Поставени пред толкова много избори, че те ни пречат, смята сръбският режисьор
Сръбският режисьор Душан Милич представи последната си лента “Травелатор” под тепетата, в програмата на София Филм Фест в Пловдив. Кинаджията, познат тук с култовия си филм Гуча, за душите, виртуалния свят и 21 век пред КАПАНА.БГ.
Как бяхте провокиран за последния си филм Травелатор и как очаквате да бъде възприет?
Това е история за израстването на един млад човек, за умирането на душата му, за това как загубва душата си, за това как един вид той умира и жертвите, които прави и цената, която плаща за това. Това, което ме провокира да направя този филм е това, което виждам не само в Сърбия, но и по цял свят- адски много млади хора, които са изгубени и не могат да се справят с решенията, които трябва да вземат в живота си. Та това е историята за този млад човек и това как той се справя с всички демони от миналото на историята на Югославия и войната. Той, като много млади хора, които в момента играят видео игри и имат някакъв допир с видео игрите, виртуалната реалност, която той играе, не е толкова различна от реалния живот, който той води. По този начин се опитвам да покажа виртуалната реалност, която той играе, колко много прилича на реалността, в която живее и колко му е трудно да направи разликата между двете. Мисля, че този филм е по-труден за разбиране от широката публика, защото не е много комерсиален. Това, което се надявам е младите хора, които гледат този филм и са свикнали на по-бързо развиващи се истории в игри, филми и музикални клипове, да могат да седнат и да го оценят, който е малко по-бавен като темпо и като ритъм. Да усетят визуалното преживяване, което лентата ще им остави. Защото за мен това е много по-важно от историята на филма. За мен персонажите и визуалното усещане са много по-важни, когато човек гледа един филм.
Какво загубихме с този виртуален живот, в който живеем и колко важно е бавното живеене за вас?
Не мисля, че сме загубили нещо конкретно от виртуалната реалност. По-скоро мисля, че сме поставени пред толкова много избори, че те ни пречат. Повечето хора, биха казали: Супер е да имаш избори. Но когато те са прекалено много мисля, че това ни обърква и това всъщност, е което се е случило на персонажа в този филм. Има много видове игри, не всички са с военна тематика и не всички са толкова бързи и агресивни, има и по-успокояващи, има и игри като Лара Крофт, където можете да яздите дракони и да се успокоявате. Но аз мисля, че младите хора днес нямат търпението да изгледат един филм, който е 100 минути като този, защото за това се иска да стоиш спокоен, концентриран в нещо за час и половина-два, а те постоянно правят нещо, даже по няколко неща едновременно и е по-трудно за тях.
Какво тревожи най-много балканската душа?
Много неща притесняват балканската душа, но най-големият проблем, който аз мисля, че е преходът от комунизма към капитализма. През това време много лоши хора забогатяха, докато 90% от хората са бедни и животът им не е достатъчно добър. Мисля, че това е проблемът. И това по някаква начин отчасти е засегнато в този филм. Главният персонаж е беден и няма нищо, докато другият, възрастният е забогатял престъпник. И двамата вършат лоши неща, но тази разлика между тях двамата е това, което ги кара да имат лоши чувства и това кара младият да убие по възрастния. Това за мен е основният проблем при балканските държави.
Дали бедността е причина за войните и то в 21 век?
Ако ме питате за следващите войни, които предстоят, мисля че да. Защото бедните ще въстанат срещу богатите. Но ако ме питате конкретно за войните в Югославия- мисля че те имаха съвсем различни причини. Войните в 21 век ще бъдат бедни срещу богати. И аз предпочитам да правя само комедии или приключенски филми, романтични, но така се усещам, че светът, в който живея не ми позволява да правя само това и че трябва да представя един по-тежък, по-тъжен филм. И един филм за мен вече трябва да има някакво политическо послание.
С какво ви промени филмът?
Не е филмът това, което ме промени, а по-скоро ситуацията в света в момента.
Вие оптимист ли сте като творец?
Да, разбира се, смятам се за оптимист. Ако бях песимист сигурно изобщо нямаше да се захвана да правя нещо такова. Мисля, че в днешно време изкуството трудно влияе на хората. Не можеш да им повлияеш с филм или с книга. Но филмът трябва да носи послание, в моя случай оптимистично.
Как се чувствате в България?
Всяка година гостувам на София филм фест и вече мога да разбирам почти всичко на български. Съжалявам, че не мога да отговарям достатъчно добре. Чувствам се като у дома си и се чувствам много добре. Сърбия и България споделяме страшно много неща и адски много общи проблеми.
http://kapana.bg/litza/item/2046-dushan-milich-novite-voini-shte-sa-na-bedni-sreshtu-bogati#sigProId1a12369d08