Катерина Георгиева
Елица Георгиева не е от онези хора, които ще срещнете на партитата. Не пуши цигари и не харесва съвременно изкуство. Не е изпълнителен директор, управител на галерия, артист продал черен квадрат в платно за цифра пари. Елица е спомен за френската революция, техно инвазията и индийската мъдрост на древните. И това, с което се занимава, го прави достатъчно тихо и добре, така че да си заслужава да изпиете един чай с нея. На веранда.
Ако 3D киното си има първообраз, то това е тя. И нещо повече, триизмерността е скучна. Елица се побира в много повече от три отредени й от съдбата роли. Защо я смятам за важна ли? Защото сама си пише сценария.
Мандалите и преждата. До скоро можехте да срещнете Елица в Инкубатор , завихряйки шарена прежда в особени форми. Аз лично не знаех какво е мандала. А мандалата е плетеница- символ на живота- цветни линии образуващи едно цяло. Ето, може би и вие ще научите нещо ново. А според нея правенето на мандали е като самите тях- прекарва те по някакъв тайнствен път на спокойствието и магията, трудолюбието и скритите знаци на цветовете и тяхното съчетание. Ето как и на страничката й с вълшебства „Самоделия“ : https://www.facebook.com/samodellia/?fref=ts
Фотографията. Или завинаги хванати усмивки. Това е другата голяма любов на Елица. Снима, когато има свободно време между работата, Малкия принц и плануването на следващата тенджеро-среща. И да, ще кажа забранената за всички артисти дума, защото тя е и домакиня, за ужас на изтънчените Ви уши. И как успява, само една луна знае. А успява- доказват го двата спечелени конкурса за снимка- първият на Нощта на музеите и галериите, вторият на фестивал Беглика. Елица обожава да снима хора- обикновени, бързи, тихи, смешни, тъжни. Прави го без никаква претенция, очакване и компромис. Както всъщност се и живее.
Малкият принц и независимото образование. Елица е детски педагог по образование и професия. Това оказва някакво влияние над живота й , разбира се, защото от известно време, да речем един тон време, тя мечтае да създаде собствено пространство, където да се среща с децата. Не казвам „учи“, нито „обучава“, защото амбицията й е да развие собствен модел за образование, който да е много по-близък до развитието на отделната индивидуланост на детето- в контакт с изкуството, природата, игрите. Нескрито повлияна от Мария Монтесори и другите революционери, познати вече на теория в България, Елица не се заблуждава, че е единствената. Просто съхранява идеята, че повече хора с тази идея и с малко повече подкрепа ( финансова и колко малко? ? ) могат да постигнат по-добър резултат. От скоро с още две дами стартират инициативата „Багрило“ , която има за цел да организира необикновени рождени дни и случки за деца- не с клоуни и актьори, големи торти и пасти, а с мисия- отново вълшебната дума: да развиват у детето други умения и въображение. На кратко чрез творчески погледи и занимания. Ето и страничката на БАГРИЛО.
След всичко това Елица е и майка на Малкия принц-разбойник. Пак попитайте луната – „как успява?“- с упоритост и кеф!
