Нещо прекрасно се роди на пловдивска територия и то се нарича Пост-културна сцена. Идеята, най-вероятно, вече я знаете. Слоганът „Изкуство, а не арт“ избуя сред тепетата, за да обедини артисти, които творят заради самото изкуство, а не защото това е доходоносно или модерно.
Пръв на сцената, която дава и ще дава поле за изява на многобройни творци, се качи Wosh MC. Няма как да не сте чували за Стефан и Йоко, които започват творческия си път от едно мазе и импровизирани записи. Разговорът ни с него почти толкова разгорещено, колко беше самият концерт. Стефан обясняваше препотен как няма начин да не се раздадеш на макс за публиката. Ето както каза още той, за КАПАНА.БГ
А защо не можеш да не се раздадеш?
Защото така ти казва душата и сърцето. Те ти казват да си ти и да си усещат музиката. Тези, които не се раздават на концертите си, не си усещат музиката. И раздаване на концерт не означава да си потен, защото ако си Хосе Фелисиано не е нужно да си потен като животно, можеш просто да си стоиш и да си свириш на китарата. Просто нашият стил е такъв, че трябва да си вир вода, иначе не става.
Какво щеше да стане ако имаше само двама посетители?
Ако имаше двама, пак щях да съм потен. Аз съм пял и пред двама, и пред двеста, пред 2 или 20 хиляди.
Представи си се преди 15 години. Как щеше да реагираш ако някой ти беше казал, че ще събереш 50 или 100 човека на концерт?
Ми представям си го. Да си представиш подобно нещо зависи от хората и от това как се е развила културата в даден град и т.н. Има градове, които ме шашкат с присъствие и с емоция, и настроение. Има и градове, които не са свикнали още и слушат Анелия и Камелия.
Какъв ти е първият спомен от записите?
Първия спомен от записите е най-голямата тръпка. Ти за това живееш, мечтал си да го направиш и като се получава е яко. Това е един процес и първия спомен е точно тръпката от него. Ето, най-накрая се занимаваш в това, с което искаш. Това ми е първия спомен, той е: „Айдеееее, започваме! Крайно време беше!“ Вече като си включил микрофон, всичко работи, запис… Записът е най-якото нещо. Аз обичам да ми мирише на студио, на микрофон, на техника.
Музикант къща храни ли?
Храни, храни. Храни две-три къщи и няколко апартамента. Храни си ама трябва много отдаденост.
И в България е напълно възможно?
Абсолютно си е възможно даже. Аз вече три-четири години само с това се храня. Но е изморително и т.н. като всяка една работа, само че е малко по-различно. Ходих на работа 9 години, имам толкова трудов стаж и ми е съвсем различно.
Като какъв си работил?
Като ефирен оператор на БТВ, бате. Ходиш сутринта в 6 ч. на работа, като истински класик.
А можеш ли да си представиш да работиш в офис? Например от 9:00 до 17:00?
Ооо не, не. Не си го представям. Няма как просто. Предпочитам да продавам краставици, но няма да го правя това. Поне ще съм на въздух.
Какво ще кажеш на младите таланти, които всъщност са тихите таланти?
На младите таланти ще им кажа да не се страхуват. Вярваш си в себе си, правиш си това, което си правиш, правиш го с любов и това е достатъчно. Само това ще им кажа – да слушат сърцето си.
А нещо за пловдивската публика?
Пловдивската публика е една от най-яките публики в България.
Защо?
Защото явно имате някаква много дълга култура и яко си личи. Това всеки един артист ще ти го каже, че тука просто е развито. Тукашната публика е зловеща, много е яка. Това всички го знаят. Специално за Пловдив – много е на ниво.