редактираният текст става като близък човек ,когото  искаш да промениш. Съвършеният  текст за мен е като близкия човек, когото приемаш такъв какъвто е .